Георги Стойков Раковски е един от най-големите изследователи на българската история и един от истинските й бащи.

Раковски е жив съвременник, наблюдател, творец и разпространител на новата модерна версия за историята ни още от 40-те години на 19-ти век.

"Европейски някои си учени даром мъдруват, че тии българи (дошавши уж чак в 502 год. подир Христа в днешна България) били татаро-унгарскаго племени, но като дошли в България, найшли тамо седем народа славяни, смесили се с тях и се пославянчили до шуш за твърде малко време! Но тии учени не ни показват отде и кога са били дошли тии седем народа славянски в България и някаква си най-мъничка татаро-унгорска остатка в езика ни?! Нам е познат коренно татаро-турский език и със сичките старания, които сме положили няколко години да открийме такова нещо, за святата истина повестности, нищичко не сме найшли... 

Чудни са европейските някои си учени, които тъй даром се впущат в работи, които не познават !"

(БЪЛГАРСКА СТАРИНА, МЕСЕЦ ЧЕРВЕН (ЮЛИЕ) 1-И, БУКУРЕЩ, 1865 г.)

"Колко смешни са историците и любословците, между коим и много славяни зовими, а в очи коим тая реч е била като трън татарщина, и от того заключавали и решили, че дошавший ... от Волжанските страни Кубрат с едно отделение бил татарин... А от мечтаний татарски язик никаква остатка не е останала, но слял се уж и се изгубил в мечтаний от тях славянский. Чудно приключение и хубава легенда."

(Георги Раковски. Съчинения Т.4 – С., 1988, стр. 265)

"Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори !"

(Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, Съчинения, том IV, София, 1988, стр.194)

Но

и до ден днешен Раковски е омразен (или премълчаван) за официалната (казионната) ни историческа школа, която всячески се стреми да омаловажи трудовете му и изобщо отрича, че той е историк.

Един старт, даден още от Константин Йосиф Иречек (1854-1918) и от т. наричания все още "Баща на българската история", Васил Златарски (1866-1935).

 
/за Плевен онлайн портал:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент