Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2014 13:37 - Идеологическият път на измамата "Македонски език"
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 1594 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.06.2014 13:44


МакедонскиОТ ЙеЯзик  
(от началото - 153 г. сл.Хр.  до настоящем - 2014 г. сл.Хр.)
На 16 януари 2008г. председателят на БАН тогава, академик Иван Юхновски, връчва на професор д-р Дина Станишева (майката на "ПЕС"дерастът С. Станишев) почетния знак на БАН "Марин Дринов" с лента за приноса й в развитието на българската славистика.
 

(Припомням само, че проф. Станишева е била уволнена от Института по български език през 1979 г, като учен, който застъпва коминтерновската антинаучна теза за съществуването на "македонски език, нация и култура".


Признаването на "заслугите" на проф. Станишева означава ли, че БАН ревизира собственото си становище по македонския въпрос и се връща към времето, когато
Сталин нареди на Георги Димитров
да изпълни решението на Коминтерна за македонизирането на Пиринска Македония?

Това означава ли,
че БАН под диктовка "свише" отново приема за ръководни научните фантасмагории на професор Бернщайн (съветски евреин и учител на херсонската еврейка Дина Мухина-Станишева, на Блаже Конески, на Белич и други корифеи, пръкнали се от лабораториите по етноинженерство на Сталин и Тито)?!

Това признание означава ли,
че отново ще бъдат подложени на обругаване трудовете на българската класическа лингвистика и историография като тези на професорите Любомир Милетич, Беньо Цонив, Владимир Георгиев, Иван Георгов, Петър Мутафчиев, на чуждестранните слависти Ягич, Луи Леже, Облак, Мазон, Григорович, Веркович и т.н, които в изследванията си наричат този език български и населението - българско?


Това означава ли,
че днешното ръководство на БАН оспорва твърденията и на съвременните руски слависти академиците Генадий Литаврин и Игор Калиганов, както и на техния сънародник, работещ в Оксфорд, професор Ди митрий Оболенски?

Предлагам по един откъс от научните твърдения на тези авторитети.
ГЕНАДИЙ ЛИТАВРИН:

"Славянското население на Македония в средните векове се чувствало и именувало себе си като "българи", което е отразено и в царските титули, дори и тогава, когато столици на българската държава били македонските градове Охрид и Преспа. Това най-добре се разбира от познатия Битолски надпис на владетеля Иван Владислав, в който той нарича себе си "цар на българите"... Затова са без всякакви основания твърденията за съществуването на етнокултурни специфики на славянското население в географската област Македония и в епохата на Първото българско царство.

Подобни твърдения нямат ни най-малката подкрепа в запазените писмени и исторически паметници..."

ИГОР КАЛИГАНОВ:

"В днешната македонска преса и в някои публикации на македонските слависти се натрапват дефиниции като "Македония", "древен македонски писател", "древна македонска литература", "древна македонска култура". Според мен спрямо историческите и историко-културните паметници, отнасящи се за времето от IX до XVII век., подобни дефиниции могат да се употребяват изключително в географски смисъл... Литературата на Първото българско царство не трябва да се разделя на литература на Източна България и на Македония. Тя е била една и е образувала единно културно-енергийно "поле", в което едното не е могло да съществува без другото. От края на IX и през целият X век. Всичко създадено в областта на литературата и книжнината в Преслав е ставало веднага достояние и на Охрид, и на македонските културни центрове и обратно - създадените в тези области на българската държава оригинални и преводни литературни паметници веднага са се препращали към Преслав и Източна България..." (И двата текста са взети от сборника на Руската академия на науките и Института по славяноведение, озаглавен "Македония: проблеми на историята и културата", Москва, 1999г.)
ДИМИТРИЙ ОБОЛЕНСКИ:
"Именно в България мисията на Св. св.Кирил и Методий получи най-голяма подкрепа и бе спасена за Европа и славянството..."("Византийското наследство в Източна Европа", Лондон, 1982г.)

Ако като премиер тогава, СерГей Станишев заради майка си "подсказва" на БАН да възроди коминтерновския обскурантизъм в науката, пренебрегвайки постиженията на обективните изследователи, тогава жалко за премиера...горко на България...
Голямото питане обаче е друго: къде са всички тези речовити патриоти, защитници на националните ни традиции и история, велеречиви оратори по митинги, екзалтирани сборища и от парламентарната трибуна?
Къде са и всички тези български учени - езиковеди, историци, литератори, културулози! Защо не надигат глас и с благородно възмущение да защитят самобитността и авторитета на българската наука срещу настъпващото тихо и незабелязано реидеологизиране, сиреч - профанизиране?


