Българската нация е обърквана, обезсилвана и разпилявана по всички възможни шевове вече 25 години.
Единствената в Европа и Балканите.
Всички останали народи и техните национални държави са силно консолидирани, пазят своята културна идентичност, предпочитат своя език и писменост, разкрасяват си историята, уважават и използват чужденците, но ги държат в предверието – въпреки идеологемата за мултикултуралност.
Както национално, така и в условията на практическо смесване и толерантност.

Другите нации имат огромни държавни и обществени фондове за стимулиране на своето родно изкуство, финансират филми, книгоиздаване и изложби. Внимават интелигенцията им да не се разпилява и подкрепят кариерното й развитие. Дори в условията на кризата от 2008-9 г., като средство за надмогване на кризата.

По същество у нас става дума за напреднал процес и за огромен риск българската държава да бъде денационализирана. Това е следващо измерение на „геноцида”.
Такъв процес не се развива в нито една от европейските държави – нито тук, на Балканите, нито на Север, нито на Запад от нас, нито в прословутия ЕС.
Само ние, българите, допуснахме това – залъгвани от агресивно прокламираните идеологеми за
мултикултуралност,
за разтваряне в общото европейско и западно „цивилизационно” пространство.
Нашата интелигенция, политиците и журналистите, безропотно приеха тезата, че
мултикултуралността
и отварянето към Запада означават самообезличаване и субстанциално културно и духовно самоотричане.

Нито една друга национална култура не прави и не направи това – другите се отварят към Света, но без да изпускат своята идентичност, своето самоуважение, без да изневеряват на своя език и писменост, без да премълчават своите автори и творчески постижения.

Но у нас, в 1850-годишна България, дръндарския философски байрак на мултикултуралност, усилено все се ветрее вече 25 г.