Линдън Ларуш, американски икономист и политик, е роден на 8.09.1922 г. в град Рочестър (щат Ню-Хемпшир, САЩ) в семейство на американски граждани-квакери. Завършва училище, учи в Североизточния университет в Бостън (1940-1942, 1946-1947), служи в Индия и Бирма (1944-1946), работи като икономически консултант. В края на 40-те – началото на 50-те г. името на Ларуш се появява в научните кръгове като непримирим критик на «теорията на информацията» на Винер-Шенън (да не се бърка с компютърната техника и технология), а също и на икономическата «теория на игрите» на Джон фон Нойман. Началото на активната политическа дейност на Ларуш може да се отнесе към границата на 60-70-те г. През 1968 г. той организира в САЩ, а после разпространява и в други страни движението «Национален (по-късно – Международен) съюз на трудовите комитети». Ларуш е известен като автор на сбъдващи се прогнози. Автор на идеята СОИ, впоследствие огласена от Рейгън. Л. Ларуш се изказва срещу действията на финансовите олигарси, виждайки източника на много беди в разрива между финансовия и производствения капитал. Той постоянно се стреми към справедливо световно развитие. През 1974 г. Ларуш основава Международна агенция за новини ЕИРНС, основно издание на която става научно-политическия седмичник – списание “Executive Intelligence Review” («ЕИР», от тук ЕИРНС – ЕИР Нюз Сървис), в което публикува икономически и политически прогнози. Заедно със списанието «ЕИР» издава на английски списанията «Наука ХХI век», «Фиделио» (основно за култура и изкуство), седмичния вестник «Ню Федералист», а на немски език: културно-политическото списание «Ибикус» и седмичния вестник «Нойе Золидаритет». Материали от тези издания се публикуват в сборници на френски, испански и руски. Автор на автобиография «Силата на разума». Информационната служба на ЕИРНС съвместно с Шилеровския институт в Германия и САЩ публикуват и разпространяват по Интернет оперативни издания: ежедневен «Брифинг» и седмичника «Стратеджикъл алерт». През 1977 г. Ларуш се жени за немската журналистка и политик Хелга Цеп, която споделя неговите научни и политически възгледи, но и сама става организатор на ново направление в неговото движение: през 1984 г. създава във Висбаден (тогава ФРГ) Шилеровски институт, сфера на изследване на който става световната политика, икономика, наука, култура, литература и изкуство. Оттогава всички международни конференции се провеждат под «шапката» на «Международния съюз на трудовите комитети – Шилеровски институт». Независими обществени организации под названието «Шилеровски институт» са образувани от привърженици на Ларуш в САЩ, Франция, страните от Латинска Америка, Белгия, Швеция, Австралия, Италия, Индия и в много други страни – общо над 50. През 1976 г. се балотира за президент на САЩ от Партията на труда, кандидат-президент през 1980, 1984, 1988, 1992, 1996, 2000, 2004 г. Чашата на търпението на враговете му вероятно прелива след публичното му обръщение към латиноамериканските и другите развиващи се страни да откажат да изплащат астрономическите си дългове на Международния валутен фонд. През 1988 г. срещу него, тогава кандидат в борбата за поста президент на САЩ от независимото крило на Демократическата партия, са проведени два съдебни процеса. Първият се проваля поради несговорчивостта на съдебните заседатели с властите. Заменени от «нужните хора», те осъждат Ларуш и петима от колегите му уж за нарушение на финансовата дисциплина. Хиляди юристи, парламентаристи, учени и общественици от цял свят се обединяват в международна коалиция за освобождението на Ларуш. Събрани са доказателства, че обвиненията са изфабрикувани и че в действителност той е осъден по политически мотиви. През 1994 г. неговият адвокат, бившият генерален прокурор на САЩ Ремзи Кларк нарича делото на Ларуш «преднамерено коварно» и «неправомерно» съдебно преследване «от страна на правителството на САЩ», както и “огромен фарс” и “фалшификация”. Под натиска на общественото мнение след пет годишно (от 15 годишна присъда) затворничество Ларуш е освободен предсрочно през януари 1994 г. На 27 април 1998 г. «Вашингтон поуст» препечатва статия от списание «Нюзуик», в която се цитира голям списък от известни личности, в това число обществени дейци от САЩ, хвърлени в последните години в американските затвори за неугодни на властите политически възгледи. В този списък е и името на Линдън Ларуш, прекарал в затвора от 1989 до1994 г. Искрен приятел на Русия, Ларуш подготвя голям меморандум «Перспективи за възраждане на народното стопанство в Русия», който е преведен и издаден на руски. Широко разпространение в Русия и други страни получават две негови монографии – «Наистина ли искате да знаете всичко за икономиката?» (1992) и «Физическа икономика» (1997), както и цяла редица научни статии и доклади, публикувани в «Бюлетина на Шилеровския институт за наука и култура». Той е икономист, чиито идеи и възгледи са диаметрално противоположни на монетаристките принципи, прилагани в Русия и България и довели страните ни до безпрецедентна за мирно време икономическа разруха. Ларуш призовава открито да се признае, че теорията на Адам Смит и нейните днешни монетаристки почитатели е неприемлива за възстановяването на икономиката на Русия. Той подчертава, че «свободната търговия» винаги е била «политика, натрапвана от Британия на тези страни, които са били нейни жертви». В разработената от Ларуш научна дисциплина «Физическа икономика»той разглежда икономиката не като отделна т.е. автономно функционираща сфера от човешката дейност, а глобално я свързва с универсалните принципи на развитие на жизнения процес на всички нива – от биологическото до вселенското. Източниците на такъв подход отвеждат в древността (Платон), епохата на Възраждането (Николай Кузански, Леонардо да Винчи), новото време (от Лайбниц, М. В. Ломоносов, А. Хамилтън, Ф. Лист, К. Гаус, Н. И. Лобачевски, Б. Риман до Д. И. Менделеев, С. Ю. Витте, В. И. Вернадски и др.) Феноменът Ларуш като творческа личност е свързан с неговата научно-етическа позиция: за него като учен най-висша ценност е научната истина.
...
Ларуш: Центъра на света са Русия и Китай, а САЩ е "системна грешка"
Линдън Ларуш, бивш кандидат за президент на САЩ, през 80-те аргументирал, от гледна точка на физиката, неизбежен срив на "фалшивата" икономика в САЩ.
Той подчерта (19 Ноември 2014), че за разлика от безумието на Обама, който заявил на форума Г-20, че Съединените щати са "единствената свръхдържава в света", бъдещето на планетата не е свързано с Европа или САЩ. САЩ всъщност е "системен провал" и, като резултат, централните точки на света са в Китай и Русия. Отношенията между Русия и Китай в момента са от решаващо значение.
С всеки изминал ден положението в САЩ става по-лошо. Републиканците не са спасение. В действителност, републиканците са станали аналог на Хитлер. Демократите също не са по-добро. Те нямат ядро, а просто си отиват с потока, те не са в състояние да се справят с проблема на Републиканската партия.
Никой в САЩ не гледа реалността пред която са изправени обикновените хора. Те всички са мошеници. А гражданите са глупави. Народите на Русия и Китай, другите народи на страните от БРИКС и другите страни в Южна Америка и на други места - като Аржентина и Египет - се борят за нов световен икономически ред, което свидетелства форума на АТИС в Пекин и на срещата БРИКС в Австралия преди срещата на Г-20. Съединените американски щати, под управление на един агент на финансовата олигархия Обама, както и останалите членове на Г-7 бандата, се опитват да унищожат това, за което Русия и Китай се борят.
Миналата седмица (19 Ноември 2014) в Пекин, Китай и Русия продължиха да създават импулс за нова планетарна система, предназначена да служи на интересите и взаимна изгода за всички народи, въз основа на икономическото развитие и овладяване на законите на Вселената, както е определено от Кеплер, за благото на човечеството.
Срещата БРИКС в Австралия, продължи този процес, петте основни страни обсъдиха напредъка на нещата относно създаването на банка на BRICS и споразуменията CRA.
За разлика от Обама, Камерън и други лидери на страните от Г-7, които се опитват да унищожат Русия и Китай, като основни пречки за продължаване на имперско управление, народите БРИКС възнамеряват да създадат свят на базата на развитието, една от основните движещи сили, на което е китайската лунна програма.
Вместо да се присъединят към политиката на БРИКС, Обама и Камерън, в частност, опитали да използват срещата на Г-20 за да сплашат Путин, защото Русия под негово ръководство отказа да капитулира пред нацисткия преврат в Украйна, изпълнен от ЕС и САЩ.
проучване и превод от мрежата:
д-р инж. Никола Тодоров, доцент