Ако през 1944 г. македонизирането започна със закриването на Македонския научен институт и сп. "Македонски преглед" като фашистко, националистическо и шовинистическо и оплюване на учени, прославили България по цял свят, днес средствата са по-меки. Те са нежнореволюционни, но със същата цел и преследващи същите резултати - разпадане на българския народ, неговото раздробяване и противопоставяне.

Заветната мечта на мнозината рицари на схоластичния интернационализъм и космополитизъм е да видят маргинализирана мощната българска държавотворна традиция, да видят унизени българската духовна мощ и култура.

Въпреки всичко те са обречени. Историята ще се надсмее над жалките им опити, защото българският народ е по-
мъдър и по-прозорлив от всеки, присвоил си надменно правото да се разпорежда с наследството на великите ни
предци.


Йордан Бадев

Македонски език
Район Балкански полуостров
Общо говорещи: около 2 000 000 
Контролиран от: Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“
Кодове на езика
ISO 639-1 mk
ISO 639-2 mac
ISO 639-3 MKJ


Македонският език или македонска езикова норма е южнославянски език и една от трите книжовни норми на българския език, т.нар. македонска писмена норма. Това е официалният език на Република Македония, като този статут не е официално признат от правителствата на Република България и Република Гърция. Кодифицираната норма на македонските диалекти, така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор. 

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите - турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

В България македонските диалекти се смятат за част от българския език, тъй като:
при имената липсват падежи, категорията определеност се изразява чрез задпоставен член;
при прилагателните имена сравнителна степен се образува с помощта на частицата по, която според македонския правопис се пише слято: подобар (по-добър), поголем (по-голям);
при глаголите, за разлика от повечето славянски езици и както в българския език, има развита система от глаголни времена и наличие на несвидетелски (преизказни) форми.

Политически коректното наименование на езика в Гърция е славомакедонски език (вижте Македонци#Преобладаващ възглед в Гърция ).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е Macedonian (този стандарт между другото не прави разлика между езици и диалекти). Под натиск от страна на Гърция Съветът на Европа е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието Macedonian (Slav), но поради широка обществена мобилизация в републиката  това обсъждане е изоставено  и в документите на съвета се използва названието Macedonian[6]. Друго понякога срещано наименование е FYR Macedonian, макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което Република Македония членува в ООН, а именно The Former Yugoslav Republic of Macedonia, съкратено FYROM.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно. Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонският език не бива да се счита за език, отделен от българския. Политическите и част от научните среди в Република 

Различни гледни точки по въпроса за македонския език
Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни — от една страна той е политически въпрос, т.е. въпрос на международно признание на македонския език, а от друга — лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.


Политическа полемика за македонския език

Политически статус на македонския език
Няма ясна и всеобщо призната процедура по международно политическо признаване на даден език. Политическият спор по този въпрос още се нарича езиков спор, какъвто доскоро съществуваше между България и Република Македония. От друга страна, това е чисто лингвистичен въпрос, който по силата на обективни критерии се опитва да установи съществуват ли безспорни аргументи, които могат да отговорят еднозначно — македонският и българският различни езици ли са, или са варианти на един и същи език.
Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпадането на Югославия - сръбски, хърватски и босненски (босански). Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха общ сърбохърватски език (виж Уикипедия на сърбохърватски). Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението BCS, SCB или дори SBC.

Езиковедска полемика за македонския език

В началните класове в Люксембург децата изучават език, наричан понякога люксембургски език.
Този критерий изглежда прост и ясен, но той далеч не винаги може да се приложи. Понякога употребата на термините език и диалект е политически мотивирана. Така например причините, поради които норвежкият и датският език се считат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, имат политически, а не лингвистичен характер. Според лингвиста Макс Вайнрайх езикът е диалект с армия и флот, на който критерий македонската езикова норма не отговаря поради липсата на флот.

Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има македонски език, съществуващ отделно и независимо от българския език, или пък става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между македонския и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва почти от никого.

Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонската езикова норма не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на 19 век, когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от Вардарска Македония и въобще от цяла Македония. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава деепричастие (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително Благоевградска област) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за македонски език се говори за регионална форма на българския език в Република Македония. В официалната българска граматика, издадена от Българската академия на науките пише: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмено регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.[9]

В продължение на десетилетия контактите и културния обмен между България и Република Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на македонския език засега не е бил подлаган на сериозен научен анализ.

