Блогът на fascindoo :: По книгата на Хенри Форд "Интернационалните евреи"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.10.2014 10:42 - По книгата на Хенри Форд "Интернационалните евреи"

Автор: fascindoo Категория: Политика

Прочетен: 787 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 29.10.2014 11:11

Защо да се ровим в Стария завет? Нека надникнем в “библията” на ционистите, книгата “Еврейската държава” на Теодор Херцел (с истинско име Бенямин Зеев – б.а.).

“Еврейската държава – това е световна необходимост и, следователно, тя ще бъде създадена.” Така пише още през 1896 г. бащата на ционизма и не търпи възражения. И продължава нататък: “Ние сме особен народ.” А останалите? Ето какви са те: “Всички народи, сред които живеят евреи, са явни или замаскирани антисемити.” Да видим какво мисли за своя народ самият Херцел. Той признава самоизолацията на евреите в страните, които населяват (явно не ги приемат за родина, отечество – б.а.): “За никого не е тайна, че с изключение на богатите, почти никой от евреите няма никакви отношения с християните. В много страни се случва така, че евреите предпочитат по-скоро да бъдат обкръжени от блюдолизци и безделници от самите евреи, само да не се запознават с християните; толкова дълбоко гетото е поставило своя съдбовен печат.” Кой е виновен тогава? Всички други народи-антисемити? И какво мислят в онова време успелите юдеи? Основателят на ционизма споделя тревогата си: “С извинение,от страна на нашите крупни финансови магнати делото ни няма да намери парична поддръжка. Напротив, тези последните ще се опитат, чрез своите тайни агенти и роби, да предизвикат борба срещу еврейското движение… Да ме прощавате, но тези парични магнати се задоволяват, като се отнасят с презрителна усмивка към нашия въпрос.” Но въпреки всичко „първият ционист“ развива своя план за изграждане на еврейска държава. В Аржентина или Палестина – в онези години това не е най-важното. Не мислят така сънародниците му (дали са такива – б.а.) от Русия и Източна Европа. Те превземат организираните от Херцел ционистки конгреси. Когато през 1905 г. англичаните предлагат т.нар. “План Уганда” – заселване върху 6000 квадратни мили в тази африканска земя, източните юдеи (всъщност хазари – б.а.) гневно го отхвърлят. Тяхната цел е Палестина. Случайно ли от векове се поздравяват с “Догодина в Йерусалим”! И съвпадение ли е, че всичко се развива в годината на Първата руска революция?
От година Херцел вече го няма между живите. Остава творението му, наречено ционизъм. Както и съмнението, че някой от своите е помогнал на създателя на доктрината в пътя му към отвъдното. Колкото до революциите, Русия пада трета жертва на ционисткия метод. Първите две са в Англия и Франция. Съпътствани са с много терор и кръв. Все пак нищо не може да се сравнява със случващото се в Петроград и Москва след 1917 г. На тази тема вече са отделени достатъчно страници, доста от тях – издадени у нас. Ще припомня единствено няколко вече познати факти. От двадесет и двама члена на Съвета на народните комисари, висшия ръководен орган на Съветска Русия, деветнадесет са юдеи. 61 души съставят Централния изпълнителен комитет на болшевишката партия. 44 от тях са “деца на Израел”. Следва онази разруха, от която някогашната могъща империя не е в състояние да се въздигне до наши дни. И това ли е случайно, или е записано в Протоколите на ционските мъдреци? Както невижданите дотогава войни и налаганото с тевтонска упоритост юдейско господство? Авторът на тази книга притежава дарбата да прозре горчивата истина доста преди избухването на Първата световна катастрофа. Макар Хенри Форд да е вече преуспяващият лидер на американската автомобилна индустрия, това не го откъсва от обществените проблеми. В 1912 г. привиква Чарлз Уайлър, репортер от уважавания всекидневник “Чикаго Трибюн”. Открито излага възгледите си, сред които – и тези за еврейството. В разговора откровено заключава: “Историята, повече или по-малко, е един обикновен фалшификат… Единствената история, която заслужава вниманието на днешните мислители, е тази, която пишем сега.” В началото на миналия век изградените по волята на ционистите синдикални организации преминават в настъпление. Трудещите се в заводите на Форд попадат под силното влияние на Световния профсъюз на промишлените работници. Тогава най-богатият човек прилага второто си велико нововъведение след конвейра. Той обявава петдоларова надница за осемчасов работен ден. Тази ставка е с 15 на сто по-висока от обичайната в автомобилостроенето и почти двойно по-голяма от останалите области на промишлеността. Освен това и работното време е съкратено. “Като не плащаме достатъчно на хората, ние подготвяме почвата за едно зле хранено поколение, което ще бъде гладно, както в морално, така и във физическо отношение – казва Форд. – От него ще се роди работническа класа, която ще бъде слаба във физическо и психическо отношение, а следователно и негодна да обслужва една нова и динамична индустрия. И накрая именно тази индустрия ще трябва да плати сметката.”