Корнелия Нинова – най-невероятният политически хамелеон

"Господин Борисов, защо сега не излезем навън, да се разберем кат’ мъже".

Репликата е от парламентарния контрол през 2011 г., когато Корнелия Нинова влизаше често в словесни схватки с тогавашния и сегашен премиер Бойко Борисов.

 Фотограф: Фейсбук на Корнелия Нинова

И нещо от razuznavane.com :

Кариерата на 28 годишната тогава тръгва нагоре през 1997 г., когато на власт е правителството на Иван Костов, а тя става изпълнителен директор на едно от приватизираните външнотърговски дружества "Техноимпекс" АД.

Тя е назначена и на поста председател на борда на директорите на ”Техноимпортекспорт” – друго външнотърговско дружество – гигант.

Корнелия Нинова е юрист и има 2 години трудов стаж. През 1995 г. за някалко месеца е стажант-съдия в Софийски градски съд. През 1996 г. за кратко е юристконсулт в Столична община. През 1996-1997 г., също за кратко, за по – малко от година работи като следовател в Столичното следствие, а от март до август 1997 г. е юристконсулт в БТК.

През есента на 1977 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как ”на крилете на изборната победа на СДС”, г – жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва”мистериозният” възход на „синята“ Корнелия Нинова.

 

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”.

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: ” как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения”?

Какви могат да бъдат заслугите им пред синята власт, за да получат такива невероятни постове.

„Командирът” Костов знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. И мистирията по назначаването на Корнелия Нинова, както и потайностите остават без отговор.

Има един друг случай, който не може да не предизвика коментар. И той също е забулен в мистерия и тайнственост.

В краткия период, в който Корнелия Нинова е работила като следовател, случило се е да води разследването на отговорен служител в телекомуникационната компания БТК.

Делото бързо било претупано, после прекратено, а служителят на БТК – напълно оправдан. И съвсем неочаквано Нинова се озовала бързо на работа в БТК. Светкавично се сдобила с добра позиция в юридическия отдел, под ръководството, на кого мислите – на същият служител от телекома, когото тя е разследвала.

Каква невероятна и ”щастлива” случайност. Дали разследването на висшия служител от БТК не е трамплинът, който я изстрелва нависоко? Това е една от мистериите!

Корнелия Нинова вече е на върха на новата синя власт, едновременно с два „жезъла” в ръка.

Като представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете ”златни мини”.

Без да изпадаме в излишна мнителност, ще продължим да анализираме някои интересни събития.

По време на правителството на Жан Виденов, вицепремиерът Дончо Конакчиев е отговарял за БТК и като представител на държавата, водил преговори за нейната приватизация с Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК България преговаряла за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се провалила и то предимно по наша вина.

Не много след това, при управлението на Костов, вече срещу 67%, БТК е продадена за малко над 200 млн.долара. Тук коментарът е излишен.

Не е ясно, при продажбата на БТК каква е била ролята на разследвания от Нинова висш служител от правния отдел, но вероятно и той е участвал.

Както се казва във филмите „всяка прилика с познатите ви лица е случайна“.

Не са случайни обаче големите жестове, или по-точно подаръците, които СДС прави на Корнелия Нинова, вероятно с благословията на „Командира”.

Но нека да продължим с чудесата на синьото правителство. Народът – „завалията”, така я чакаше тази синя демокрация, а каква се оказа и тя!

Пак по решение „отгоре” и г – жа Грета Дончева е назначена на най-високите постове, също в тези две големи предприятия. Непонятни остават за „обикновенния човечец”, който не знае потайностите на властта, защо Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”.

Защо е това загадъчно „кръстосване” на длъжности и власт, между тези две жени – Нинова и Дончева, в тези две предприятия? От какви съображения те се правят – за „взаимен контрол” или сините изпълняват поети ангажименти за хора със заслуги. Какви могат да бъдат заслугите на Нинова и Дончева?

Биографията и управленският опит на Грета Дончева са още по-невероятни от тези на Нинова. Родена е във Велико Търново, а работи в Горна Оряховица, като завеждащ склад ”Готова продукция” в местния завод за палети. Изведнаж и на нея й дават два „жезъла” едновременно, две големи и тлъсти служби в София. И това ако не е чудо!

Първото нещо, което правят двете ръководителки – представителки на „новата власт” – СДС, е да изхвърлят началниците от предишния режим, дългогодишните директори Спас Панчев и Георги Шуманов от кабинетите им. Дончева заповядала на колектива, всички да се съберат и властно обявявила:

„Господа, комунистите трябва вече да се разчистят. Те ще си отидат и ще бъдат заместени от хора демократи, кадри на СДС.”.

