Или:

- Световната геополитика през 19-ти век на династията Ротшилд.

- Истината за Руско-турската война от 1877/78 г.!

- Задкулисието в Райхщадското споразумение!

- Защо 3 март не трявба са бъде национален празник?

Казионните ни историци крият и до ден днешен духа от Райхщад и Будапеща и задкулисието в истинските подбуди за Руско-турската война от 1877/78!

Руско-турската война от 1877/78 е ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА - чужди и наши историци крият или смотоляват този геополитически задкулисен акт на Ротшилдови - единствената причина за поредната руско-османска война.

И по фарисейски да го представят, едва ли не, за Ренесанс на Балканите.

И като един подарък "Освобождение" за вековно поробените от султана (а всъщност - от евреите!) християни 

И защо не?...

За каква нова държавност говорим на 3-ти март?

Вече 26 години един държавен празник спокойно минава за най-големия национален празник, което означава само едно - че не познаваме истинските подмолни процеси в нашата превратна хилядолетна история.

Историците добре знаят, че държавата, плод на Руско-турската война, е невзрачно джудже спрямо огромния демографски, социален и културен капитал на българското Възраждане.

И,че до самата дата 3 март 1878 г. е имало вече една надхилядо летна ДЪРЖАВА - БЪЛГАРИЯ!

За каква нова държавност говорим на 3-ти март?

Знаят историците, но си мълчат или обвиняват Великите сили.

Онова, което прави българската държава след 1878 г., е главно да губи пазари и да произвежда чиновници, така както губи територии и да произвежда войници, офицерство и армия.

Както и да произвежда много храна - да храни част от воюващите "великите сили" в Европа!

Германия не я ли хранихме и през първата, и през втората световна война? И какви репарации плащахме ...?

А Съветския Съюз от 1944 до 1990 г.?

ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА,

предизвикана от еврейската династия Ротшилдови заради кавказкия нефт - една концесия, отстъпена им от шведските евреи - братята Нобел, десетилетие след Кримската война 1853/56 г.

Това твърди и един честен евреин-неисторик, но противник на ционизма - английският евреин Дейвид Айк.

Така че, за 3 март трябва ли да мислим, че дължим самата дата на евреите, респ. на династията Ротшилдови - колкото и невероятно да звучи - като един подарък, наречен "Освобождение" от страна на алчните за световния нефт Ротшилдови тогава, а сега още повече?

Разбира се, че НЕ!

Ротшилдови подготвиха Руско-турската война от 1877/78 веднага след Кримската война, за да овладеят от Османката империя подстъпите към кавказкия петрол, за да охраняват първия нефтопровод в света "Баку-Сухуми", да контролират  преноса му през Черно море до Варна, после по ж.п. линията до Русе, а от там с шлепове по Дунав към европейските столици, току-що преминали от свещи към осветление с газолайн.

Представяте ли си какво е било в дворците във Виена, Париж и Лондон, когато след Кримската война преминават от лоените свещи за осветление с газови лампи?

Направо: Революция в буржоазния европейски стандарт тогава!

Подобно на Едисоновата революция с електрическата крушка  в първите години на ХХ-ти век в САЩ!

А през 1878 г., за поробените от векове от султана християни – един подарък "Освобождение" – защо не?

И друго:

Не стана ли факт на 3 март осъществяването на пророческата мисъл на Дякона Левски от предсмъртното му писмо до нас, която никога не трябваше да се сбъдва, според него:

"И не забравяйте – Аз неведнъж съм ви казвал: Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.”

Колко гениално Великият син на България е уловил замисъла на "търговците" на нефт и подаръка "Освобождение"!

За каква нова държавност говорим на 3-ти март?

Почти 21 месеца преди това на Балканите се случват и още няколко интересни от днешна гледна точка събития. На 30 май 1876 г. султан Абдул Азис е свален от власт и 4 дни по-късно заклан в министерския съвет.

Заговорниците начело с Мидхат паша качват на престола душевно болния Мурад V, който скоро е свален и на турския престол идва удобния за целите на Родшилдови - Абдул Хамид II.
 

Султан Абдул Азис, макар един от реформаторите на империята, както пише Дейвид Айк, е бил твърдоглав и опърничав (contumacious) – не искал да отстъпва и да не дава достъп нито до Кавказките петролни полета и областите до петролопровода към Сухуми, нито е бил склонен да отстъпи част от Палестина за “исконен бащин дом” на евреите, лелеещи за това  от векове.

И какво остава да се направи при подобни случай в световната геополитика?

