Европейски съединени щати - звучи нелепо, нали?
Но неслучайно на късният ционист и президент на САЩ Хари Соломон Труман (бел.Н.Т.-  33-ти президент на САЩ, 1945–53), принадлежи фразата [1]:

"Единственото ново нещо на този свят е историята, която още не знаете."

(Хари Соломон Труман, 1932 г.)

"Единственото ново нещо на този свят е историята, която още не знаете!"-
да, това е казано още през 1932 г. по повод предстоящата и планирана вече бъдеща Втора световна война.

Но и:

"Според Новия Световен Ред трябва да се създаде Световното правителство, спрямо което всички нации да бъдат колонии.",

твърди Дейвид Айк - известен английски евреин-антиционист и критичен анализатор на глобализма - в книгата си "И истината ще ви направи свободни" [2].

В друга своя публикация "Кой реално управлява света?" [3], същият Дейвид Айк казва:

"Хората не въстават срещу това, че не са свободни, тогава когато те мислят, че са свободни (!!!)" (бел.Н.Т.-  удивителните са на Дейвид Айк).

Една изключителна мисъл! ...
(...но както и да е).

Както и твърдението, че идеите на марксизма, обхванала умовете на стадата по света вече 170 години и стягайки черепите им, не ги отпускат и до днес.

 Илюстрация от западната преса тогава

Пък и другаря Ленин го е казал в прав текст в статия ОЩЕ ПРЕЗ 1915-та, че е
ОЩЕ РАНО, защото се "стигна до извода за неправилността на лозунга за Европейски съединени щати".

Пак не вярвате! Е, добре:

1:

ЕС да стане СЕЩ по идея на Ленин от 1915 г. за ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ 

Дата на публикуване: 24 Януари 2013

 Вивиан Рединг вади от гардероба идеята на Ленин

Зам.-председателят на ЕК и комисар по правосъдието и основните права Вивиан Рединг предложи да бъдат създадени Съединени европейски щати (СЕЩ).

ОТ интервю за предаването на БНР „12+3”:

Репортер: В момент, в който Великобритания преосмисля членството си в ЕС и националния егоизъм расте, в редица страни, вие лансирате идеи за още повече интеграция, която да прерасне в Съединени европейски щати. Не сте изцяло срещу течението?
Вивиан Рединг: Не, според мен ... И ако наистина искаме следващите поколения европейци да имат думата за световната политика и икономика, трябва да създадем Съединени европейски щати. Не го казвам само, защото аз вярвам в това. ...
Репортер: Очаквате ли все пак сегашния ЕС постепенно да изчезне и да бъде заменен от по-фрагментирана общност с Еврозоната, като ядро, и всички останали, които гравитират около нея със собствена скорост?

Вивиан Рединг: Ясно е, че Еврозоната е центърът на това, което изграждаме. Но модела, по който е замислена и конструирана Европа не е модел на изключване, не е модел на едните и другите. Почти всички страни-членки, включително и България, имат за цел да приемат общата валута. Кога ще стане, е отделен въпрос. Целта обаче е поставена и посоката е ясна. Не можем да правим ЕС за тези, които използват еврото и друг отделен за останалите. Трябва да работим заедно и точно това имам предвид, когато казвам, че трябва да създадем Съединени европейски щати, че тези, които искат и трябва да са част от семейството са с равни права и отговорности. Това ще трябва да обясним и на хората в настоящата година на гражданите – накъде вървим и какво ни предстои. Ще трябва да им кажем, че например на следващите избори освен за национални ще гласуват и за европейски партии, с ясни платформи, и че скоро ще има европейско правителство, което се отчита директно на ЕП. Ще трябва да укрепим и договорите. И предполагам, че часа на истината ще дойде през 2018 или 2020 година. Тогава ще попитаме гражданите дали искат да са част от Съединените европейски щати. Тези, които отговорят с „да” ще са част от всичко това не само от отделни елементи от него.

... и т.н., и так далее...

Нека да видим какво е написал В .И. Ленин по въпроса още в далечната 1915 година:

В. И. Ленин ЗА ЛОЗУНГА „ЕВРОПЕЙСКИ СЪЕДИНЕНИ ЩАТИ”

В бр.40 на „Социал-Демократ” ние съобщихме, че Конференцията на задграничните секции на нашата партия реши да отложи въпроса за лозунга „Европейски съединени щати” до обсъждане в печата на икономическата страна на въпроса.

