24.07.2015

Като две капки вода  

ИВАН КОСТОВ - ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ФАРСА "КЪНЕВ"

Във вчерашния брой публикувахме първата статия на професор Трайко Петков*, отпечатана във вестник “Дума” през септември 1999 година под заглавие “От него тръгва лъжата”.

"Труд" я препечата заради непреходните истини за лицето Иван Йорданов Костов, споделени от професор Петков.

Тези истини доказват колко вярно е твърдението, че Радан Кънев е обикновен мутант на Иван Йорданов Костов. В арогантността, слабичката юридическа подготовка, пълното политическо невежество, които Кънев безпардонно демонстрира в опитите си да фалшифицира идеята за съдебна реформа, ясно личи източникът на реформаторското вдъхновение у него.

Добрата новина е, че Радан Кънев е чудесна илюстрация за изреченото от класиците за трагедиите в историята, които се повтарят като фарс.

В интерес на артистичната истина трябва да добавим, че фарсът "Радан Кънев" беше и тъп. Днес препечатваме и втората статия на същия автор в "Дума" от 1999 г., в която е допълнен портретът на икономиста и математика Иван Йорданов Костов.

В последните две години няколко пъти съм се канил да пиша за лидера на демократите Иван Костов - за неговата компетентност и ученост (и покрай това - за някои страни на морала му). И все се отказвах, тъй като не желаех да намесвам това, което ми е твърде скъпо (науката и университета), в онова, което у нас за все повече хора става много мръсно (политиката и тия, които я "правят"). ...

Налага се да се представя малко повече, за да кажа каква ми е връзката с този забележителен човек. Професор съм от 1974 г., а работя от 1953 г., във Висшия машинен електротехнически институт (ВМЕИ, сега Технически университет - ТУ). Познавам достатъчно Костов от времето на службата му във ВМЕИ. От дълги години съм горещ привърженик на идеята разработената строга количествена (математическа) теория за управлението на техническите системи да се пренесе и за управлението на нетехнически системи, на първо място - икономическите.

По тези проблеми още през 1970 г. бях на специализация в един курс от много висок ранг (организиран от ООН, територия на провеждане - сградата на Държавния департамент, Вашингтон, САЩ). Обучаваха ни светила от най-добрите университети на САЩ, Англия, Франция, Германия. Занятия се проведоха и в Световната банка и в Международния валутен фонд (т. нар. кейс стъди).
Във ВМЕИ въведох в обучението и дълги години преподавах основната математическа наука, занимаваща се със създаването на математически модели - "Идентификация на системи".

Та именно във връзка с тази насоченост на професионалните ми интереси и занимания запознаха с мен Иван Костов - млад асистент по политикономия, завършил и математика, изгонен за не знам какви си прояви от ВИИ "Карл Маркс" и приет във ВМЕИ (а тогава минавах и за защитник на гонените - бях изключван от БКП и уволняван по политически мотиви от ВМЕИ; такива като мен тогава нямаше много).
Казаха ми, че Костов е също привърженик на използването на математични модели в икономиката, т.е. с него сме... съмишленици. Поканих го на разговор на професионални теми. Поисках да се запозная със защитената вече от него дисертация за кандидат на икономическите науки (кин) по твърде интересния и за мен проблем за растежа в икономиката. Обеща, но не ми я даде. Намерих я сам, запознах се с нея и разбрах защо не ми я даде. През есента на 1989 г. го поканих за участие в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Отказа. Оттогава не съм имал контакт с него. Та това ми е връзката с... "този забележителен човек".

Но "светът е тесен", оказа се, че имаме и някаква друга "косвена връзка" - в института, който съм създавал и на който бях първи директор (ЦНИКА), в който и досега ме канят непрекъснато, работела като техник и най-оперен партиен секретар съпругата на Костов (мълвата твърди - дама с изключително колоритен език и поведение).
Та на основата на всичко това мисля, че имам морално прави да кажа няколко приказки за учеността (и морала) на Иван Костов.

