Прочетен: 3034 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2018 21:03
Чел съм какво ли не за тракийската писменост. Винаги съм се учудвал как може да има толкова много литература за нещо, което на практика не съществува. Защото наистина няма нито едно достатъчно убедително доказателство, че траките са имали писменост. Особено активни в това отношение са последователите на автохтонната теория на професор Ганчо Ценов. Те застъпват тезата, че траките всъщност са българи или по-скоро обратното. В различни писания можете да прочетете за това, че тракийската писменост всъщност била писмото Линеар А и Б от Крит и Микена, че тя стои на печата от Караново, на плочката от Градешница и на табличките от Тартария, Румъния. Писано е доста и за Библия Бесика, за Орфическите таблички и за какво ли още не. Но не ми е работа да критикувам когото и да било, просто защото не съм учен. За съжаление обаче траките не са ни оставили много епиграфски паметници. Реално досега са известни само два дълги надписа и няколко съвсем кратки, за които има основание да се смята, че са с тракийски произход. Те са намерени в нашите земи и надписите върху артефактите са с гръцки букви, но са на друг език. Дали този език е тракийски, аз не мога да знам. Не се наемам също така да коментирам и опитите за превод и тълкуване на тези текстове. Ето кои са те:
Златният пръстен от Езерово
Най-известен и дълъг е надписа върху златния пръстен от село Езерово на 3 km от Нова Загора. Намерен е в 1912 при разкопаването на могила. Датиран е в V век пр. н. е. Впрочем не е сигурно дали е пръстен, защото плочката се върти. Надписът се състои от 61 гръцки букви на 8 реда. Изписан слято, с така нареченото scriptio continua, е следния текст:
ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ
ΕΡΕΝΕΑΤΙΛ
ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ
ΡΑΖΕΑΔΟΜ
ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ
ΠΤΑΜΙΗΕ
ΡΑΖ
ΗΛΤΑ
Каменният надпис от Кьолмен
Каменната плоча е открита през 1956 в надгробна могила в местността Зуньово кладенче до село Кьолмен, Преславско. Възрастта на плочата е определена на VІ век пр. н. е. Каменната плоча всъщност представлява надгробен капак. Надписът е обърнат навътре към гроба на тракийски аристократ. Текстът е от 56 гръцки букви, изписан е слято и гласи:
NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ·Ξ·ΕΒΑΡ·ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ·ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ
Златният пръстен – печат от Тополчане
Открит е през лятото на 2007 от известния археолог д-р Георги Китов в Далаковата могила край село Тополчане, Сливенско. В могилния некропол е разкрит богат царски гроб. Освен пръстена са намерени още ценни артефакти: златна маска, две златни фиали, два сребърни ритона и много бронзови съдове. Някои твърдят, че изобразеният мъж бил "Севт, син на Терес". Златният пръстен е масивен и представлява печат със следния надпис:
ΣΕΥΣΑ ΤΗΡΗΤΟΣ
Златните пръстени от Дуванлии
Пръстените са намерени през 1931 в Голямата могила в околностите на село Дуванлии, община Калояново. Били са на тракийски благородници от V век пр. н. е. Изобразени са конници, но това не е Тракийският херос. Надписите на тях са следните:
ΜΕΙΗΝΛ
ΣΚΥΘΟΔΟΚΟ
Ритонът и каничката от Дуванлии
Двата артефакта са част от находката от Одриския царски некропол в Башова могила край Дуванлии, община Калояново. Датирани са в V век пр. н. е. Ритонът е изработен от сребро и е позлатен, а каничката е сребърна. Върху двата предмета е гравиран кратък текст:
ΔAΔAΛEME