Ето, казва тя, ”при мен е директорът на борда г – жа Корнелия Нинова, тя е следовател и всичко ще записва, ще следи кой какво прави, кой краде и т.н.”Нинова стои до Дончева, слуша и клати одобрително глава. Това е споделил свидетел от ръководство на фирмата, който е присъствал на срещата.

Следващите стъпки на двете ”височайши дами” е да се запознаят с икономическото и най – вече финансовото състояние на фирмите. След това, проучват по документи какви са недвижимите им имоти и други активи в страната и в чужбина. Разбират, че не само за финансовото им състояние, но и по отношение на недвижимите имоти, фирмите са ”брашнян чувал”. Решават да се запознаят на място и предприемат задгранични командировки, от които се убеждават, че и двете предприятия имат още много за ”отупване”.

Междувременно, Дончева се забърква в една голяма сделка за внос на месо от Белгия и Франция, като нарежда да се преведе предварително разплащането – сумата от 800 000 долара.

В последствие, такъв внос в България не пристига. Липсват каквито и да било документи, че месото е влязло в страната ни. Не е известно какви са последиците нито за фирмата, нито за Дончева. Само за сведение, по това време съпругът на Корнелия Нинова работи в Софийската митница, а все още отношенията между двете ”началнички” били отлични.

Грета Дончева започва да сменя един след друг директорите на задграничните прадставителства и да разпродава активите им. Голяма част от получената валута се прикрива. Предполага се, че една част е присвоена от Дончева, а по-голямата част е влязла в някоя партийна каса. Корнелия Нинова не може да не е била в течение на нарушенията на Дончева, или да не е подразбирала за тях, но съзнателно се е спотайвала. Предполага се, че тя е уведомила съответните власти, защото е започнало разследване срещу Дончева.

Вниманието на Корнелия Нинова по това време е било насочено към уреждане приватизацията на ”Техноимпекс”. Когато Дончева научава, че Нинова вече е направила и оглавила РМД, което е приватизирало под носа й „Техноимпекс”, казват че ”откачила”. Тя също е ръководен кадър във фирмата – председател на борда на директорите, а Нинова всичко е правила зад гърба й.

От яд, заповядала да изхвърлят от двора – собственост на ”Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на ”Техноимпекс”.

Дончева е разследвана, а Нинова остава чиста като ”девица”. Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новият ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.

А сега най-голямото чудо, или може би най – невероятната мистерия и тайнственост!

анадъмо: Тя днес от седесарка ви е комуноидна шефБСПарка

През септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.

Вероятно, потайностите и качествата си на хамелеон, Корнелия Нинова сама никога няма да разкрие. Но е сигурно, че има хора, които ги знаят и които изгарят от изкушението, да ги покажат на бял свят. Ние няма да спрем до тук в разкриването на многоликия живот на потайната Корнелия Петрова Нинова. Тя ни предизвиква за това.

След като през 1997 година, цялата се е боядисала в „тъмно синьо” и грабва тлъстия кокал, през 2005 година, без някой да забележи, тя умело се пребоядисва в „тъмно червено” и пак грабва тлъст кокал. Това доказва по безспорен начин неимоверните качествата, които притежава.

Корнелия Нинова е най – невероятният политически хамелеон, който сменяйки си цветовете, свобдно и незабелязано, може да преминава от една политическа партия в друга и все да има голяма власт и облаги.

Но,

Случайности нема при другарите: Командирът им ги е още много ЯК!

Но за какво става дума?

Става дума за "минало незабравимо" на другарите от десетилетие преди 10 ноември 1989 г. и 27 години след това.

Лично аз като аспирант през 1982 г., постоянно виждах на вратите на два съседни кабинета на 4 етаж на Учебния корпус (блок №2) на ВМЕИ "Ленин" тогава, а сега Технически Университет, табелките:

Катедра "Изчислителна техника"

Гл. асистент Инж. Цецо Василев Лукарски

и

Катедра "Марксизъм-Ленинизъм и Диамат"

Гл. асистент  Ик. Иван Йорданов Костов

Или как другарите тогава си лееха основите и как сега си пълнят джобовете!

Бащата на Лукарски смуче милиони от столичния транспорт

Фирмата на Цецо Лукарски трупа пачки и чрез общините Русе и Ямбол

06.05.2016 | 0:01

Проблем ли е, когато бащата на един действащ министър и партиен лидер печели обществени поръчки за милиони левове? По принцип в това няма нищо незаконно. Напълно е възможно предлаганите от роднината услуги да са най-добрите и на най-изгодна цена. Или пък висшият управник да не знае за делата на татко си. Само че всички тези хипотези някак трудно се връзват с българската действителност, в която публичните търгове се изродиха от средство за борба с корупция в основeн механизъм за източване на държавни или общински пари. И съвсем не на шега се говори, че у нас поръчките не се печелят, а се дават… отгоре.