Съществува мнение, че все по-честото използване на книжовния български език от страна на граждани на Република Македония ще доведе до това, че езикът, употребяван в Република Македония постепенно ще се сближава с книжовния български език. Популярността на българските телевизионни програми в Република Македония все повече се увеличава, на много места там и сега се продава българска преса, а за висшето образование ще бъде улеснение едно по-често използване на български учебници.

Съществува и противоположно мнение — че съдбата на българи и македонци „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“. (вижте Румен Леонидов, Да заровим езиковия проблем).

Засилващите се политически и икономически връзки между Република България и Република Македония налагат все по-честа размяна на документи. Обаче комуникациите са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. — на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.


Характерни особености на македонския книжовен език 
В графичната система се налага вариант на кирилска азбука, който е много близък до сръбската азбука, най-вече с буквите за меките съгласни љ и њ и буквите ј и џ. Освен това, по аналогия на сръбските букви ђ и ћ се въвеждат ѓ и ќ. За звука дз също се въвежда отделна буква (ѕ). Обаче, за звука ъ се използва само апостроф.
Правописната система е умерено фонетична, а не морфологична, по образец на сръбския правопис.
Фонетичната система е изградена на базата на централните македонски говори, в които редукция е много по-рядко явление отколкото в по-източни говори, ъ преминава в о (бочва, вошка), голямата носовка преминава в а (пат, заб, маж), ят преминава в е (леб, млеко), ударението е пропарокситона (на третата сричка от края на думата), включително и във фразеологични групи: целу-лето, голйм-празник и т.н.
Морфологичната система има елементи, които са общи за македонските и за родопските и за част от торлашките говори - при членните форми, освен общата определеност, съществува и „пространствен нюанс“, т.е., близки и отдалечени предмети: книгата, но и книгава (тази книга) и книгана (онази книга); сложни глаголни форми със спомагателен глагол имам: имам земено, имам видено и т.н.
Лексиката на македонския книжовен език е изградена, като са използвани няколко различни подхода:
запазени са редица думи, общи за диалектите в България и Македония;
от диалектите се налагат специфични думи, различни от български (а и от сръбски): настан (събитие, ср. догађај), бран (вълнб, талаз; ср. талас), бара (търси, ср. тражи, захтева) и т.н.;
правят се калки (преводи) на сръбски думи: барање (ср. захтев), побарувачка (ср. потражња) и т.н.;
голяма част от терминологията в различни области е директно заета от сръбски: одбор (комитет), нафта (нефт), производ (изделие, продукт), допис (писмо), безбедност (безопасност, сигурност) и мн. др.
Като политически факт македонският език съществува от 1945 г., когато е кодифициран и обявен за официален език на Народна Република Македония, тогава съюзна република в Югославия. От същото време води началото си и македонското езикознание.

Според един от създателите му, Блаже Конески, македонският книжовен език е изграден на народна основа. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори - в районите на Прилеп, Тиквеш и Велес. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на Кирил и Методий с твърдението, че той бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: старобългарски език). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в славистиката: Степан Кульбакин, Ватрослав Ягич, Андре Вайан и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кульбакин от 1923 г., в която „той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“.

За книжовните паметници от Македония от 14 век Конески признава, че „се засилва влиянието на сръбската редакция на старославянския език. Причината за това била преди всичко присъединяването на македонските краища към тогавашната сръбска държава.“ Този факт е показателен и за цялото бъдещо развитие на писмеността и езика в Македония, преминало под знака и на сръбското езиково влияние. Сръбската редакция, пише Конески „надделява у нас чак до 18 век и служи като езикова основа“ на редица книжовни паметници. Той обаче твърди, че „същевременно се наблюдават и видими следи от особеностите на македонската писменост от Средновековието. Нерядко се среща употреба на ъ (освен ь)... характерни за по-ранната славянска писменост у нас“ (!)

Появата на съвременния македонски език Блаже Конески търси в периода 18-19 век, като в увода си към „Граматиката“ дава примери от редица документи, писани на македонски диалекти. Конески обаче не посочва никъде как е наричан тогава езикът, който за него е македонски, в редицата запазени речници от този период, напр., заглавието на цитираната от него „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“ (1841) от Теодосий Синаитски е дадено само в първата си част (Книга за научение трих язиков) и славяноболгарский не се споменава.

Като радетели за македонски книжовен език през 19 век, Блаже Конески посочва редица възрожденци като: Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Партений Зографски, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др. Всички те обаче, по признание на Конески, са за „среден“, според Конески „българо-македонски“ книжовен език. Тези възрожденци, всъщност, искат в българския книжовен език да участват и черти от македонските диалекти, а не само от източно-българските.

