„През 1968 г. двама млади мъже дежурят на фронтовата линия, в очакване на възобновяване на военните действия между Държавата Израел и съседите й... Там, сред обстрела, те разбират, че искат да прекарат остатъка от живота си (с доста неясни перспективи за продължителността му...) заедно. Как го разбират - това е информация, която ще си отиде от този свят заедно с тях. Любовта между двама души е неведома за околните.

Днес, 40 години по-късно, чичо ми Алберт Моис Кордова и неговият партньор Шимон все още са заедно. 40 години съвместен живот, научна работа (и двамата са университетски професори), политически борби, надежди за мир (попарени от фанатизъм и тероризъм), провалени бизнес начинания и успешни кариери, здраве и болест, бедност и охолство, дълги години на борба с едничка цел - да не криеш любовта си в едно консервативно общество... Една възрастна двойка в заника на бурен, но щастлив живот.”

Това признание на Радан Кордова може да бъде прочетено в пламенна статия от 2008 г., защитаваща правото на педерастите да провеждат педерастките си шествия в центъра на столицата на България: Радан Кънев (Кордова) – "реформиста" :)

За съжаление, като е тръгнал да говори за чичо си, евреин-педераст, г-н Кордова, поне да беше стигнал до края. Лидерът на ‘автентичното дясно’, посочен от самия Костов (сега вече разбираме защо :), трябваше да спомене и за своята леля, която е не по-малко забележителна:

"... Дали Радан Кънев освен, че е горд с чичо си, изпитва същите чувства към друг член на неговата фамилия, лелята Солчи Моис Кордова, с партизанско име Елка? Тя е родена на 7.01.1924, заловена и разстреляна за терористична дейност на 6.03.1943 година. Фамилията Кордова е известна със сталинистката си жестокост и терора в Пловдивска околия след 9.09.1944 година до имиграцията им в Израел в средата на 50 -те ...."

Солчи Кордова

източник: http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=3950