Доказателства:

1.

Едно интервю на Александрина Роканова c проф. д-р Иван Ценов от 11 март 2010

Иван Ценов е роден на 6 октомври 1943 г. в гр. Враца. Завършил е МЕИ. Занимава се с политика от началото на промяната, но твърди, че пари не е направил от това. Ляв по убеждение, политическата си дейност започва при социалдемократите на Петър Дертлиев. Преди и по време на изборите през 1990 г. е шеф на СДС в район "Червена звезда”. Казва, че след май 1990 г. вече не е имал никакви съмнения кой и накъде тика процеса и не присъства на "големия митинг” на "Орлов мост”. След изборите получава първото предупреждение, че не следва "линията на Партията” – изключен е от СДП с мотив "лошо отношение към жените”.

Той е женен и е баща на три големи вече деца - двама синове и една дъщеря. Има също внучка и внук.

Ето част от интервюто:

"През септември 1993 г. стана един скандал, в който намесихме и американците. Бяхме на "Раковски" 134 и както винаги, имахме повод "да се стреляме" вътре в Националния координационен съвет. Д-р Здравко Андонов, също член на НКС от квотата на Нова СДП, внезапно попита Филип Димитров :

"Кой даде 200 хиляди долара, за да освободят ченгето Огнян Станев Бозаров?"

Филип пита :

"Кой?",

а Здравко му крещи:

"Как кой? – Костов!".

Ставаше въпрос за времето, когато Костов беше финансов министър в кабинета на Филип. Въпросният Бозаров бил арестуван в САЩ с мотива "търговия с ембаргова продукция”.

Такива като Бозаров са работели по операции на Научно-техническото разузнаване – НТР. Филип тогава поиска "Нова СДП да докаже твърдението си” на някое следващо заседание. Спомням си, че Нубиеца се покри някъде на морето и трябваше аз да свърша работата. Казах на Здравко да подготви писмо с молба за съдействие, както до няколко български институции, така и до президента Клинтън. Тук бих искал да споделя нещо доста комично. "Отечествен вестник”, не знам дали вече някой си спомня, че имаше и такъв вестник, излезе на първа страница със "сензацията”: "Иван Ценов пише писмо на Бил Клинтън”. Имаше и илюстрация – голяма моя снимка, а в горния ъгъл – малка снимка на Бил. Още си пазя вестника!

Здравко разнесе писмото, включително и в посолството на САЩ, а аз поисках среща с Джон Кунстатер, секретар в посолството. Срещаме се в една сладкарница и му връчвам копие на нашето писмо-запитване. Казвам, че искаме съдействие, за да разберем кой е платил гаранцията за Бозаров. Той казва, че съжалява, но не можел да ни помогне, защото бил отскоро тук и не бил наясно с проблема. Тогава му показвам копие от друго писмо (май беше) от Държавния департамент на САЩ до нашето Министерство на външните работи. Кунстатер го прочете и така се впечатли, че направи едно нервно движение и си разля кафето. Течността се разля и върху нашето писмо. Джон бързо го взе и започна да го бърше от костюма си.

Успокоих го:

"Джон, това е личен екземпляр. За теб. Ние сме предали копие в посолството.”

В писмото на Държавния департамент пишеше, че американската страна е готова на сделка. Предлагаха да въздействат на американския съд да освободи Иван Бозаров, но ние, сиреч България, да ги информира кои са хората и фирмите, работили по ембарговата продукция.

Пишеше го черно на бяло, въпреки прословутия принцип на "разделение на властите” в съвременните демокрации. Очевидно Джон бе сериозно притеснен и категорично отказа "да ни окаже съдействие”. Реших да разведря обстановката. Казвам:

"Джон, дай да ти разкажа една история. Студена война, Желязна завеса. Вие правите компютър "Епъл”, ние правим Правец-82, вие правите IBM-XT, ние – Правец-16." /Намеквам му, че крадем/. И какво става всъщност, Джон? Ние се обучаваме на американски компютърни технологии - хардуер и софтуер. После Желязната завеса пада и България става готов пазар за американските компютърни технологии."

А Кунстатер ми каза:

"Протестирам, г-н Ценов, за втори път ми намеквате, че ЦРУ и ние работим заедно с КГБ".

Аз се правя, че не го разбирам, намеквам нещо за познанията му по български, но всъщност той беше прав.