И то по линия на Първата в света нефтена геостратегическа политика!

Остава като начало Великият везир и таен масон Мидхат паша да му спретне такъв заговор, че опърничавия султан да бъде заклан като свиня на 4 юни 1876 зад портата и под купола на Топкапъ сарай (министерския съвет). Погледнато обективно - Къде бе тръгнал Абдул Азис срещу "своите създатели" и на империята през вековете дори - има достатъчно архивни документи (Ватикана, Гърция), че венециански банкери-евреи са финансирали през столетията походите на османците -  от 3-тия султан Мурад І, до 10-тия вкл. - Сюлейман І?

Остава да бъде подготвен и Александър ІІ да освобождава някакви християни на Балканския полуостров (всъщност да завоюва част от Кавказ, областите по петролопровода (1-вия в света) и пристанищата на Черно море - Сухуми и около Сочи).

Като че ли в незапочналата бъдеща война, петролния привкус започва да се усеща.

Замисълът е бил в тези междуособици да бъде убит и Мидхат паша, който по това време е велик везир, но той предварително се договаря (като масон) за живота си. Започнало е и е потушено с голяма жестокост Априлското въстание. Пак през юни 1876 е избухнала и Сръбско-черногорско-турската война, която през октомври ще завърши с разгром на двете балкански държави. На 17 октомври турската армия на Абдул Керим паша им нанася решително поражение при Джунис, с което си открива пътя към сръбската столица Белград.

(А Мидхат паша, още като валия на  Дунавския вилает и масон в ложа "Али Коч", вече е построил ж.п. линията Варна - Русе за извозването на бъдещия "кавказкия газолайн" по Дунав към Виена. Годината е 1865.
И два пъти става  Велик везир на Османската империя - 31 юли 1872– 19 октомври 1872 и 19 декември 1876– 5 февруари 1877).

И никой не споменава, от столетие и кусор вече, че:

• Православна Грузия е освободена от дядоивановата Русия през 1878 година. Защо?
• От общо 220 000 убити (руси, румънци, финландци и опълченци), 150 000 руски щика падат на Кавказ. Защо?

Защо ли?

• А първия нефтопровод в света не преминаваше ли през Грузия - от Баку до Сухуми? И от кого беше построен този нефтопровод? Не бяха ли Ротшилдови през 1862 г.?
• Защо ли бе построена ж.п. линията Варна - Русе? Като че ли не за извозването на бъдещия "кавказки газолайн" по Дунав към Виена, а да се вози раята на вилаета на трен ли? А годината не бе ли 1865?
• А Сухуми не беше ли владение на султана преди войната, а не стана ли руско владение след войната?
• А тайният наблюдател на Сан-Стефанския договор, младият барон Едмонд дьо Ротшилд не отплаваха ли с Великия княз Николай Николаевич заедно за Тбилиси в лятната резиденция на Романови, веднага на другия ден след подписването на Договора на 3-ти март, за да празнуват победата, там...? (Тук има една любопитна подробност - Дейвид Айк доказва, че при 3-седмичното празнуване младият барон е хванал за прелестните части младата перачка (laundress) в двореца, 19-годишната "Кеке" (Екатерина Джугашвили) и на 18 декември 1878 се пъква на бял свят младенеца Йо̀сиф Висарио̀нович, по-късно наречен Ста̀лин. Но това е друга тема!!!)

И пак - защо ли?

Е, сега трябва да ви е ясно - поне малко - за петролния привкус на Руско-турската война от 1877/78.

Много въпроси, на които "историците ни" все още мълчат... или пишат по съгласувани "научни" конвенции.

А каква бе България след това!

Едно полупатриархално, неразвило буржоазни структури общество. Безсилна в смислените неща, държавата може да бъде страшно ефективна, когато е за беля. С руски генерал-губернатор или без него. Докараха ни и Фердинанд. България вече като държава можеше да облече и въоръжи 700 000 души (със обствените им пари, взети като данък) и да ги хвърли срещу Турция например, която тогава отпуснала кавказкия, но все още държи неоткрития персийския нефт. И пак в интерес на Ротшилдови. Накрая те все пак с помощта на на новотурците и Мустафа Кемал паша успяха да сложат ръка на залежите в Персия чак след 1908 г., когато бликва първиия нефт в днешен Кувейт.

Ето защо 3 март не може да бъде национален и държавен празник.