Дискусията по този въпрос прие на нашата конференция едностранчиво-политически характер. Отчасти това бе предизвикано може би от факта, че в манифеста на Централния комитет този лозунг бе направо формулиран като политически (като „най-близък политически лозунг...” се казва там), при което не само беше издигнат лозунг за републикански Европейски съединени щати, но и беше подчертано специално, че „без революционното събаряне на германската, австрийската и руската монархии” този лозунг е безсмислен и фалшив.

Да се възразява срещу такава постановка на въпроса е границите на политическата оценка на дадения лозунг – например от гледището, че той засенчва или отслабя и пр. лозунга за социалистическа революция – е съвсем неправилно. Политическите преобразования в действително демократична насока, а още повече политическите революции в никакъв случай, никога, при никакви условия не могат нито да засенчат, нито да отслабят лозунга за социалистическа революция. Напротив, те винаги я приближават, разширяват базата за нея, въвличат в социалистическата борба нови слоеве от дребната буржоазия и от полупролетарските маси. А, от друга страна, политическите революции са неизбежни в хода на социалистическата революция, която не може да се разглежда като един акт, а трябва да се разглежда като епоха на бурни политически н икономически сътресения, на най-изострена класова борба, на гражданска война, на революции и контрареволюии.

Но ако лозунгът за републикански Европейски съединени щати, поставен във връзка с революционното събаряне на трите най-реакционни монархии в Европа начело с руската, е съвсем неуязвим като политически лозунг, то остава още извънредно важният въпрос за икономическото съдържание и значение на този лозунг. От гледна точка на икономическите условия на империализма, т.е. на износа на капитал и на подялбата на света от „напредналите” н „цивилизовани” колониални държави, Европейските съединени щати при капитализма са или невъзможни, или реакционни.

Капиталът е станал интернационален и монополистичен. Светът е поделен между шепа велики, т.е. преуспяващи в големия грабеж и в потискането на нациите, държави. Четири велики държави в Европа: Англия, Франция, Русия и Германия, с население от 250-300 милиона, с пространство около 7 млн. кв.км, имат колонии с население почти половин милиард (494,5 милиона), с пространство 64,6 млн.кв.км, т.е. почти половината от земното кълбо (133 млн. кв.км без полярната област). Прибавете към това трите азиатски държави: Китай, Турция, Персия, които сега разбойниците, водещи „освободителна” война, а именно: Япония, Русия, Англия и Франция, късат на части. Тези три азиатски държави, които може да ге нарекат полуколонии (в действителност те са сега 9/10 колонии), имат 360 млн. население и 14,5 млн. кв.км пространство (т.е. почти 1,5 пъти повече от пространството на цяла Европа).

По-нататък. Англия, Франция и Германия са вложили в чужбина не по-малко от 70 милиарда рубли капитал. За да получават „законния” доходец от тази приятна сума – доходец над три милиарда рубли годишно, – им служат националните комитети на милионерите, наричани правителства, имащи на разположение войска и военна флота, „настаняващи” в колониите и полуколониите синчетата и братлетата на „господин милиарда” като вицекрале, консули, посланици, чиновници от всякакъв род, попове и др. пиявици.

Така е организирано в епохата на най-високото развитие на капитализма ограбването от шепа велики държави на около един милиард население на земята. И при капитализма друга организация е невъзможна. Да се откажат от колониите, от „сферите на влияние”, от изнасянето на капитал? Да се мисли за това, значи да се слезе до равнището на попчето, което всчка неделя проповядва на богатите величието на християнството и съветва да се подаряват на бедните..., ако не няколко милиарда, то няколкостотин рубли годишно.

Европейските съединени щати при капитализма се равняват на споразумение за дележ на колонните. Но при капитализма е невъзможна друга основа, друг принцип на дележ освен силата. Милиардерът не може да дели с някой друг „националния доход” на капиталистическата страна иначе освен пропорционално: „според капитала” (и при това още с прибавката: големият капитал да получи повече, отколкото му се следва). Капитализмът е частна собственост върху средствата за производство и анархия в производството. Да се проповядва „справедлива” подялба на дохода на такава база, е прудоннзъм, еснафско и филистерско тъпоумие. Не може да се дели иначе освен „според силата”. А силата се изменя с хода на икономическото развитие. След 1871 година Германия се засили 3-4 пъти по-бързо, отколкото Англия и Франция, Япония – 10 пъти по-бързо, отколкото Русия. За да се провери действителната сила на капиталистическата държава, няма и не може да има друго средство освен войната. Войната не противоречи на основите на частната собственост, а е пряко и неизбежно развитие на тези основи. При капитализма е невъзможен равномерен растеж на икономическото развитие на отделните стопанства и отделните държави. При капитализма са невъзможни други средства за възстановяване от време на време на нарушеното равновесие освен кризите в промишлеността, войните в политиката.

