Еврейските акушери, на своите, не прекъсват веднага пъпната връв! Те са напълно в течение! Пъпната връв може да се прекъсва само след оттичане от майката на плацентната кръв към новороденото поне 6 часа! Можете да го наречете Метод на Столешников А.П.

Къде отиват плацентите, пъпните връви и кръвта им, наситена с имуно-глобулини?

Плацентната кръв е най-ценната кръв за целия човешки живот! Каква е тя и колко е, такова ще е здравето му през целия живот!

“След публикацията на доктор Столешников за плацентната кръв, реших да присъствам при раждането на жена ми и лично да контролирам целия процес. Сменихме три родилни дома, и накрая раждане, стоим ние четирима (лекар, акушерка, педиатър – всичките иверки (еврейки), предупредих всички – без мен да не пипат пъпната връв… а те хитричко се подсмихват… Въобще, баламосаха ме като новобранец; бебето току що излезе, аз ВИКАМ, да не прищипват пъпната връв – аз сам ще го направя! А те: иди бързо си измий ръцете, отделих се само за секунда, а те веднага прещипали пъпната връв: – Какво правите, отпуснете бързо!, а те: – вече не можем, тук ключалката е специална и вече не може да се отвори! Прерязвай бързо – и не успях да се огледам, докато те измъкнаха плацентата, претеглиха я, само успях да си отворя устата, и следите и се изгубиха…

Евреите баламосват гоите с плацентната кръв напълно хладнокръвно и съзнателно. Лъжат хуцпарно* и въобще не се изчервяват! Своите баламосват, и не – според обстоятелствата. Столешников 2 години работеше в еврейски родилен дом и видя, че ражданията на своите те провеждат другояче и оставят плацентата да й се източи кръвта (през пъпната връв, към бебето). Тук същността е в това: Плацентната кръв е най-ценната кръв за целия човешки живот! Каква е тя и колко е, такова ще е здравето му през целия живот! Това е кръвта, която циркулира между плацентата (майката) и детенцето. Тя е наситена с имуноглобулини и в нея е най-силният имунитет за целия бъдещ живот на това детенце.

Бъдете на щрек!“  

(извадка от писмо до проф. Столешников) 

Природата нарочно прави така, че детето да се появи на този свят, въоръжено с най-силен имунитет! Затова тази кръв между ценителите се цени повече от платина и брилянти! Наравно с въздуха. Затова, разбира се, ценителите на кръвта, са заинтересовани да я придобиват безплатно!

За да се погуби наполовина здравето на бебето се прави именно така, както те го правят, по всичките правила на акушерството: веднага след появата на новороденото – веднага защипват пъпната връв! И понеже кръвта е разпределена между майката и детето примерно по равно, то по-ранното защипване на пъпната връв довежда до това: половината от обема на циркулиращата кръв на детенцето, попада в капан, и остава в отрязаната плацента, а плацентите от всички родилни домове, по света, независимо от социалния строй на страната, се събират в хладилник и всеки ден, специално за тях идва специална кола, и от там, на сборния пункт, и на летището – и днес тези плаценти отлитат от страната в неизвестна посока! В страната може да е война, революция, Гладомор – няма никакво значение – системата за глобално събиране на плацентната кръв работи непрестанно и точно. И даже в СССР работеше специално за чужбина. На персонала на родилните домове обясняват, че плацентите отивали уж за „парфюмерия, за износ“. Но, Уотсън, което не казват е, че самата кръв не е нужна за парфюмерията! Кръвта – имунитет, не е нужна за парфюмерия! За парфюмерия, ако вземат, то вземат само тъканта или тъканната течност на плацентата.

Кръвта – хемоглобинът и имуноглобулинът нямат приложение в парфюмерията!

Защо не допускат плацентата да предаде цялата кръв на бебето? В природата зверовете не прегризват пъпната връв, докато плацентата не отпусне кръвта си! Има си естествен начин на отдаване на кръвта – плацентата сама изпомпва своята кръв, към новороденото. Природата така е устроила плацентата, като я е снабдила с механизъм за изпомпване! Природата не е глупава! А те, нарочно, веднага прерязват пъпната връв, и … среден пръст!

Така те улавят половината от обема на плацентната кръв в капан и веднага я изпращат за износ, от целия свят, на неизвестен потребител! И този „потребител“ е толкова могъщ и суров, че плацентната кръв се събира от всички страни и при всякакви обстоятелства! Без никакви пречки! Впечатлението е такова, като че ли най-важната работа на планетата е – събирането на плацентната кръв от новородените!

Хайде за проба да предложим в Думата (или на нашето Народно Събрание) да се издаде закон, да се прекрати сборът на плацентите! – Ще се сблъскате със стена от мълчание. А ако в медицината пледирате за по- късно отрязване на пъпната връв, цялата еврейска медицинска професура ще ви докаже, като две и две – четири, че вие сте глупак, и че всичко е точно обратно, и те вършат всичко правилно…

Еврейските акушери, на своите, не прекъсват веднага пъпната връв! Те са напълно в течение! Пъпната връв може де се прекъсва само след оттичане на плацентната кръв! Можете да го наречете Метод на Столешников А.П.

Столешников е доктор – М.Д. в САЩ и дипломиран лекар в СССР, – и има пълно юридическо право да предупреди за вършените безобразия (вредителства)! Когато плацентата е отдала кръвта си на плода, това веднага проличава, защото тя едновременно и се отделя от стените на матката, и пъпната връв пред очите ви се удължава от влагалището! Това става 15 – 20 минути след излизането на новороденото, максимум – 45 минути след раждането. И щом пъпната връв започне видимо да се удължава, тогава прищипвай и я режи! До тогава плацентата е предала безценната си кръв на новороденото!

А както постъпват сега с ражданията у гоите, това си е съзнателно вредителство. И те още имат „хуцпа-та“* да отричат еврейските лекари – вредители!

*хуцпа е специфична еврейска дума за безгранична наглост и гьонсуратлък (лицемерие)!

При ранното прекъсване на пъпната връв, бебето веднага губи половината от най-ценната имуногенна кръв, каквато след това никога няма да има през живота си! Така детенцето губи и половината си здраве! Само младенец може да понесе такава кръвозагуба! Но младенецът не губи само половината си кръв, главното е, че губи половината от имунитета си! И веднага инжектират детето с вокасол, уж заради предпазване от кръвотечение! Е, добре, поне само майката да бяха инжектирали, а детето, за какъв дявол? При детето, въобще не би трябвало, и никога не кърви! А при резус-конфликт, никакъв викасол няма да помогне! Пълно баламосване! Инжектират веднага, понеже не използват природен витамин „К“, а синтетичен препарат Викасол, който само се счита, уж, за витамин. В САЩ се нарича Менадион: vitamin K (menadione).

Т.е. прави се подмяна. При бременните казват, че уж може да имат недостатък на витамин К, който се съдържа в зеленчуците и плодовете, а в родилния дом инжектират новородените с ампула синтетичен Викасон-Менадон, който е най-силна чернодробна отрова и канцероген!

Те не казват на бременната да яде преди раждането свежи плодове и зеленчуци, и сурови жълтъци! Не казват! И е все едно, защото – яли, не яли, на всички новородени им инжектират Викасол! Ето къде е вредителството! Иверите премълчават, но примерно преди 20 години в САЩ и на Запад започнаха да постъпват съобщения на лекари, които свързват инжектирането на Викасол в родилните домове, с появата на детски рак – детска онкология! Викасол на новородените в СССР не инжектираха, затова и все още не бият камбаните над развалините на СССР! Но Столешников започва да бие камбаните!…

„Въпросът възникна в самото начало на 1990 г. когато две изследвания откриха връзка между инжектирането на синтетичния „витамин К“ – Викасол и детския рак“ – „Сontroversy arose in the early 1990s regarding this practice, when two studies suggested a relationship between parenteral administration of vitamin K and childhood cancer“. Но тези съобщения, естествено, се игнорират. http://en.wikipedia.org/wiki/Vitamin_k А сега в Украйна обезателно инжектират Викасол и пълна програма с ракови ваксини, по американска схема, още в първия ден, в родилното. Синтетичният аналог на природния витамин К е най-силна отрова за черния дроб. Ето статия:

The deadly effects of synthetic vitamin K – (menadione) – ВИКАСОЛ (Смъртоносният ефект от синтетичния витамин К)

Викасол е толкова токсичен, че Аптечно-Продуктовото министерство на САЩ забранява продажбата на този, уж, витамин, без рецепта! Но знаем, че „витамини“ се продават без рецепта! А помпат новородените – наред, още щом се покажат на този свят, и веднага получавай чернодробни болести и рак в детска възраст. Попитай който и да е руски лекар, те не знаят нищ подобно за викасола! А те и въобще нищо не знаят! За тях, всичко от чужбина е „първо качество“. Такова е нивото на руско езичните лекари. „О, това е вносен препарат! Доставете ни го!“ …

И плюс това, сега те опитват да заразят с хепатитна ваксина децата, още в родилния дом! А това са три инжекции с имунодепресанти и ракова ДНК!

И едно съобщение:

„Скандал с ваксина против хепатит в Украйна. Официално са починали 4 деца. Забраниха ползването и на ваксината против дифтерит и „столбянка“(?)  Нека умират гоите – колкото повече, толкова по-добре!

В резултат на инжекциите с витамин К и с хепатната ваксина в родилните домове са предизвикали епидемия от рак в детска възраст, за който преди не се и споменаваше. Детският рак само преди 30 години в СССР беше чисто изключение. А сега е ЕПИДЕМИЯ! Целенасочено изследване в две болници откри, че децата получили инжекция Викасол, двойно е увеличена заболеваемостта от рак на кръвта – левкемия!

Столешников има двама близки приятели, на които две деца имат рак на кръвта! А в нашето поколение нямаше никакви ракове на кръвта!

„The Dark Side of the Routine Newborn Vitamin K Shot“

И връзки към:

Bassler, K.-H. et al. (1997): Vitamin-Lexikon fur Arzte, Apotheker und Ernahrungswissenschaftler. ISBN: 3437211404

Neonatal vitamin K administration and childhood cancer in the north of England: retrospective case-control study

Newborns: Vitamin K Injection Dangers

От гледна точка на медицината, като наука, заложеното унищожаване на гойските новородени деца, още от първия ден на появата им в света е разработено според последните постижения на медицинската наука! Продължавайте да считате това за чиста случайност! По този начин новороденото детенце, още в родилния дом получава шок от кръвозагуба на 50% от най-ценната си кръв, силна анемия, чернодробна недостатъчност и жълтеница!

И веднага започват да дупчат детето с ваксини, например, с жива ваксина полимиелит, т.е. с жив вирус, опитвайки се да го заразят с полимиелит; и освен това – вече за никого в интернет не е тайна, че ваксините представляват – ракови клетки и набор от най-силни имунодепресанти, започвайки с живак и сквален (т.е.-говно!). И сумирайки всичко, излиза, че всички гойски деца са насила донори на неизвестен потребител, с половината от високо-имунитетната си живителна, най-добра плацентна кръв!

Кой има такава власт, за да лишава всички гойски деца в света от половината им най-добра кръв?

Имунен дефицит

Брой 54 - Май - 2011

Признавам си, че темата за имунния дефицит е трудна за мен по две причини. Едната е лична - дъщеря ми страда от IgA дефицит и от личен опит знам колко е трудно да се опази здравето на дете с подобно заболяване. Другата трудност идва от факта, че с тази тема навлизаме в дебрите на чистата наука в медицината. Да се „преведат" медицинските термини и понятия на „достъпен" език е доста трудна задача. Затова се обърнах към д-р Денка Стоянова, педиатър в Специализирана болница по детска онкохематология и в медицински център „Детско здраве".

Какво представлява имунният дефицит?

Имунодефицитните състояния са хетерогенна група от наследствено обусловени заболявания, при които вроденият или придобит дефект засяга клетъчния или хуморален имунитет, фагоцитарната или комплементарна система. Имунитетът, от своя страна, предпазва органзима от атаките на различни външни фактори - от вируси и бактерии до въздействието на естествената радиация, замърсяванията и стреса.

Можем ли да говорим за различни видове имунен дефицит и кои са те?

Имунодефицитните състояния могат да се разделят според това кой вид имунитет е засегнат. СПЕЦИФИЧНИЯТ имунитет се свързва с узряването на В-и Т-лимфоцитите. Те са отговорни за имунитета. В-лимфоцитите са разположени в лимфните възли и далака. Те отговарят за ХУМОРАЛНИЯ имунитет. В-лимфоцитите узряват в костния мозък, като предварително са подготвени да реагират на антигени. Процесът се нарича разпознаване на антигена. Когато открият този антиген, В-клетките изпускат молекули, наречени специфично антитяло. Всяко антитяло се прикачва към точно определена част от нападателя. Т - лимфоцитите отговарят за КЛЕТЪЧНИЯ имунитет. Тук има няколко вида Т-клетки, които по различен начин участват в този процес. Едните разпознават чуждия агент, другите го убиват. Третите подпомагат тези, които ги стимулират, четвърти потискат. При засягане на съзряването на В-лимфоцитите говорим за имунодефицитно състояние, което е от хуморален тип. Тук влизат проявите на ниските нива на Имуноглобулините - G, A, M, D, E. Най-честият е имуноглобулин G, който е отговорен за т.нар. бавни късни реакции на инфекцията. Докато имуноглобулин М се отнася за ранната фаза на инфекцията. Имуноглобулин А дефицит е отговорен изключително за ЛИГАВИЧНИЯ имунитет. Имуноглобулин Е дефицит и имуноглобулин Д дефицит се срещат рядко и нямат такова голямо значение. Т-клетъчният, който протича по-тежко, за радост се среща по-рядко, отколкото В-клетъчният, т.е хуморален.

ВАЖНО

Това е сложно заболяване. Може да бъде транзиторно и да отзвучи от 18-ия до 36 месец от раждането на детето. Когато, обаче, е тежък или комбиниран имунен дефицит протича тежко, започва рано и има кожни екземи, диарии, непонасяне на имунизации. Всичко това трябва да заведе майките при съответния специалист. Особено, ако в семейството има човек с доказан имунен дефицит.

Правилно ли е условното разделяне на имунитета на вроден и придобит?

Да, той се разделя на първичен или вроден и вторичен, придобит. По-точно казано разделението идва от факторите, които го причиняват. Генетична е основата за всички видове първичен имунен дефицит. Вторичните видове са обикновено тези, които са под влияние на околната среда - може да е радиация, имунизация, имуносупресори и заболявания като лимфоми, левкимии, които вторично довеждат до дефицит.

Може ли вирусно заболяване да отключи имунен дефицит?

Не, твърде рядко.

С какво да внимавате:

* Максимално изолиране на децата с имунен дефицит от контакт с болни.

* Внимание относно имунизациите, които могат да провокират усложнения. Това са особено онези имунизации, в чийто състав има живи вируси. Инактивираните не крият толкова големи рискове.

* Хигиена на кожата на зъбния статус. Всяко едно огнище на инфекция трябва своевременно да се тушира.

Как един родител може да разбере, че детето му има имунен дефицит?

Тежките вродени имуно-дефицитни състояния се отключват обикновено още след 6-ия месец, когато се изчерпва предадения от майката на бебето имунитет. Обикновено се провокира бързо от различни видове инфекции, като самата инфекция протича много бурно и драматично. Специфичното е, че се предизвикват от нетипични причинители - например пневмоцити, които причиняват пневмоцистна пневмония. Децата могат да имат чести чревни инфекции с кръвениста диария или кожни инфекции с тежки екземи. Характерно е, че инфекциите се хронифицират при имунен дефицит. Това е нещото, което прави впечатление на всеки родител. Една имунизация може да доведе до много тежки последици, защото не може да се изгради имунитет в резултат на имунизацията и когато се вкарат живи вируси, организмът не може да се справи с тях.

Има един транзиторен тип имуно-дефицитни състояния, които обикновено между 18 и 36-ия месец след раждането спонтанно отзвучават. Този тип е характерен с хипо-гама-глобулинемия. При този тип заболяването дори може и да не се забележи от родителите. Детето може да боледува, но може и да не боледува.

Има ли лечение на този тип и какво е то?

Общо взето се лекуват инфекциите, които настъпват в резултат на този имунен дефицит и след тази възраст отзвучава. Този тип имунен дефицит също е вроден и обикновено има и фамилна обремененост, но е лек.

А какво е лечението на по-тежките типове имунен дефицит?

Много често при имуно-дефицитни състояния децата са склонни към алергични реакции, но понякога самите имуно-дефицитни състояния влизат в много синдроми, които са тежки и очевадни и пациентите попадат в лечебно заведение. При тежките форми, които се проявяват първите месеци след раждането единственото лечение е костно-мозъчна трансплантация. Има лечение с глобулин, но когато е засегнат клетъчният имунитет, тогава няма какво да се направи.

Какво може да е поведението на родителя в този случай?

Родителят, заедно с детето, задължително попада в болница при тежките имуно-дефицитни състояния, защото те наистина протичат много тежко. Дали ще попаднат в гастро-ентерологична клиника, хематологична или в пулмология е въпрос на конкретната проява на заболяването.

Какво се случва, когато детето излезе от болница?

При тежките форми на имунен дефицит детето може и да не излезе от болница, защото попада от инфекция в инфекция и трудно се овладява. От самото начало се мисли за костно-мозъчна трансплантация.

Чрез какви изследвания се установява имунния дефицит?

При по-леките форми на имунен дефицит от една кръвна картина може да се проследи нивото на лимфоцитите, тъй като обикновено в периферията са тези т. нар. Т-лимфоцити, които когато са под 1200 на куб. милиметър, тогава имаме основания да смятаме, че има някакъв имунен дефицит. Когато неутрофилите са под 1500 на кубичен милиметър, говорим за неутропения или имаме основание да смятаме, че има проблем с неспецифичния тип имунна система.

Специфичното изследване се нарича имуно-електрофореза и чрез него се доказва наличието или отсъствието на определен тип имуноглобулини /агамаглобулинемия, дисгамаглобулинемия/, AST - нарушение в хуморалния имунитет, кожни тестове, които са отрицателни при клетъчноимунен дефицит.

Има ли ефект от прилагането на имуностимулатори?

Нещо, което не е развито, няма как да бъде стимулирано.

Наследствеността тук оказва ли влияние? 

Да.

Автор: Валентина Янчева

«МЕДиЦИОН»! Окото в триъгълника!