* Пред заводите му се извиват дълги опашки от мераклии за работа. Високото заплащане превръща работниците в клиенти за продукта, който сами произвеждат (прочутият “Форд”, модел “Т” е първата масова кола, възпята от писатели като Джон Стайнбек – б.а.). Фабрикантът обяснява философията си: “Купувачите не се раждат, а се създават.” И реализира своята теория в собствените си предприятия. Въвежда допълнителни социални благини за работниците, но само, ако спазват определени правила извън конвейра: да бъдат добри граждани, да не поддържат връзки с подозрителни хора, в т.ч. – комунисти, да учат прилежно английския език, да не прекаляват с пиенето и пушенето, да се пазят от нарушения на благопристойното поведение. /* Хауърд Мийнс – “Пари и власт”, издателство “Класика и стил”, София, 2001 г./ Ето как Тайните протоколи третират същите проблеми: “Ние ще поведем работниците към анархия и пиянство…“ (от Протокол № 5). “Ние ще повдигнем заплатите, което няма да бъде от никаква полза за работника, тъй като в същото време ще увеличим цените на стоките от първа необходимост…” (от Протокол № 6) “В страните, наречени напреднали, ние създадохме безумна, неприлична, отвратителна литература.” (от Протокол № 14). Чудно ли е тогава, че ционистите начеват атаките си срещу Форд. По време на самата война той застава категорично срещу американското участие в нея. Нарича кръвопролитието “еврейско”. Въпреки че е изключително почитан от най-широки кръгове от обществото, предприемачът “се радва” и на болезнено язвителната ирония на част от печата, принадлежащ на юдеите. Без да обръща внимание, предлага богатството си на всеки, който би скъсил стълкновението дори само с един ден. През 1915 г. поема към Европа на борда на “кораб на мира”. Акцията е спонсорирана от собствената му компания. На борда се намират делегати на свиканата в Холандия и скандинавските страни мирна конференция в няколко заседания. Ционистите провалят събитието, а организаторът му се разболява и остава в Осло, Норвегия. Премеждието засилва убеждението на Форд, че е крайно време човечеството да се изправи срещу надигащото се зло, избрало за свой символ гнусното влечуго (“Остава малко разстояние и целият извървян от нас път на символичната змия, с която изобразяваме нашия народ, ще затвори своя цикъл. Когато този кръг се затвори, всички държави в Европа ще бъдат заключени и омотани в едно кълбо от спирали, притиснати като в мощно менгеме.” Протокол № 3). Така се раждат коментарите му по Тайните протоколи на ционските мъдреци.
Истината ме задължава да се спра на случилото се след появата на първите статии на Форд във вестник “Диърборн Индипендънт”. Всички еврейски организации в САЩ начеват широкомащабна кампания първо срещу самия документ. С парите на Ротшилд известният ционистки активист Люсиен Уулф пуска на пазара две брошури. В тях той атакува тайните заповеди с такава неубедителност, че изданията бързо поемат към книжните фабрики, за да бъдат претопени. Обаче еврейските организации нямат намерение да мирясат. През декември същата година те се събират в Ню Йорк и приемат специална декларация против протоколите. В нея се мъчат да обосноват, че става дума за фалшификат. След като никой не им обръща внимание, на ход е “тежката артилерия”. Президентите-масони Уудро Уилсън, Тиъдър Рузвелт, Уилям Тафт и екскандидат-президентът Уилям Брайън излизат с възвание “срещу антисемитизма и обвиненията, че евреите участват в световен заговор”. Набрал самочувствие, осигурил си солиден гръб, юдейският журналист и масон Хърман Бърнстейн, заедно с някакъв свой помощник на име Шапиро, завежда съдебен процес срещу Хенри Форд. По поръчение на ционистките си господари, двамата настояват магната да се отрече от своите убеждения. На този етап евреийските структури не успяват да уплашат индустриалеца. Делото е прекратено, “наследниците на Мойсей” млъкват. Но за кратко. Още на следващата година най-богатите банкери финансират куп недодялани книжки, в които с лъжа и фалшификации се “доказва”, че Тайните протоколи нямат нищо общо с еврейството, а са антисемитска измислица. Появяват се и лъжесвидетели, все в угода на ционистите. По същото време еврейските организации обявяват истинска война на Хенри Форд, като го обявяват за “най-големия пропагандист и разпространител на протоколите”. След като не съумяват да му отмъстят за коментарите в съда, американските (разбирайте главните –б.а.) юдейски първенци започват серия от заплахи и нападения срещу него. Най-могъщите банкери-евреи устройват блокада на предприятията с марката “Форд”. Собственикът им търпи огромни загуби. Организират и покушение срещу личността му. Един ден през 1925 г., автомобилостроителят пътува към родния си град, седалището на вестник “Диърборн Индипендънт” и на складовете, където се съхранява книгата “Интернационалните евреи”. Внезапно върху неговата кола връхлита тежък камион. Само чудото спасява Форд и той оцелява. Същата вечер получава анонимна бележка. В нея го предупреждават, че следващият атентат ще бъде успешен. Междувременно компанията “Дженерал Мотърс” неудържимо напредва, за да излезе начело в автомобилния бранш. Държат я еврейски капитали…
източник: daniivanov.blogspot.com

Нагоре