Предвидените във Вашингтонския  консенсус мерки преследват световно  господство на шепа хора-кукловоди от световната финансова олигархия и политически елит, които се стремят да заставят останалия свят да работи за тях в условията на нарастваща въглеродна и енергийна недостатъчност. Те причиняват унищожаване на средната класа, на националния пазар, на тъканта на слабите нации в лишените от здраво функциониращ демократичен механизъм национални държави. Моделът на това развитие се нарича   н е о л и б е р а л и з ъ м. В стремежа си да се превърнат в част от глобалния „елит” управляващите в България станаха съглашатели, компрадори, действащи в услуга на този глобален „елит”, против интереса на българите и българската държава. Така те обрекоха на опустошение и гибел нацията и страната.

Тази договореност днес вече е превърнала българите в  изцяло колониално подчинен, изгубил държавния си суверенитет народ. Най-яркият израз на това е дейността на правителството на ГЕРБ, което е изцяло неолиберален, чужд проект, обслужващ неоколониалните глобалистки интереси. Когато „елитистки” сменяха коренно социално-икономическата система, на която обричаха българите, „върховете” в БКП не „удостоиха” обществото с никакъв анализ и отчет на своето 45-годишно управление. Също толкова тоталитарно и презрително към българите политическата върхушка не e разяснила ясно и почтено и до днес огромните разлики между двата основни модела на капитализма и демокрацията в САЩ и Западна Европа. Никоя политическа сила в България не е задала въпроса какъв вид социално-икономическо общество искат да бъде създавано българските граждани, неограмотени и неосветлени по времето на социализма, а и до днес, по въпроса за развитието, разновидностите и възможностите на капитализма. Така политическите сили подложиха народа на нечувана заблуда и измама, като обявиха, че ще се изгражда просто „демокрация”, която на дело не се и изгражда.

За прилагането на неолибералистката идея, водеща до разяждане  и заличаване на слабата национална държава, още от началото на 90-те години у нас е мобилизирана огромна армия „мозъчни тръстове”, „think tanks”, неправителствени организации (НПО), свързани с възникналия още през 70-те години либерален интернационал, организиран от Световната банка, Световната търговска организация, доминираните от неолиберализма Европейска комисия и ОИСР и др. организации, който разпространява с невероятна скорост продуктите на псевдонауката на неолибералната „демокрация”. Това започва чрез вкарване в страната и финансиране дейността на главния проводник на неолибералистките глобални цели по света, известният финансов спекулант Джордж Сорос. След като предава идеологическите си позиции БКП сама кани неговата Фондация „Отворено общество”(ОО). Още първото правителство на Андрей Луканов, един от комунистическите автори на промяната, с Постановление № 76 от 20 юли 1990 г. преотстъпва без срок помещения за ползване в НДК, финансира с 500 хил. лв. (при съотношение 2 към 1 за всеки щатски долар от основния дарител Джордж Сорос) и освобождава от данъци ОО. Световният финансов октопод Сорос е бил снабден от управляващите през първата половина на 90-те за ОО и с 42 млн. 100 хил. лв. годишно от бюджета на страната, които отпадат при правителството на Жан Виденов. Това развитие води до предизвикване от страна на финансовия спекулант на голямата инфлация и падането кабинета на Виденов.

Количеството мозъчни тръстове по света наброява няколко хиляди. В България те са повече от няколко десетки и постоянно се роят.

Българските мозъчни тръстове могат да бъдат охарактеризирани като един вид „невидима ръка“ на българския преход  към ултралибералната опустошителна  капиталистическа реалност.  Самите те се представят за неправителствени организации с декларирана цел развитие на демокрацията, свободен пазар, гражданско общество, индивидуални права и т.н. и претендират да се занимават с научна дейност в областите на политиката, правото, социологията, икономиката, културата, етническите проблеми и малцинствата. Организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, лобират за прокарването на определени закони и самите те пишат законопроекти. Но те не представляват и не развиват гражданското общество, тъй като, нито инициативата за създаването им, нито проблемите с които те се занимават, възникват и са повдигнати отдолу, от гражданите. Инициативата за създаването и дейността им се определят изцяло от техните спонсори по т. нар. проектен принцип, т.е. финансират се само угодни на спонсора теми и задачи, които нямат почти нищо общо с интересите на гражданите и са насочени към тяхното и на обществото изопачаване и деградиране. При липсата на българска почва за финансиране и на здрава идеология западните фондации лесно намират тук кандидати да получат пари, привилегии, пътувания в чужбина и „модерно” обучение, което всъщност означава индоктриниране и се заплаща с идеологическа вярност.