Конески обосновава неизбежността на появата на македонския книжовен език по следния начин: „Нашите хора, изхождайки съвсем ясно от известния опит, който имат, се боят от налагането на българските търговци на македонските пазари“ („Граматика...“, „Увод“, „Македонският езиков въпрос през 19 век“).

Като едни от основоположниците на македонския книжовен език Конески посочва Вениамин Мачуковски, който през 1872 г. се опитва да издаде граматика, и Георги Пулевски, който през 1880 г. издава в София „Слогница речовска“, но според Конески „той не е професионално подготвен да отговори на такава задача и неговата граматика остава като един вид знак на стремежа да се пристъпи към оформянето на писмения македонски език.“

Като главен идеолог на македонския книжовен език Блаже Конески посочва Кръсте Мисирков, който през 1903 г. издава в София книгата си „За македонцките работи“. Тази книга не се разпространява, но по-късно става пример за кодификаторите на македонския книжовен език. Именно Кръсте Мисирков посочва, че в основата на македонския книжовен език (наречен от него „литературен“, термин приет и от Блаже Конески) трябва да залегнат централните македонски говори.

Като окончателно разрешаване на въпроса с македонския език Блаже Конески посочва своето виждане върху следните факти от политическо естество:„ Националното осъзнаване на македонските маси става фактор, който трябва да се вземе предвид в политическото развитие на Балканите. Почувствана е преди всичко необходимостта за едно ясно формулирано становище спрямо него от страна на международното работническо движение. В резултат на това идва известното решение на Коминтерна от април 1934 г. по македонския въпрос. В него се констатира фактът, че македонската нация съществува, независимо от това, че буржоазията на страните, които са поделили Македония, отрича националните особености на македонския народ. В това решение между другото се изтъква и "правото на македонските маси да си служат с матерния си език във всички държавни и обществени учреждения", да се използва той в училищата и да се издават на него книги. Този документ е необикновено показателен за налагането на нашето народно-освободително движение, вече с напълно изяснена национална програма, в международен аспект. “


След споменатото политическо решение се създава и основата за налагане на македонски книжовен език – първо в литературата преди II световна война. Първата книга, публикувана в София през 1938 г. на македонски "език" (тогава все още диалект) е на Венко Марковски; няколко години по-късно книги на македонски диалект публикуват и (Васил Ильоски, Ристо Кърле, Кочо Рацин, Коле Неделковски и др.

Узаконяването на македонския книжовен език става с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонския книжовен език, в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, но в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата “Ъ” (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на ЮКП, защото "отдалечава македонската от сръбската азбука".


Съвременно състояние на македонския език
След разпадането на Югославия и установяването на Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:
Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н.
Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, „Кодификација на македонскиот литературен јазик“).
Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите литературен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови форми. (Като пример за колебание на литературно българската книжовна форма може да се даде преводът на романа "Подковица на смъртта и надеждата" на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата "разбира се"- "се разбира".)


Бележки

 

↑ http://www.ethnologue.com/show_lang_family.asp?code=mkd

↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.

↑ Институт, за български език (1978). Единството на българския език в миналото и днес, стр. 4 - долу. БАН.

↑ http://www.hri.org/news/balkans/rferl/2004/04-04-08.rferl.html#47

↑ http://www2.dw-world.de/macedonian/nachrichten/2.32102.2.html

↑ http://www.google.com/search?q=site:coe.int+%22macedonian+language%22+-slav

↑ http://www.un.org/Overview/unmember.html

↑ Army of the Republic of Macedonia: Organization

↑ Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. Издателство на Българската академия на науките. София, 1993, стр. 14.

↑ http://www.online.bg/kultura/my_html/2039/b_rumen.htm

 
Външни препратки

Десетте лъжи на македонизма, автор Божидар Димитров

Граматика на македонския

Македоно-английски речник

Статия на проф. Ото Кронщайнер за македонския език

Румен Леонидов Да заровим езиковия проблем

Проф. Михаил Огнянов за езиковия спор

Езиковите комисии на АСНОМ и Блаже Конески.