Разбира се, възможни са временни споразумения между капиталистите и между държавите. В този смисъл са възможни и Европейски съединени щати като споразумение на европейските капиталисти... за какво? Само за да се задушава задружно социализмът в Европа, задружно да се пазят заграбените колонии против Япония и Америка, които са крайно недоволни от сегашното разпределение на колониите и които се засилиха през последното половин столетие неизмеримо по-бързо, отколкото изостаналата, монархическа, започнала да гние от старост Европа. В сравнение с Американските съединени щати Европа като цяло означава икономически застой. На съвременна икономическа основа, т.е. при капитализма, Европейски съединени Щати биха означавали организация на реакцията за задържане на по-бързото развитие на Америка. Онези времена, когато делото на демокрацията и делото на социализма беше свързано само с Европа, отминаха безвъзвратно.

Световни съединени щати (а не европейски) са онази държавна форма на обединение и свобода на нациите, която ние свързваме със социализма – докато пълната победа на комунизма доведе до окончателно изчезване на всяка, в това число и на демократичната държава.

Като самостоятелен лозунг лозунгът Световни съединени щати едва ли би бил обаче правилен, първо, защото той се слива със социализма; второ, защото той би могъл да породи неправилно тълкуване за невъзможност социализмът да победи в една страна и за отношението на такава страна към останалите.

Неравномерността на икономическото и политическото развитие е безусловен закон на капитализма. Оттук следва, че е възможна победа на социализма първоначално в не много или дори в една, отделно взета капиталистическа страна. Победилият пролетариат на тази страна, след като експроприира капиталистите и организира в страната си социалистическо производство, би се изправил срещу останалия, капиталистическия свят, привличайки към себе си потиснатите класи на другите страни, вдигайки в тях въстание срещу капиталистите, излизайки в случай на необходимост дори с военна сила срещу експлоататорските класи и техните държави. Политическата форма на обществото, в което побеждава пролетариатът, събаряйки буржоазията, ще бъде демократическата република, все повече централизираща силите на пролетариата на дадената нация или дадените нации в борбата против държавите, които още не са преминали към социализма. Невъзможно е унищожаване на класите без диктатура на потиснатата класа, на пролетариата. Невъзможно е свободно обединение на нациите и социалистическо общество без повече нли по-малко дълга, упорита борба на социалистическите републики, против изостаналите държави.

Ето по какви съображения, в резултат на многократни обсъждания на въпроса на Конференцията на задграничните секции на РСДРП и след конференцията, редакцията на ЦО стигна до извода за неправилността на лозунга за Европейски съединени щати.

23 август 1915г.

2:

Това е просто поредната точка в "дневния ред" на Новия Световен Ред (НСР). Точката, според мен, е поставена още през 2004 г., но е  премахната вече от сайта на Carnegie Council for Ethics in International Affairs (Съвета за етика в международните отношения на института “Карнеги”), и е една сондираща статия със заглавие:

The United States of Europe: The New Superpower and the End of American Supremacy,

в превод

Съединените Щати на Европа: Новата суперсила и краят на американското превъзходство.

Сондираща световното обществено мнение статия (програма) за преобразуването на Европа, забележете, в USE!

 

Ето какво пишат тогава авторите Т. Р. Рийд и Джоан Дж. Mайерс във въведението на своята програма на Съвета Карнеги, описана в статията:

Public Affairs Program
 T. R. Reid, Joanne J. Myers

December 8, 2004

"Introduction
JOANNE MYERS: I"m Joanne Myers, Director of Merrill House Programs, and on behalf of the Carnegie Council I"d like to thank you for joining us for our Books for Breakfast program. This morning we have T.R. Reid as our guest, and he will be discussing his book, The United States of Europe: The New Superpower and the End of American Supremacy.
Often it is easy to overlook the significance of a much publicized event, so on May 1st when the European Union expanded its membership to include ten new members, bringing the total to twenty-five, this long-anticipated event seemed almost anticlimactic. Yet, in reality, this was an epochal event in European history, for what began as a former coal and steel trading arrangement had grown from a common market into a globally powerful international community.
This enlargement not only increased the population of the EU, making it larger than that of the United States, but with its increased membership it now has more trade than the United States, is richer in GDP than the U.nited States, and the European Union has more votes on the Security Council and on every other international body than does the United States.
Step by step, the architects of the European Union have not only dismantled the barriers to the free movement of people and goods, but they have gradually turned this new Europe into an entity determined to be a superpower. Europe, according to our guest this morning, is now a force to be reckoned with, whether we in America like it or not."

В мой превод:
Въведение
ДЖОАН MАЙЕРС: Аз съм Джоан Майерс, директор на Програмите на “Merrill House”, и от името на Съвета Карнеги бих искала да ви благодаря за това, че се присъединихте към нас, за нашите книги, за сутришната програма. Тази сутрин имаме като наш гост Т.Р. Рийд, и той ще дискутира неговата книга: “Съединените Европейски Щати: Новата суперсила и краят на американското превъзходство.
Често е лесно да се пренебрегва значението на едно така публикувано събитие, защото на 1 май (б.пр. – 2005 г.), когато Европейският съюз ще разшири членството си, за да включи десетте нови членове, с което общият им брой да достигне до двадесет и пет, това отдавна очаквано събитие изглежда почти вълнуващо. Но, в действителност, това е епохално събитие в историята на Европа, защото това, с което започна като бивш съюз за търговия на въглища и стомана, прерасна по-късно от общ пазар в мощна международна общност от световен мащаб.
Това разширяване не само увеличи населението на ЕС, което го прави по-голям от този на Съединените щати, но с нарастване на членството сега има по-голяма търговия, отколкото Съединените щати, има по-богат БВП от този на Съединените щати, както и Европейския съюз има повече гласове в Съвета за сигурност, и във всяка друга международна организация, отколкото в Съединените щати.
Стъпка по стъпка, архитектите на Европейския съюз не са само демонтират бариерите пред свободното движение на хора и стоки, но те ​​постепенно превръщат тази нова Европа, решена да бъде суперсила, в такава. Европа, според нашия гост тази сутрин, сега е сила, с която трябва да се съобразяваме, независимо дали ние в Америка харесваме това или не.

 

3:

Пътят за Световно господство и НСР: Барозу призова ЕС да стане федерация! Може би СЕЩ ??? (

Дата на публикуване: 13 Септември 2012

Публикацията  е за поредната точка в “дневния ред” на Новия Световен Ред

Жозе Мануел Барозу в годишната си реч за състоянието на ЕС пред Европарламента – Страсбург, 12.09.2012:

"Ние трябва да се развием към федерация от национални държави. Това е нашият политически хоризонт. В тези тревожни времена, би било грешка да оставим нациите в плен на национализма и популизма. Нне можем да продължаваме да разрешаваме европейските проблеми с национални решения. Създаването на европейска федерация ще изисква приемането на нов договор. Един истински дълбок икономически и валутен съюз, обвързан с рамката на настоящите договори, може да доведе до добро само с нов договор.",

И още:

"Европа не трябва да оставя никакво съмнение за необратимостта на еврото, но същевременно най-силните страни не трябва да оставят никакво съмнение за волята си да се справят заедно и да докажат своята солидарност.

...

Имаме нужда от автентичен икономически съюз, основан на политически съюз, повече единство, повече интеграция, повече демокрация"

ПОЗОВАНИ ИЗТОЧНИЦИ:
[1]. F. Tupper Saussy, “Rules of Evil: Useful Knowledge About Governing Bodies”, Harper Collins, New York, 2001.

[2]. Дейвид Айк, “И истината ще ви направи свободни”, В частичен превод: http://www.plevenonline.com/index.php?option=com_content&task=view&id=166&Itemid=78
[3]. Дейвид Айк, “Кой реално управлява света?”, В частичен превод: http://www.plevenonline.com/index.php?option=com_content&task=view&id=159&Itemid=78

 

 

/ЗА ПЛЕВЕН ОНЛАЙН ПОРТАЛ:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Просто е невероятно как Историята отмъщава на тези , които отказват да я научат !

както Дейвид Айк го е казал:
"Хората не въстават срещу това, че не са свободни, тогава когато те мислят, че са свободни (!!!)"