Валутният спекулант Джордж Сорос с неговата фондация „Отворено общество” е може би най-известният спонсор на мозъчни тръстове в света. Почти всички български мозъчни тръстове произлизат от „Отворено общество”. Другият главен спонсор е създадената през 1961 г. от Джон Кенеди USAID (United States Agency for International Development, Американска  агенция за международно развитие). На нейния сайт пише, че е „независима агенция на федералното правителство, намираща се под цялостното ръководство на Държавния секретар”. Една от основните претенции на мозъчните тръстове е да са независими точно от държавата, а USAID е „независима”, но  правителствена?! Мозъчните тръстове са независими от правителствата на страните, в които оперират, а идеолгически са зависими от правителството на САЩ. USAID е имала офис в София до 2008 година.

Трябва дебело да се подчертае, че от доста страни в света Джордж Сорос е изгонен като финансов спекулант, подстрекател и подпалвач на междуетническо напрежение, а USAID – заради намеса във вътрешните работи съвсем наскоро от Руската федерация.

Друга спонсорираща организация е NED  (National Endowment for Democracy, Национална фондация за демокрация). На нейния интернет сайт се мъдри същото двусмислие „NED е частна  фондация с идеална цел … Всяка година с финансиране от Конгреса [на САЩ] NED поддържа повече от 100 проекта на неправителствени организации … в повече от 90 страни.” NED е споменавана и като параван за операции на ЦРУ. Следват „Джърман Маршъл фонд на САЩ”, Фондациите „Форд”, „Рокфелер” , „Карнеги”, „Фрийдъм Хаус” и т.н. За последните няколко е характерно, че над половината членове в борда на настоятелите им принадлежи на частни корпорации, главно банки и консултантски фирми, като, случайно или не,  винаги присъства представител на „Голдман Сакс”, „Ситигруп” или „Морган Стенли” .  Финансиращите организации са не само от САЩ. Световната банка, Съветът на Европа, Европейската комисия, Програмата за развитие на ООН, фондации като „Фридрих Науман” и „Конрад Аденауер” и дори фирми като „Тисен-Круп”, пропагандиращи и утвърждаващи ценностите на неолибералния глобален пазар, също финансират неправителствени организации. Известно е, че Централноевропейският университет в Будапеща е творение на Сорос и е първообразът на Нов Български Университет (НБУ). В края на 90-те години Световната банка създава Глобалната мрежа за развитие (Global Development Network), към чието образуване има отношение и Иван Кръстев, основателят на един от най-важните български мозъчни тръстове, „Центърът за либерални стратегии (ЦЛС)“.

Първият мозъчен тръст в България възниква още през 1989 г., преди паметната дата 10 ноември, под името Център за изследване на демокрацията (ЦИД) (с основателя Огнян Шентов, с Георги Прохаски, Бойко Ноев, Владимир Йорданов, Александър Стоянов и др.). ЦИД се смята за майката на българските think tanks, а СДС е партията на почти всички български think tanks. Мозъчните тръстове са известни на широката общественост преди всичко с имената на хората си. Така, когато Иван Кръстев говори по телевизията, той се представя като политолог, а не като създател и шеф на мозъчния тръст Център за либерални стратегии (ЦЛС). За Иван Кръстев може да се каже, че е черният кардинал на българската промяна. Георги Ганев, Румен Аврамов, Деян Кюранов и Йонко Грозев също са от ЦЛС. Евгени Дайнов, преподавател в Нов български университет (НБУ), е основателят на Център за социални практики (ЦСП). От ЦСП е и социологът Васил Гарнизов, също преподавател в НБУ, бивш зам-министър на регионалното развитие. Огнян Минчев е основател на мозъчния тръст Институт за регионални и международни изследвания (ИРМИ). Един от най-вредните за страната мозъчни тръстове е Институтът за пазарна икономика (ИПИ) с многобройни сътрудници. Негов основател е Красен Станчев - изпълнителен директор на ИПИ (1993 – януари 2007); народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), председател на Комисията по околната среда, член на икономическата и правната комисия; член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001). А членовете на Съвета на ИПИ съвсем не са случайни хора: Левон Хампарцумян, Мартин Заимов, Калин Христов, Димитър Вучев. Други български мозъчни тръстове са Европейски институт (създател Николай Младенов, Владимир Кисьов, Любов Панайотова), Международен център за изучаване на малцинствата и междукултурните връзки (Иван Станчов и Антонина Желязкова), който „изследва” етническите и верските въпроси и има за цел пренаписване историята и преобразувне националната и културно-религиозната същност на нацията и страната ни, Фондация „Пайдея” (Георги Казаков, Мартин Заимов), Център за академични изследвания (Александър Кьосев, преподавател в СУ). В групата на мозъчните тръстове попада и Институтът за изследване на близкото миналото” (Ивайло Знеполски, преподавател в СУ, Димитър Паница). Развъдник на всички мозъчни тръстове е Институт „Отворено общество” – София (Георги Стойчев, Георги Ангелов, Стефан Попов). Много мощно, финансирано от Сорос, звено е НБУ с президент на административния съвет Богдан Богданов, по-късно с ректор Сергей Игнатов и експерти на прехода по социалните и етнически проблеми като Михаил Иванов, бивш съветник по малцинствените въпроси на президента Желю Желев, Антоний Тодоров, Евгения Иванова, Илона Томова, занимаваща се с циганското малцинство, Соня Хинкова, работеща по регионалната сигурност. Всички споменати до тук са десни, либерални и крайно десни идейни центрове. Към тази група може да бъде отнесен и Американският университет в Благоевград. В мрежата след 2002 година се появяват и „леви” неправителствени организации. Такъв е Институтът за социална интеграция (Живко Георгиев, Юрий Асланов, Георги Стоименов, Сергей Станишев). Свидетелство, че те не разработват различни от неолибералните и неоконсервативни идеи, е дори това, че за него работят хора, като Антоний Тодоров, работещ и в НБУ. Значителна част от сътрудниците на Института за Балканистика също работят в неолибералната мултикултурна линия в полза на Турция и САЩ, за преразглеждане българското минало, вменяване вина на българската нация за определени исторически събития, за  разкрасяване същността, миналото на Османската империя и история. Сътрудници на този институт са „прочулите се” в най-последно време с  приспособенческо отричане на турското владичество Йорданка Бибина, Кръстю Манчев, Дженгиз Хаков. В тази „кауза” са ангажирани историци и османисти и от СУ и НБ „Св. Кирил и Методий” като Христо Матанов, Михаил Груев, Евгени Радушев и др. Ангажирани са и определен брой издателства като „Вагабонд”, „Сиела”, а също, инцидентно макар, и Университетското издателство. Като част от мрежата към тази група следва да се добави и сп. „Либерален преглед” с главния му редактор Златко Енев, които са трибуна за тенденциозна антибългарска неолиберална мултикултуралистка пропаганда, но имат претенции за интелектуалност. Подбират си изключително автори-либерали, като например турския нобелист за литература Орхан Памук, който напоследък особено много се дискредитира като обслужващ глобалистките и ислямистки сили във войната в Сирия. Liberaller ve gericiler yine Pamuk’ta birleşti! и Beşar Esad’ı tehdit eden Orhan Pamuk’a yanıt. Дневният ред на списанието е изпълнен с важни за българското общество теми от близкото и по-далечно, най-вече модното сред либералите османско минало, което според ултралибералния и мултикултуралистки канон трябва да бъде безочливо разкрасявано, както и тенденциозното и едностранчиво, в полза на Турция, разглеждане на т.нар. Възродителен процес като следствие от „българския национализъм”.  Утрира се и темата за „неспасяването” от страна на българската държава на евреите от Македония и Тракия, която в последно време е един от фронтовете за антибългарски атаки. Т.нар. либерали ясно се разграничават и отличават от „нелибералите” в областта на хуманитарните и социални науки у нас.

Броят и разновидностите на мозъчните тръстове и НПО в нашата страна е много по-голям от тук посочения. Един от най-важните центрове е незавидно известният и изключително активен Български хелзинкски комитет (БХК) с неговия председател Красимир Кънев и многобройнни сътрудници-правозащитници. Финансирани от Институт „Отворено общество”, Фондация „Оук”, Фондация „Лион Ливай”, Фонд „Джърман Маршал”, американската агенция за международно развитие, Демократична комисия към Посолството на САЩ-София, Уестминстърската фондация за демокрация и др., те работят най-вече в областта на  много модните сред неолибералистките среди човешки права и права на малцинствата, което има за цел разбиване сплотеността, обезличаване и заличаване на демографски и икономически катастрофиралата българска нация.