Кодификацијата на македонскиот јазик, Д-р Снежана Веновска-Антевска, Институт за македонски јазик

Македонскиот јазик во јавното општење, Марија Коробар-Белчева

Природата на македонския стандартен език, Младен Сърбиновски

Ревизия на езика и историята в Македония, Кристиан Фос

Често задавани въпроси за езиците и тяхната история

Македонският език на Ethnologue

Уикипедия на македонски

Крсте Мисирков - За Македонцките Работи (1903)

Максим Младенов - Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония

James F. Clarke, Macedonia from S. S. Cyril and Methodius to Horace Lunt and Blazhe Koneski: Language and Nationality

Коста Църнушанов, "Сърбизиране на македонския казионен "литературен език"" (част I)

Коста Църнушанов, "Сърбизиране на македонския казионен "литературен език"" (част II)

Ив. Кочев и Ив. Александров, Документи за съчиняването на македонския книжовен език

И. И. Калиганов, "Размышления о македонском "срезе" палеоболгаристики"

А.М.Селищев, "Македонские говоры"

Любомир Андрейчин, Из историята на нашето езиково строителство

Стојан Киселиновски "Кодификација на македонскиот литературен јазик"

http://bg.wikipedia.org/wiki/

 


Страдания около македонския език
Статия на Ганчо Савов 

брой 1 за 2007 г. на сп. Литературни Балкани. 

Десетки македонски граждани, които откриват българските си корени и вече свободно могат да изучават книжовен български език и да кандидатстват за българско гражданство, непрекъснато са обиждани в някои централни български медии с аргументи от времето на ЦК на БКП и Държавна сигурност.

Главните виновници 
Митологизирането на въпроса около македонския книжовен език най-често разчита на невежество и е резултат на тенденциозно скриване пред обществеността у нас на исторически обстоятелства и фактори, единият от които се разбира от само себе си. Скоро ще се навършат повече от девет десетилетия, откакто Вардарска Македония е откъсната от България и се е развивала при съвсем други интензивни обществено-исторически условия.

В този процес след Втората световна война участва напористо и комунистическият режим у нас. Веднага след антититовската резолюция на Информбюро на ръководните върхушки на компартиите от сталинския блок през юни 1948 г., партийно-държавните органи в България (които в началото стояха зад становището на Коминтерна за обособяване на македонска нация върху цялата територия на географската област Македония и насаждаха македонсксия стандартен език и в Пиринска Македония) по съветски диктат рязко обърнаха гръб на югославска Македония и македонците. Те целенасочено започнаха да копаят все по-дълбока пропаст между населението от двете страни на границата, възползвайки се от интригите на титовия режим. По този начин в течение на няколко десетилетия след Втората световна война тази изолация създаваше най-благоприятни условия за утвърждаване на стремежи към национално и езиково обособяване и безпрепятствено въздействие върху идентитета на македонците от страна на официална Сърбия. С други думи, главните виновници за всичко това са комунистическите режими в България и бивша Югославия и националистите, а не жителите на Македония!

Пораженията върху езика 
Езикът на вардарското македонско население и езикът в България са от една езикова общност. Книжовният език на вардарци, който преди това е бил общ с нашия, се е откъснал принудително от него още от 1913 г., когато Вардарска Македония е била причислена към Сърбия. А пък още след Берлинския конгрес през 1878 г. тази част от Македония остава под османска власт, без обаче да губи духовната си връзка с България. Но тъй или иначе, Македония остава вън от България повече от 120 години!

В периода от 1913 до 1941 г. населението на Вардарска Македония е било подложено на жестока асимилация, геноцидни действия и терор от страна на сръбските власти. Устройват се антибългарски хайки и съдебни процеси, но българската държава не взема никакво отношение към това, не изразява никаква защита! Българските училища са били затворени и на тяхно място са заработили сръбски, за официален език е бил обявен сръбският, а македонците са били назовавани "южни сърби" (макар да нямат нищо общо със сърбите, освен че през ХIV в. са били за няколко десетилетия под сръбско владичество!). На тях им е било забранено да употребяват своя роден език и на него са общували само в битовата си среда, във фолклорни и ограничени художествени изяви.

"Заедно със съществуването на отделен предмет "сръбски език" обучението във всички училища и на всички равнища се е провеждало на сръбски език. С налагането на сръбския език в училищата в Македония са се създавали условия за разпространение на сръбско национално съзнание у младото македонско население. Особено важно място в училището е заемал и предметът история. Той фалшифицирал македонската история, като Македония се е представяла за сръбска земя, освободена от Сърбия по времето на Балканските войни" – сочи македонсккият учен Жарко Яневски в своя труд "Културно-просветната политика на Кралството на сърби, хървати и словенци във Вардарска Македония от 1918 до 1929 г." (Скопие, 1999), като дава такива примери и за университетското образование – в създадения университет в Скопие са назначавани сръбски преподаватели и са докарвани да учат там и сръбски студенти.

При това положение всеки може да си представи какво се е случило с езика на населението от Вардарска Македония през тези десетилетия. А пораженията при близки говори са особено тежки и много трудно поправими. Освен това сърбизирането на множество македонци се отразява върху няколко поколения. (Например последните изстъпления при паметната плоча на Мара Бунева в Скопие е акция не на "македонисти", а на "южно-сърбомани").

И когато през 1941 г. в Македония идва българската власт, тя заварва едно население, чиято интелигенция си служи с развален до такава степен български литературен език, та не може да бъде използвана пълноценно. Тогавашният български министър-председател проф. д-р Богдан Филов пише в своите дневници от 1941 г.: "Ученички от гимназията в Скопие не знаеха вече български. Ако сръбското владичество се беше продължило още 20–30 години, в градовете сигурно българският език щеше да изчезне, поне у интелигентната класа" (стр. 322).

Налага се да се довеждат от България чиновници, учители и др., но трите години са безкрайно малък срок, за да се възстанови българският език. И през 1945 г. езикът на македонците е почти в същото състояние, в каквото е бил преди войната – местен, примесен силно със сърбизми, с коренно променено произношение.

Именно този език бе кодифициран в книжовен, т.е. в официален стандартен език, което означава: уточняване на граматическите, правописните и другите езикови норми. Този процес трая от август 1944 г. до пролетта на 1945 г.

А във времето до края на Втората световна война във Вардарска Македония, поради липсата на македонски книжовен език, са написани множество произведения на местни наречия (Васил Ильоски – на кумановски говор, Антон Панов – на западномакедонски, Ристо Кърле – на стружки, Кочо Рацин – на скопски и пр.).

Вредите продължават 
И ето че от 1945 г. насетне – след включването на Македония в югославската федеративна държава като отделна република – македонският език бе насочван тенденциозно към все по-голямо диференциране и откъсване от народностната му българска основа. Още преди войната – както вече стана ясно – той бе сърбизиран, наситен със сръбска терминология и фразеология, промени се артикулацията дори в разговорните му варианти, а след кодифицирането му този процес се засили. Освен това към стандартната кирилица бяха добавени три сръбски буквени знака, създадени бяха още четири, отговарящи на местното произношение, а шест български букви бяха изключени от азбуката.

Или както уточнява в книгата си "Името и умът" (1999) проф. д-р Димитър Димитров (министър на културата в правителството на Любчо Георгиевски), като пример може да послужи "поведението на "азбучната комисия" – Венко Марковски, Георги Киселинов и Георги Шоптраянов, – у която националният и лингвистичен принцип се е подчинил на злободневно-политическия и югославски принцип на останалите членове, които се надявали, че като приемат "караджицата" (б. а. – сръбската азбука), всички югославски народи ще постъпят аналогично и ще се създаде единно "югославско писмо", единен "югославски език" и единен "югославски народ." Което обаче не стана!

Агитпроповско преиграване 
В редица изследвания у нас, които се появяват като критика към македонския език, отделни автори се стараят като че ли само да хокат и обиждат македонците, сякаш те са виновни за сърбизирането на езика им. Или пък да "убеждават" по агитпроповски начин (т.е. с методите на комунистическия пропаганден апарат) колко той бил изкуствен. Сякаш българският книжовен език не е бил също толкова изкуствен, особено в началния си период, а дори и сега – спрямо разговорния език в много краища на България!) Те се занимават повече с частни случаи от структурата на македонския език в исторически и политически, и в съвсем ограничен, и то тенденциозен лингвистичен аспект, без практически да допринасят нищо, освен да оскърбяват македонците. Някои от обвинителите на македонския език отидоха дотам, че го обявиха за "политически". А нима има книжовен език, който да не е политически? Историята на българския книжовен език е изпълнена с доказателства за това.

Такива наши автори сякаш преднамерено бягат от неопровержимия факт, че в основата си македонският книжовен език е изворен и въпреки чуждите наслоения в него, той е съхранил народната си неподправеност и хубост и е останал един от най-богатите говори в нашата българо-македонска езикова общност.

С други думи, никой никога не е "измислял" македонския език!!

Близостта не означава еднаквост 
Днес македонският книжовен език е вече отдалечен от българския си корен и вярното превеждане (именно ПРЕВЕЖДАНЕ) не може да става без речник! Това обезсмисля всякакво поставяне знак на равенство между българския и македонския книжовен език. Както подчертах още в началото, двата езика са от една езикова общност, но са различни!

Това, че езиците си приличат много, че при битовото общуване се разбираме напълно, не е абсолютно никакъв аргумент, че те са един език. Тогава какво ще кажем за официалните сръбски, хърватски, босненски и черногорски, които са от щокавската езикова общност и са кажи-речи еднакви; а и доскоро те бяха единен език със съответните варианти? Ами за руския и белоруския, за чешкия и словашкия, за полския и долнолужишкия, за чешкия и горнолужишкия книжовен език, като те също си приличат два по два? Но там никому и през ум не минава да води махленски спорове на такава тема, защото всеки уважава другия и не се опитва да се държи като някакъв високомерен опекун или както се казва – патерналистично. Този принцип на назоваването на езиците по името на народа, който ги говори, се нарича етнолингвистичен и той е възприет на много места в света, независимо от близостта или отдалечеността им.

Когато в някои среди у нас се нагнетява политиканско напрежение около официалния македонски език, авторите хабят безброй думи, без да успеят да ни кажат нещо смислено около нищо неозначаващото понятие "непризнаване" на македонския език.

Смятам за напълно разумно и реално становището на ръководството на държавата ни от 1998 и 1999 г., че дискусиите по този въпрос в никакъв случай не могат да спъват икономическите, културните и обществените връзки с Македония, да пречат на междудържавните отношения, както това ставаше при комунистическото управление.

Ганчо Савов (1930), известен специалист по южнославянски литератури, преподавател във ВТУ "Кирил и Методий", политически затворник по времето на живковия режим почти 11 г. Автор на приносни трудове по история и литература на южните славяни. Наскоро получи държавна награда от Република Словения за заслугите си като преподавател и преводач.

http://www.slovesa.net/index.php?id=1240


31 юли 2008 Агенция "Фокус" 

Скопие. Дина Станишева, майката на българския премиер Сергей Станишев, казва в интервю за българския вестник “Класа”, че по времето на комунизма е била преследвана като национален предател и защото е признавала съществуването на македонски език, пише днес вестник “Нова Македония”. В текста по-нататък се казва: "Станишева, която преподавател по славистика, по произход e рускиня, а бащата на Станишев, Димитър, е роден в Македония. Димитър Станишев е роден в село Щука, Струмишко, където семейството му се преселило от кукушкото село Моравци. По-късно той става висш функционер в Българската комунистическа партия и стига до поста секретар на Централния комитет. През 1979г. Станишева се оказала сред групата от няколко работещи в Българската академия на науките, които били преместени от работните си места от страна на българския диктатор Тодор Живков заради предателство към нацията.
Жертвах част от живота си, който беше унищожен при този случай. Пет души бяха унищожени в този случай, с което се показваше, че някой не е патриот, защото не признава македонския език. Ето сега македонският език е признат, казва Станишева."


На 79 г. Дина Станишева още преподава 
79-годишната майка на премиера Станишев - Дина, все още не се отказва от срещите си със студентите. Тя е професор по славянско езикознание в Софийския университет. Публичните й изяви обаче са изключително ограничени. Станишев не обича да пуска семейството си в светлините на прожекторите, обяснява пресаташето му Таня Генева.
Майката на премиера също няма навика да разговаря с журналисти. Достатъчно заета е с преподавателската си дейност и работата със студентите. Съседите на столичната улица "Велико Търново" коментират, че не са забелязали луксозни возила да спират пред дома. Няма съмнение обаче, че синът й всяка седмица намира време да я посещава.

Дина Станишева: Притеснявам се Сергей да не влезе в затвора коментари 05 ноември 2009

Три години затвор грозят бившия премиер Сергей Станишев, пише "168 часа", като се позовава на юристи, според които този път прокуратурата няма да си затвори очите и ще стигне докрай при разплитането на случая с изчезналите доклади от ДАНС.
Някъде през март-април се очаква да е първото заседание по делото срещу бившия министър-председател и е твърде вероятно той да си го отнесе, макар да не се е подписал по-скоро от немарливост, а не умишлено, смятат запознати.

Главният прокурор има изгода Станишев да влезе зад решетките - по този начин ще докаже, че върши нещо и ще има сериозен аргумент срещу въртящата се идея за намаляване на мандата му.

Запитана дали се притеснява, че синът й може да влезе в затвора, майка му Дина Станишева отговаря:

"Притеснявам се от тези обстоятелства. Въпреки това съм учудена от случващото се. Не мога да разбера какво и защо става".

image проф. Дина Станишева image и учителя й проф. Самуил Борисович Бернщейн - идеологът на "МакедонскиОТ ЙеЯзик"   

„Майката на Станишев била гонена заради македонския език!“, съобщава в гръмко заглавие македонският вестник „Нова Македония“.

От изключителна важност е да отбележим датата, на която излиза материалът за Дина Станишева в най-стария всекидневник в югозападната ни съседка- 31 юли 2008 година, четвъртък.

В материала се цитира интервю с майката на Станишев пред българския всекидневник „Класа“:

Аз пожертвах една част от живота си и е ясно, че тя е унищожена от тази история. Всичко остава по старому...Това е минало през живота на петима души, които са били унищожени чрез тази история, с която се казва, че някой не е патриот, защото признава македонския език. Ето, сега македонският език е признат, казва Дина Станишева.

„Нова Македония“ пише, че тя е професор по славистика, по произход е рускиня, докато бащата на Станишев- Димитър, е роден в Македония.

„Димитър Станишев е роден в село Щука, Струмишко, където семейството му се е преселило от кукушкото село Моравци. По-късно той става висш функционер в Българската комунистическа партия и достига до позицията секретар на Централния комитет. През 1979 година Станишева се оказва в групата от няколко работещи в Българската академия на науките, които били преместени от работните си места от страна на българския диктатор Тодор Живков заради предателство към нацията.“, пише „Нова Македония“.

Дотук добре, но справка в архива ни показа, че цитираното интервю на Станишева (от което е взета и „новината“ на „Нова Македония“) е публикувано във вестник „Класа“ на 17 януари 2008.

Изказването на проф. Станишева е по повод награждаването й с почетен знак от БАН на 16 януари.

Повтаряме, всичко това се е случило и е отразено в българската преса през януари тази година.

Но така цитирано, изказването на проф. Станишева, е непълно. Ето въпросът към нея и отговорът й:

- Но ето сега ви се дава някакво признание...

- Аз пожертвах една част от живота си и е ясно, че тя е унищожена от тази история. Всичко остава по старому...Това е минало през живота на петима души, които са били унищожени чрез тази история, с която се казва, че някой не е патриот, защото признава македонския език.

Ето, сега македонският език е признат.

А той не го признава – просто проф. Леков, според нашата научна традиция, пише, че има две-три македонски форми в праславянския език.

(Аз преподавах праславянски език в университета.

Той съществуваше.

Българският език не е нещо, което е произлязло като цвете.

Има форми, които живеят.

Какво е накарало македонските ни колеги половин година по-късно да обявят изказването на майката на Сергей Станишев за новина и чак в жарките летни месеци да си спомнят за него, остава загадка. И отново историята ще замълчи по въпроса?

(БЛИЦ)



От електронните български медии:

Майчето на Станишев по всяка вероятност може да я „гушнат на топло“.

При проведено разследване от комисията “Кушлев” бе установено, че Дина Станишева притежава два чисто нови апартамента разположени насред идеалния център на столицата.

До тази информация се стигна след косвената проверка на бившия премиер на България. Разкритието установило разпределението на черния капитал на “очилаткото”. 

Доказателство за това е факта, че няма как една пенсионерка, получаваща пенсия от 180 лв. месечно да си позволи не един, а два апартамента, отделяйки сума от порядъка на 100 000 евро.

Просто невъзможно, и най-интересното е, че жилищата са закупени по време на управлението на синчето й, както се казва: “Има нещо гнило в Дания”, само че се оказа в България.

Материалите са внесени в прокуратурата и г-жа Дина Станишева ще трябва да отговаря за имуществото си, което сякаш се е “пръкнало с вълшебната й пръчица”.
Има голяма вероятност да бъде осъдена за съучастие в сивата финансова схема…

http://razkritia.com/г-жа-станишева-отива-на-топло/

(б.р. "да, ама Не" - би казал Петко Бочаров)

 

 

(бел. Н.Т.:

акад. Иван Юхновски, проф. Дина Сергеевна Мухина-Станишева и проф. Самуил Борисович Бернщейн са съответно

    1. български евреин - Crypto Jew, ръководил 4 мандата БАН - до 2008 г.; 
    2. украинска еврейка - далечна родственица с евреина Лейба Бронщайн = Лев Троцки, върховен комисар на Червената армия при Ленин (евреина  Бланк) и унищожител на Руската Империя, убит от Сталин през 1941 г. в Мексико;
    3. съветски евреин от Академията на науките на СССР и професор на МГУ, идеологът на македонския език, учителят на майката на Сергей Станишев, умрял през 1997 г. с почести в сегашна Русия.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------)

вж. "научния" идеолог на "македонския" език...


/ за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 5667667
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2085
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!