Какъв всъщност е конкретният казус? Бащата на икономическия министър и лидер на СДС Божидар Лукарски – Цецо Лукарски, печели апетитни договори от общинските фирми „Столичен автотранспорт“ и „Център за градска мобилност“. Бизнесът върви от години и дори няколко пъти е попадал в полезрението на медиите, но засега без никакъв резултат. Напоследък обаче премиерът Бойко Борисов се прави на безкомпромисен, когато бъде разкрита някоя връзка между властта и частния сектор. И най-пресният пример е скандалът в същия този Център за градска мобилност на София, който взе главите на ръководството на дружеството и на заместник-кмета по транспорта Любомир Христов. Така че ще е интересно да видим дали тази премиерска воля за прозрачност ще достигне и Министерския съвет. Или шумните акции са само за определени неудобни хора.

За инж. Цецо Лукарски се знае, че е бил главен асистент в катедра „Изчислителна техника“ във ВМЕИ „Ленин“, сега Технически университет София. В далечната вече 2000 г., на 24 април, той става управител и съсобственик на регистрираната тогава фирма „Мусат 2000“. Предметът й на действие е научно-развойна и внедрителска дейност в областта на транспортната електроника, включително и на GPS-системи и бордови компютри. Междувременно през 2002-ра Лукарски-син става главен секретар на столичния район „Младост“, а година по-късно е назначен и за заместник-кмет.

Случайно или не, точно по това време настъпва и звездният миг на  „Мусат 2000“. Тя е избрана от Столичната община, за да въведе в експлоатация съвременна, високотехнологична система за мониторинг и управление на софийския градски транспорт, базирана на GPS позициониране. В онези години публичните разходи не бяха никак публични и няма как да се установи колко точно пари са платени за въпросната услуга. Известно е само, че цената на едно бордово устройство е била около 1900 лева. И като имаме предвид, че в София се движат около 700 автобуса, тролея и трамвая, то сметката излиза над 1.4 милиона. Отделно са парите за контролни зали, сървъри и други компоненти. Но това е само началото на едно дълготрайно сътрудничество. Оттогава – та до днес, компанията извършва абонаментна денонощна поддръжка на софтуера и специализирания хардуер. Договорите с нея се сключват директно, без каквито и да е обществени поръчки, конкурси или търгове. Мотивът е, че „Мусат 2000“ притежава съответните патенти и само тя може да обслужва внедрените в градския транспорт технологии.

От 2007-а насам, когато за този вид харчове започва да се води публичен регистър, Цецо Лукарски е подписал общо 12 контракта със столични общински дружества – шест са с „Центъра за градска мобилност“, пет – със „Столичен автотранспорт“, както и един със „Столичен електротранспорт“. Платените по тези договори пари са близо 1.3 млн. лева. По-голямата част от тях са предназначени за сервизно техническо и програмно поддържане на „Автоматизираната GPS-система за управление и контрол на автобусния транспорт“. Но има и такива за доставката на нови бордови устройства, очевидно поради обновяването на автопарка. Извън тази сметка са редица други по-малки поръчки, като тази от миналото лято, с която дружеството е избрано за въвеждане на гласово известие за спирките в автобусите. От нея приходите са над 42 хил. лева.

Конкретно през последните месеци бащата на икономическия министър се е уредил с два по-големи договора. Единият е за поддръжка на софтуер и специализиран хардуер в структурните звена на Центъра за градска мобилност и изпълняването на функции на системен администратор. Любопитното при него е, че първоначално фирмата иска за услугите си от общината 161 280 лв., но след преговори с директора на дирекция „Обществен транспорт“ Антон Деспотов се е съгласила и на 115 хил. лева. Точно за това споразумение се разшумя в социалните мрежи през февруари, но от икономическото ведомство набързо заявиха, че през последната година бащата на Божидар Лукарски не работел активно в компанията. Протоколите обаче показват друго – преговорите са водени лично с Цецо Лукарски, чийто подпис фигурира на първо място във всички документи. Внимание заслужава и датата на подписване – 28 декември 2015-та.

Другият договор е по-нов – от 7 март 2016-та. Той е със „Столичен автотранспорт“ и отново е за абонаментно сервизно техническо и програмно поддържане на Автоматизираната GPS система за управление и контрол на автобусния транспорт. Но любопитни подробности не липсват и в този случай. Общинското предприятие е било готово да плаща за услугите на „Мусат 2000“ по 3600 лв. на месец, или 43 200 за година, при положение че през 2015-а разходите по това перо са били  39 168 лева. Изненадващо фирмата иска значително повече – по 5400 лв. на месец, или 64 800 лв. годишно. Което е с почти 60% над получаваното дотогава. Според протоколите, Цецо Лукарски обяснява офертата си с факта, че месечната абонамента такса през последните две години била твърде ниска и не покривала дори минималните разходи при осъществяването на техническото и програмно поддържане на системата. Освен това, отбелязва Лукарски, на дружеството му било трудно да задържи ИТ специалистите си, тъй като секторът се развивал динамично и заплащането трябвало да е конкурентно. Не без значение било и нарастването на минималната работна заплата.

Независимо от тези аргументи председателят на комисията Владимир Коцев, който е заместник-директор по експлоатационните въпроси в „Столичен автотранспорт“, е поискал цената да бъде намалена. В резултат Цецо Лукарски сваля месечната такса с 360 лв. до 5040 лева. После пазарлъкът продължава, докато не се стига до 4680 лв., или 56 160 за цяла година. Макар и намалена, сумата пак е с 43% по-висока от това, което „Мусат 2000“ е получавала преди.

Вероятно отново е съвпадение, но откакто Божидар Лукарски стана министър на икономиката, баща му Цецо Лукарски започна да печели обществени поръчки и извън София. С друга негова фирма – „Микропроцесорни устройства и системи за транспорта (МУСАТ)“ АД, той участва в консорциума „Дунав мост – трафик 2“, заедно с „Глобал уан“ и „Лирекс“. Обединението спечели търга за доставка и въвеждане в експлоатация на обща информационна система за събиране и обработка на информация за трафика, регистриране на преминаващи автомобили и възникнали непредвидени събития по пътната инфраструктура по Паневропейски транспортен коридор 9, преминаващ през териториите на общините Русе и Гюргево. Платената цена е 1 029 643 лева.

През 2015-а и кметът на Ямбол Георги Славов (ГЕРБ) ангажира „Мусат“ да внедри система за контрол на автобусния транспорт в града срещу 23 000 лева.

Разбира се, бизнес делата на Цецо Лукарски можеше да се възприемат и в съвсем друга светлина, ако синът му Божидар ги бе оповестил още при сядането си в министерския стол. А потулването им няма как да не породи определени съмнения.

---

по mignews.info

---

И ощe нещо, но по 24chasa.bg

27.04.2016

Бащата на икономическия министър Божидар Лукарски печелел крупни обществени поръчки, заяви в парламента депутатът Велизар Енчев.

Фирма “Мусат 2000”, в която съдружник е Цецо Лукарски - баща на министъра на икономиката Божидар Лукарски, е взела обществена поръчка без търг. Това става ясно от справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки.

Договорът е за поддръжка на софтуер, стойността му е за 96 000 лв. без ДДС и е сключен от Центъра за градска мобилност в София чрез пряко договаряне. Договорът е без търг, сключен е от Центъра за градска мобилност

“Мусат 2000” работи със Столичната община от над 10 години и досега е взела поръчки общо за 700 000 лева. Фирмата е подизпълнител на чешката “Микроелектроника”. Доставяла е джипиеси за автобусите на градския транспорт и софтуер.

От министерството на икономиката заявиха, че фирма “Мусат 2000” работи със Столичната община от 2000 година. Основните договори на общината с фирмата, в която бащата на министър Лукарски е съдружник, са сключени в периода 2000-2007 г., когато Лукарски не е бил политически лидер.

В края на миналата година “Мусат 2000” е сключила договор за поддръжка на доставения от нея по-рано софтуер за Центъра за градска мобилност. Тъй като фирмата е единствената, която е лицензирана за поддръжката на този софтуер, затова е сключила договор чрез пряко договаряне.

Бащата на министър Божидар Лукарски е един от съдружниците в “Мусат 2000”, а не основен собственик. Освен това през последната година той не работи активно във фирмата поради болест.

Катаджиите очакват тежък трафик по “Цариградско шосе” в София.

Божидар Цецов Лукарски

 

 

"Да, ама не!" Корнелия я няма!

Жители на врачанското село Крушовица се събраха пред родната къща на новия лидер на БСП Корнелия Нинова, за да я поздравят...,
но нея я нямаше,
щото родната й къща отдавна е изоставена и вече е пред рухване.

Корнелия е родена там през 1969 г

 

 

 

в една държава,
но
ФАКТ!

Какво има за учудване. американските тайни служби действуват в България още от 1986 година насетне, и вербуват на килограм всеки безскрупулен кариерист без значение каква идеология изповядва, за да подготвят комфортна каста от безгръбначни, бъдещи управници на България- сини и червени,както казах, без значение. Проспаха единствено Жан Виденов, който се озова начело на държавата без да бъде техен агент. За отмъщение му организираха първо бесепарски пуч, а после- и оранжева революция, за да поправят грешката си.