Като икономист по образование Костов е това, което са завършилите ВИИ "Карл Маркс" в тези години - недостатъчно грамотен. Той сам скромно заяви, че е завършил с недостатъчни знания. Ставаха достатъчно (а не полу) грамотни икономисти тези, които наистина се образоваха сами - като работеха в истинската жива практика, като се интересуваха, търсеха, намираха и четяха книги и статии от автори в страни, в които има истинска икономическа наука. Костов не е от тях - той нито има сериозна практика, нито е прочел достатъчно.

Даже темата на разработената от него теза (пак според алманаха на ТУ) говори за неграмотност - "Моделиране на икономическите науки" (понякога даже употребеният неправилно предлог говори много: няма моделиране на икономическите науки).
В математично отношение Костов е не даже "недостатъчно грамотен", но е почти неграмотен. Той изобщо не мисли като математик по образование - това съм констатирал при разговорите си с него, това може да усети, като го слуша, всеки запознат с математика, за това ще стане дума по-конкретно след малко.
"Увлечението" на Костов в математиката проличава с пределна яснота от дисертацията, за която той е получил научната степен "кандидат на икономическите науки". Нямам намерение да й правя рецензия и да дразня. Но моля да се помисли по това, което ще кажа.

Политическата сила, на която е лидер Костов, и самият той отричат и обругават всичко направено през лошите 45 години. Но в същото време запазват това, което лично са получили, и то в резултат на най-дефектните страни на отричаната система, гордеят се с него и го изтъкват по повод и без повод.

Костов явно също се гордее, че е направен доктор от онази система, и то не за нещо, което е запазило стойността си и при днешната "система". Много инженери получиха докторати за разработването на съоръжения и технологии, които при "демокрацията" работят по същия начин, както и при “тоталитаризма” - те няма за какво и от какво да се смущават. Но Костов е получил докторат за нещо, което е в коренно противоречие с прокламираното сега от него и неговата политическа сила.
В дисертацията основното са хвалебствията към комунизма и комунистическата икономика.

В статия във в. "24 часа" Иван Ценов (бивш мой студент и сега колега по катедра, бивш член на НКС на СДС) приведе много цитати в този смисъл.
Дисертацията е образец за липса на наука. В нея се защитават неграмотно теории, които сега никой не защитава. В стремежа си да демонстрира политическа преданост Костов е надминал и най-послушните тогава икономисти в СССР (защото по това време там имаше вече твърде много непослушни икономисти, и то между най-утвърдените имена). Това той показва и с твърдението си, че моделът на Леонтиев следва директно от Маркс, и с "опровергаването" на световноизвестния О. Моргенщерн (съвместната му книга с Фон Нейман, която Костов явно не знае, беше вече библия на компетентните икономисти в СССР).

Костов твърди, че теорията на растежа е създадена в СССР, и то от Ленин. Той, сиротният, е толкова невежа, че не знае, за да използва следния факт. Западната икономическа мисъл наистина признава руски принос в тази теория, но го свързва не с Ленин и ГОЭРЛО, а със знаменитата Санктпетербургска и Ленинградска икономическа школа, дала на света двама Нобелови лауреати по икономика Леонтиев и Канторович, а също така Кондратиев, Вознесенски и много други.
В дисертацията си Костов не споменава нито дума за пазарна икономика, нито за истинската теория на растежа, отнасяща се за пазарната (конкурентната) икономика. Той явно не знае (защото не назовава) имена като Валрас, Фон Нейман, Ероу, Самюелсън, Солоу, Моришима, Хан и много, много други.

В дисертацията се цитират само съветски издания. Цялото съчинение е за растежа при социалистическата планова икономика - същата, която той сега така проклина.
При това положение има основание да се отправи към Костов следният директен въпрос: сега поддържате ли това, което сте писали в дисертацията, за която сте станали доктор? Ако “да”, как го съчетавате със сегашните си заявления? Ако “не”, ще престанете ли да се титулувате “доктор” и да се хвалите с този титул (едва ли някой ще се засили да ви отнема титлата)?

А сега пак за математика Костов.

