Снимка от десния бряг на р.Волга в средното и течение.И днес тези земи са населени с булгари както по времето на Кан Кубрат

А названието Идел се закрепило за Волго-Камската речна система.
Към имената на реките от тази система почнали да прибавят думата "Идел":  "Кара-Идел"- Волга,"Ак-Идел" - Белая, "Чулман-Идел" - Кама, "Сура-Идел" - Вятка,  "Була-Идел" - Черемшан.
По причина на своята мощ (територията на Булгария се простирала от Дунава до Енисей) българската държава от 7 до 9 век често била наричана Кара Булгар , т.е. "Велика България". Тъй като главното значение на думата "кара" по това време било-велик, могъщ.  Друга дума синоним на "кара" била "урус" и българите от другите краища на странага наричали булгарите от Украйна "кара булгари" и "урус булгари" т.е. велики българи. Понеже точно в този период там се намирали главните политически центрове на държавата. Главният от тях бил Бащу, (Киев по името на Шамбат-Кий). Именно украинските българи изиграли решаваща роля при възстановяването на българската държавност под името БУЛГАР.

Сравнително точна карта на Велика България,ако се смятат и териториите в розов цвят. Фино-угрите са влизали в рамките на държавата, а долните течения на р. Печора  и р. Об от древни времена са били използвани. Включително и за усвояване на Северния воден път от българите

Използвана литература:
Иман Б. – “Джагфар тарихъ. Свод булгарских летописей” – София 2001, ИК “Огледало”
Нурудинов Ф. Г. – “Булгарьi и мировая цивилизация” – София 2001, ИК “Огледало”
Ахмеров Г. – “Булгар Тарихъ”, София 2001, и.к. “Огледало”
Добрев П. – “Прабългарите – произход, бит, култура - нов прочит”, София 1991
Добрев П. – “Кои сме ние българите” и.к. “Галик”, София 2000
Добрев П. – “Непознатата древна България” и.к.”И. Вазов” София 2001
Степанов Ц. – “Власт и авторитет в ранносредновековна България”, София 1999г.
изд. “Агато”
Степанов Ц. – “Средновековните българи”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.
Заимова Р. – “Арабски извори за българите”, София 2000, “Тангра Тан Нак Ра” – и.к.