Имахме и една друга среща по повод на "жълтия плик”, който по едно време разнасяше Стоян Ганев, за да компрометира Филип Димитров. На тази среща освен Джон Кунстатер бяха и две други момчета от посолството – помислих си ,че са от ЦРУ, но бяха симпатяги. Отначало само слушах, но като видях какви глупости се изприказваха, взех думата и им викам:

"Ако ще си говорим с изрезки от вестниците, аз си тръгвам. Вие не знаете ли кой управлява България? Руснаците, разбира се".

Очевидно това е бил първият ми "намек”, че американците и руснаците играят в комбина, доколкото американците имаха задача да демонстрират, че именно те и само те движат нещата у нас.

По-късно разбрах, че американците почти не са имали агентура в България. Че договорката с Москва е била да им бъде доставена тази "стока”, за да си вършат работата. И откъде да вземат "агенти”, ако не от редиците на "врага” – комунистите. Тук могат да се приведат много примери – Андрей Райчев, Иван Кръстев, Евгений Дайнов ... Всъщност няма контрапример, но ще разкажа нещо, което може да потвърди проф. Васил Проданов – шеф на Института по философия към БАН.

Той получил покана от посолството на САЩ в София. Доколкото си спомням, поканата била от г-н Джон Мензес. Той пък май бил резидент на ЦРУ-то в България (оставам на американците да уточнят нещата). По-нататък си спомням добре. Васко посетил Любен Гоцев. Попитал го как да реагира. Гоцев очевидно бил подготвен:

"Ти прецени, американците нещо са се пораздвижили”.

Отишъл Васко на срещата и, хайде по-кратко, получил предложение: "Ние знаем кой сте. Имаме някои ваши публикации. Предлагаме ви да заминете за Щатите. Там ще установите някои връзки, ще участвате в някои семинари и т.н, и като се върнете в България, ще станете шеф на Център за изследване на демокрацията.”Васко бил раздвоен. Та нали току що е станал шеф на цял институт към БАН. Именно в този дух нещо продумал. Г-н Мензес проявил разбиране, но уточнил, че имат и други възможности, та да побърза с отговора.

Нека да припомня нещо изречено публично. Февруари 1990 г. у нас дойде Джеймс Бейкър в качеството си на държавен секретар на САЩ. Г-н Бейкър направи няколко срещи, между тях и прословутата среща в сегашния "Шератон” с "български дисиденти”. За протокола срещата е "със СДС”, но на тази среща е присъствал и един не член на СДС – Петър Гогов. Г-н Бейкър се среща и с представители на официалната власт: Петър Младенов , Андрей Луканов , Бойко Димитров - външен министър. Скоро след това идва "новината”: "Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов”. Това са думи на тогавашния посланик на САЩ в България Сол Полански.

Години по-късно написах:

"Българската демокрация е урод от секса между американски софтуер и съветски хардуер".

2.
Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата от 2007 до март 2013 в предаването "Още от деня" по БНТ на 27.11.2013 г., каза:

 "Аз не робувам на конспиративни теории, но нищо не е случайно. Защо кредитните милионери са бивши сътрудници на Държавна сигурност (ДС), защо собственици на банки и собственици на медии са сътрудници на ДС. Отговорът на тези въпроси показва как се е формулирал преходът, чрез режисура. Днес на конференцията, която правим всяка година, бяха направени паралели на това което се случва в България и в останали страни от бившия соцлагер. В Германия са се случили три неща - гражданския начин спря унищожаването на досиетата, което при нас не се случи, от "90-та година в Германия няма правителство, което да не смята, че тази история трябва да бъде съхранена и разказана и трето - решило се е ЩАЗИ да се закрие. В България нищо от това не се е случило.

При нас тези документи се вляха в службите и това, което се случи тук, целият преход е резултат от това",

заяви Бончева.

"Прави впечатление, че службите са смятали, че независимо от събитията в страната ще продължават да работят дълго време. Това става ясно от плановете за развитие на службите, който се развива до 2000 година.

Едно извинение от трибуна няма да реши проблемите в обществото, жертва на тази несправедливост.

Всичко това води до риск събитията да се повторят. В някои от сегашните служби има съпротива да ни предоставят документи, това е нарушение на закона и опит да се прикрият хора, които са на ръководни постове. Това показва невъзможност да се освободиш от зависимости...",

коментира още тя. Според нея комунистическият режим в България е трябвало да бъде осъден, а не да остава у хората чувството за безнаказаност.

ЗА ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент