От 1966 до 1989 подсъдим родоостъпник-невъзвращенец.

След 1989  нищо.

До 2005 пак нищо.

До 2010 тук-таме нещо

От 2014 велика и неповторима.

Или

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юлия Стоянова Кръстева (Julia Kristeva) е френско-българска изследователка — психоаналитик, лингвист, семиотик, философ, както и не на последно място феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също така известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология през 1964 г. в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така — що се отнася до кратки статии — понякога и на английски.

Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс.

Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа.

Има огромно число научни публикации и книги^[1], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotikй: recherches pour une sйmanalyse“ (1969), „La Rйvolution du langage poйtique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d"amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член на Британската академия^[2].

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция — Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които са Университетът в Байройт (2000 г.), New School University в Ню Йорк (2003), Harvard University, Boston (1999) и Софийският университет (31 май 2002 г.).

Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки), за "новаторската работата, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература".

През 2008 Кръстева основава международната награда Симон дьо Бовоар. Присъжда се на личности, които, според журито, са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г. , колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г.

Юлия Кръстева прави популярното разделение на трите вида феминизъм, разделение по отношение на идеология и исторически произход, което е широко употребявано днес. Това става в публикацията „Времето на жените“ в „Новите болести на душата“ (1993). С това разделение Кръстева отхвърля първите две вълни и се застъпва за третата. В чест на тази публикация на български се публикува сборник, озаглавен „Времето на жените“ (1997), в който статията е преведена и на български.

Юлия Кръстева е смятана за една от основните теоретички на женското писане в рамките на литературния феминизъм. Но в трилогията, публикувана между 1999 и 2002 г., озаглавена "Женският гений", и посветена на Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет, тя открито критикува феминизма и се разграничава от феминистичните теории като настоява върху неповторимостта на всеки субект.

Роман Якобсон пише за Юлия Кръстева, че тя "има дарбата да поставя под въпрос общоприетите аксиоми."

и так далее...

Пачему так, бе таваришчи?
И Митьо Гестапото мълчи...