Сравнете картата на Сан-стефанска България и картата на България след Берлинския конгрес

Райхщадското споразумение (на руски: Рейхштадтское соглашение) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877-1878)

На 26 юни/8 юли 1876 година руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Дюла Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях споразумение — Райхщадско споразумение. Всъщност до подписване на официален общ документ не се стига, но от документацията останала от този период се вижда, че въпреки съществуващите различия е постигнато споразумение за бъдещата политическа карта на Балканите. Русия се съгласява с претенциите на Австро-Унгария към Босна и Херциговина, а Австро-Унгария обещава да не пречи на Русия във война срещу Турция.

И забележете.

Още на 19 март 1877 г. в Лондон е подписан протокол от Великите сили, с който Русия получава право да действа с въоръжена сила на територията на Мизия, Тракия (до днешен Свиленград) и Македония. Идеята на западната дипломация е да се държи Русия далече от зоната на Проливите.

Политиката на Германия, формулирана и водена от канцлера Бисмарк, се свежда до максимално удължаване на Източния конфликт по време за да се обезсили Русия и неговата локализация, за да не засяга други европейски проблеми, особено френско-германските и бъдещата - отдавна планирана – война, да не прерасне в общоевропейска война.

Но планираната вече война започва на 12 (24 н.с.) април 1877 г. и блестящите действия на руската армия в Северна България, преминаването на Балкана и стремителният поход към Цариград стресват Великите сили. Москва, де факто, нарушава договореността, постигната преди войната. Войските й стигат пред вратите на Цариград.

Подписаният по-късно от Русия Санстефански мирен договор се разглежда от нея като "обикновен прелиминарен протокол". Което прави неизбежно свикването на общоевропейски дипломатически конгрес. Впрочем, този договор е първия дипломатически документ, разкъсващ България. Русия дава Северна Добруджа на Румъния като компенсация за Бесарабия и Поморавието на Сърбия. Такава е волята на "освободителката" ни. Москва търси преди всичко собствената си изгода. Руската дипломация започва трескава подготовка за предстоящия конгрес, съзнавайки, че там ще бъде принудена да се съобразява с условията на другите Велики сили.

Австроунгарският министър граф Андраши формулира позицията на своята империя така:

- на изток да се запази граничната линия между Лозенград и Цариград като Люле Бургас и Странджа останат в Турция;

- западната граница на България да започва от Орфанския залив и стига до Враня. От земите на запад от тази линия да се създаде автономна област Македония в рамките на Османската империя;

- руската окупация на България да бъде с 20 хил. войници за не повече от 6 месеца.

В духа на Райхщад и Будапеща, Андраши запазва възможността за контрол на Австро-Унгария върху пътя Босна - Митровица с последващи окупация и анексия.

Условията на Англия се свеждат до следното:

- не възразява срещу присъединяването към Русия на Бесарабия, Батуми и Карс, териториалните придобивки на Черна гора и Сърбия и няма претенции към съдбата на Босна и Херцеговина и Новопазарския санджак;

- България да се раздели на две части: северна до Балкана с политическа автономия и южна без излаз на Бяло море с административно положение като на английските колонии.

Русия приема тези условия и на 17 май1878 г. руският посланик граф Шувалов подписва тайно споразумение с Англия за ревизия на Санстефанския договор на международен конгрес в Берлин.

На 25 май 1878 е сключено тайно споразумение между Англия и Австро-Унгария, съгласно което последната ще получи Босна и Херцеговина. Няколко дни по-късно е сключено тайно споразумение и между Англия и Османската империя, от което последната отстъпва на британците Кипър срещу дипломатическата им подкрепа на конгреса.

А по същество:

Санстефанският договор между Русия и Османската империя (3 март 1878) предвижда да се възстанови Българската държава на широка етническа територия.

Великобритания, Австро-Унгария и Германия се намесват и налагат Берлинския договор (13 юли 1878).

Какво е ставало през тези 100 дни (и нощи)?

И за какъв Национален празник говорим?

Шменти-капели, тука има-тука нема или тинтири-минтири за някаква държава от освободени християни.

И то - забележете гаврата - за единствената държава, дори в днешна цивилизационна Европа, запазила името си България от 1500 години!

Така че да се  празнуват резултатите от ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА е меко казано заблуда. 

Да, 3 март може да бъде само историческата за България дата-празник за края на 500-годишното турско робство.

На 3 март може само да се отбелязва на държавно ниво заслугите в името на загиналите през войната и всички мъченици по време на турското робство.

/Плевен онлайн портал
Автор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент

За справка:

Из историята на нефта и глобализацията на Света през 19 -ти век
(иначе Новият Световен Ред започвал от края на 80-те на ХХ век...??? - смях в Залата на световната Геополитика)