Дисертацията е правена от вече магистъра по математика Костов. Математиката в дисертацията е на нивото на аритметиката в края на прогимназиалното образование - използват се само четирите аритметични действия. При това формулите са включени само за да се изпъстрят с тях десетина страници - от формулите няма нужда, те за нищо не са използвани. Няма нито помен от математични методи, с които се правят истинските модели в икономиката.

Най-куриозното обаче е едно крещящо противоречие - дадените в приложение изчисления на компютър са явно по методи и за модели, за които в изложението на дисертацията Костов заявява, че са твърде сложни и той няма да ги използва (във ВМЕИ тези методи се преподават в трети курс).

Явно изчисленията са направени от друг, който просто е разполагал със съответната програма за компютъра, но не е знаел за цитираното заявление на дисертанта (правили са изчисленията мои бивши студенти).

Е, господин Костов, твърдите, че винаги сте говорили истината. Това, което казах дотук, истина ли е, или не е? Или ще отговорите, че е толкова истина, колкото и твърдението, че хлопахте няколко години на вратата на БКП да бъдете приет за член? Но ВМЕИ си е все на същото място и там нещата се знаят.

Вие много мило говорихте за своя дядо, и на мен сте казвали същото, но при мен сте добавяли и нещо, което сега забравихте - че дядо ви е бил комунист от 1917 г. до края на живота си. Имало значи и между мръсните червени боклуци свестен човек. А вие имате ли го онова нещо, което се нарича морал?

2.
Статията на професор Трайко Петков е публикувана във вестник "Дума" през септември 1999 година. "Труд" я препечатва днес заради непреходните истини за лицето Иван Йорданов Костов, споделени от професор Петков. Тези истини доказват колко вярно е твърдението, че Радан Кънев е обикновен мутант на Иван Йорданов Костов. В арогантността, слабичката юридическа подготовка, пълното политическо невежество, които Кънев безпардонно демонстрира в опитите си да фалшифицира идеята за съдебна реформа, ясно личи източникът на реформаторското вдъхновение у него. Добрата новина е, че Радан Кънев е чудесна илюстрация за изреченото от класиците за трагедиите в историята, които се повтарят като фарс. В интерес на артистичната истина трябва да добавим, че фарсът „Радан Кънев” беше и тъп.

Kато наблюдавам последните събития в българския политически живот и като виждам накъде тласна страната ни кабинетът на Костов, си мисля откъде дойде това незачитане на народа ни, това последователно обричане на България на безбъдещност. Стигам до заключението, че в основата е преди всичко личността на премиера ни (не толкова личност като политик - какъв ли политик е той! - колкото специфичните черти в характера му).

Мисля, че основната черта е склонността му да лъже (по специфичен начин - засукано и... с апломб); да не се засрамва дори когато се разбере, че е излъгал, а да се държи даже арогантно; да не се смущава, когато го изобличават в непоследователност. Както жена му на въпроси от типа на „Била ли сте партийна секретарка?” и "Вярно ли е, че подсъдният Кр. Стойчев е приятел на семейството ви?" отговаря "Да, и какво от това?", така и Костов на забележка от типа "Но вчера твърдяхте обратното!" ще отговори "И какво от това?".

Така се случи, че в един момент се оказахме заедно с Иван Костов в един институт - в бившия ВМЕИ, днешния Технически университет (ТУ). Бяхме в съседни кабинети и станахме добри познати. Запознаха ме с него като с новопостъпил асистент в катедра "Политикономия" (1979 г.), идващ от Висшия икономически институт, откъдето се наложило да напусне по някакви причини. Казаха ми, че освен висше икономическо, има и висше математическо образование и се опитва да прави математически модели на икономическите системи. Това силно ме заинтересува, тъй като във ВМЕИ аз съм въвел и преподавал за първи път дисциплините, които третират правенето на математически модели на различните системи.

Естествено беше да се заинтересувам от Костов и да го поканя на професионален разговор. Не ме учуди слабичката му икономическа подготовка (такова беше равнището на тази област у нас тогава). Много ме учуди обаче, че е с изключително елементарна подготовка и в областта на математиката. Бях вече чул, че пред студентите говори със самочувствие и апломб за математическите методи в икономическата наука.

В разговора си с мен Костов в началото също започна да говори с апломб за владеенето от негова страна на математическите методи и за тезата, която е защитил в университета. Но когато, впечатлен от непрофесионалното използване дори на понятията, започнах да го попритискам с въпроси какви точно методи и как е използвал, констатирах почти пълно невежество. Като резултат той направи всичко възможно разговорът ни по тази тема да приключи.

Вече като асистент във ВМЕИ той прави и защити кандидатска дисертация, за която също беше афиширал използването на математическите методи. Поисках и от него, и от катедрата да се запозная с дисертацията. Не ми беше дадена. Въпреки това се запознах с нея. "Математическото" й ниво е това на аритметиката в края на прогимназията. Всъщност всеки може да намери биографичния алманах на ТУ и да прочете в него справката за Костов (той непременно я е прегледал преди отпечатването, а най-вероятно и сам я е съставил) - компетентният ще констатира пълна бъркотия на понятия.

Запознаването с биографията му не дава отговор на този въпрос, тъй като липсва време за такова образование. И тук се получава мистификация, подобна на мистификацията с гу’син Савов, който е завършил университет, когато е бил в Белене.

Навярно случаят тук е следният. В онези години, когато започна широкото използване на компютрите, мнозина икономисти се втурнаха уж да внедряват математическите методи в икономиката. В трудове и дисертации с няколко напълно излишни и обикновено грешни формули се шашваха рецензенти и научни съвети и се придобиваха степени и звания. Увлечени от този процес и университетът, и ВМЕИ формираха т.нар. блок Б. В този блок се приемаха завършили висше образование, но не непременно математическо. Мисля, че случаят с Костов е именно такъв.

Ще посоча само още един факт, илюстриращ любовта на Костов към истината. В следващи контакти той в своя стил реши да ме шашардиса със заявлението, че е разработвал макроикономически модели за статистиката. Явно не знаеше, че няколко години преди това като зам.-министър съм имал най-непосредствени отношения със статистиката и познавам лично основните специалисти там. Като го попитах какви точно модели е разработвал, с кои специалисти от статистиката е работил и поисках да видя моделите, той пак веднага „даде заден ход” и повече към тази тема не се върнахме.

Припомням си тези неща и ги съобщавам тук, защото те говорят достатъчно точно за определен характер. Разбира се, за един министър-председател в никакъв случай не е задължително да бъде блестящ икономист, още по-малко - блестящ математик. Но премиер с такова отношение към истината в приказките си и към отговорността в действията си е нещо, по което всички трябва добре да се замислят.

При тези черти в характера и при вродената склонност да самонапомпва самочувствието си Костов се пази от хора, пред които лъжата не може да мине, дори поднесена със самочувствие и апломб.

След всичко това не се учудвам, че Костов е формирал екип от хора, които стоят подчертано по-ниско от него. Няколко основни фигури са от ВМЕИ. Марио (Тагарински) е тотален невежа, но се смята за... информатик (в изчислителния център на ВМЕИ хората избухват в смях, когато стане дума за професионализма на бившия им колега).

Муравей (Радев) е някакъв миш-маш на счетоводител и зам.-ТРЗ във ВМЕИ и във филиала му в Пловдив - бившите му колеги само се подсмихват, когато стане дума кой управлява финансите на страната.

Едва ли е нужно да се говори за "Господин 10%" (Александър Божков) - той е ясен. Всички около премиера добре знаят обаче чертите на характера му, за които говорих тук. Знаят какво следва от това както за самия него (не се иска никакъв ум да боцнеш и пукнеш един балон), така и за тях (в такава атмосфера можеш да правиш каквото си искаш - и да си "Господин 10 %", и да говориш и твориш всекидневно гафове като Марио, като Убавото Наде (Надежда Михайлова), като Архиваря (Веселин Методиев) или да се надуваш "простичко" като пуяк от порода Бакърджиев (Евгени).

Какво направи този екип за държавата ни, вече се вижда.

Проф. Петков напуска този свят на 18.10.2014 г.