Среща по повод 25-ата годишнина от емблематичната закуска на президента на Франция Франсоа Митеран с 12 български интелектуалци се  състоя тази сутрин във резиденцията на френския посланик. Присъстват трима български президенти - настоящият Росен Плевнелиев, Георги Първанов и Желю Желев -участник в закуската, други двама участници в закуската - Анжел Вагенщайн и Копринка Червенкова. Присъства и френският министър по европейските въпроси, който е в София специално за на годишнината.

Т.е.:

Една закуска преди 25 г., обвита в митове и неистини, с която се опитват вече 24 и кусур години от преврата на горбачовистите на 10 ноември 1989 г., да потопят в лъжа и измама истината за началото на българския преход към демокрация и опитът на обществото да се събуди от зловещия кошмар на комунистическия сън.

На 19 януари 1989 г. френският президент Фарнсоа Митеран пристига в най-верния сателит на Москва – София и беседва с 12 български интелектуалци със знанието на ДС и Политбюро на ЦК на БКП, of course.

На френската закуска присъстват:

Оценката на историците е, че това са предимно хора, писали и главно приказвали за необходимост от промени по горбачовски, повечето от тях заемат постове в държавни структури и са членове на БКП. Но мисията им с  Митеран остава обвита с тайнственост и героичност на дисиденти.

Едва през 1994 годинa в Бюлетинът „Дати и събития“ се публикува стенограма от срещата. Ето извадки:

Анжел Вагенщайн е използвал образното сравнение, че съвремието ни се крепи върху „трите кита“ – Партията, обективната действителност и българската интелигенция, която „винаги е жадувала да получи свобода“.

Желю Желев е резюмирал програмата на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, като се е оплакал, че от страна на властите срещат „необоснована съпротива“.

Акад. Алексей Желудко изразил надеждата, че освен получената морална подкрепа, мосю Митеран ще им окаже и политическа.

Барух Шамлиев заявил, че се чувства „унизен пред себе си“ заради принудата да прави компромиси в журналистиката, която пише. Казал още, че е необходима борба за „истински социализъм“, такъв какъвто го виждали „светите жертви на свободата“.

Блага Димитрова изтълкувала поклонението на френския президент пред гроба на Вазов като жест на човек, умело съчетаващ културата с политиката, и му се оплакала за наложените от правителството репресии върху членовете на клуба.

Копринка Червенкова разглеждала своите недоразумения с партията БКП като показател, че страната ни има „нужда от дълбоки промени“.

Радой Ралин споделил, че идеалите на социализма, за които са се борили, не са осъществени, и предложил да се създаде Европейска асоциация за защита на творческата свобода.

От думите на Ивайло Петров струел странен оптимизъм по отношение на преустройството в България.

Николай Василев споделил, че е изключен от партията, но още се „чувствал комунист“. Вярвал в „здравите сили“, които щели да оправят нещата.

Светлин Русев нямал оплаквания (но пък за какво е бил извикан : бел. Н.Т.) и подчертал добрите българо-френски отношения в областта на изобразителното изкуство.

Мъдрецът Радичков в своя си метафоричен стил отбелязал, че „нещо тропа по покрива на общия европейски дом“ и накрая споделил, че се чувства „омерзен“ от някои оплаквания на колегите му, превърнали срещата в „оплаквателно бюро“. Казал, че се чувства не дисидент, а нещо като муха в супа…

Стефан Продев не дал никаква възможност да бъдат дискутирани личните му проблеми и изразил своето недоволство от френската преса, която необективно и тенденциозно представя българската действителност.

Така 12 мухи в супата на готвещата се от ДС и БКП нова  „демокрация” обясниха проблемите на родината си. Никой от тях обаче не посмя да каже на Митеран, че истината е друга, стотици други борци за свобода са в лагерите и затворите, така мисията им вероятно щеше да изглежда истинска. 

Затова българските участници във френската закуска  оставиха лош дъх, който вече четвърт век не може да се проветри от усещането ни за свобода. Неволно, но френският президент на практика легитимира като дисиденти и борци за граждански свободи 12 български интелектуалци, но всъщност те бяха допуснатите, а по-късно се оказаха назначените от режима на Живков да осъществят „промяната”.

След четвърт век измама трябва да спрем да се лъжем, закусвалите през 1989 г. с Митеран са били близки и удобни за режима на Живков.

В измамата с българските мухи, накацали по масата на френската закуска, българите могат да разчетат и заразата, която отрови надеждите на ВСИЧКИ ни, прокуди два милиона в чужбина, а другите превърна в наи-беден в ЕС и бързо изчезващ вид в света.

По материали на www.faktor.bg

Просто:

25 г. митове и лъжи възпират българите от събуждането ни от зловещия сън на комунизма и закуската беше един/една от тях!

И да сме в една България, каквато е днес...

/
за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент