«...

Четвъртият исторически период, застъпен в Тракийските Хроники (книгата Арих – хроники на Авийла), обхваща епохата, в която синовете на хан Кубрат подпомагат със своите армии братята си гети-„богари”, установили се вече повече от век в земите на Панония, Илирия, Адриатика, Италия, и Испания, както и живеещите траки-„богари” в Мизия, Тракия и Македония „от памтивека”, сиреч навсякъде където са създадени силни „богарски” тракийско-гетски до-държавни обединения. В този период Аспарух създава Българската държава в днешните й земи, Кубер създава автономно държавно обединение в Панония и Илирия, а Алцех застава начело на гетската държава в Испания. Хрониките на Авила, написани за хан Телерих, хвърлят нова светлина върху много от събитията на онази епоха и поставят тъждественост между траки, гети и „богари”, т.е. всички, говорещи богарския тракийски език, който ги обединява в един народ, и поставя началото на употребата на името „българи” и „България”.

Интересен и фрапиращ е фактът, че Паисий Хилендарски е познавал добре тези исторически данни (за разлика от много днешни „български” историци), защото в своята История Славяно-българска 4, той пише следното:

„Едни българи останали с един свой воевода в Панония с аварите и маджарите, и били много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи...”;

и още:

„Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях. Тук е явно, че по онова време българите се наричали готи и конен народ, и досега пребивават покрай Дунав в Тракия, а по онова време именували ги готи...”

Но, ще попита справедливо читателят, защо чак сега излизат наяве такива важни за нашия народ факти? Защо още от деца са ни били втълпявани неверни представи за това, кои сме ние и откъде идваме? Не е ли малко късно сега – повече от сто години след Освобождението ни от Турско Иго, да научаваме истината за нашата история, след като през цялото време, от тогава до ден днешен, за нас са работили множество български свободни (?) учени, които са изследвали и подреждали грижливо фактите в интерес (?) на нашата нация и държава? Нека се постараем да отговорим акуратно и ясно на горния легитимен въпрос на читателя по следния начин:

Тази книга, която държите в ръцете си, се обнародва наистина с твърде голямо закъснение, и това е в следствие на ред твърде обективни по естеството си причини, чието съвсем „нарочно” и „дирижирано” съществуване, до съвсем скоро препятстваше нейното официално публикуване.

Основната причина измежду тях е изворовият исторически материал, поместен в нея, който разкрива пред читателя една съвсем различна картина на генезиса на българската нация и водещата роля на тракийския етнос в нея, която теза беше отхвърляна от казионната наука в България, още от създаването на Българската Академия на Науките, поради силния натиск на чужди интереси, оказващ решаващо влияние върху родните учени, още от Освобождението на България от Османско иго, та дори и до днес.

До съвсем скоро в казионната ни наука, диктувана от интересите на редица силни държави и техните шовинистични демагогски идеологии, на първо място между които, научните центрове в Москва и Атина, а не на последно и тези в Лондон, Берлин и Виена, се твърдеше, че българите са сравнително късни пришълци на Балканския полуостров, дошли от области, влизащи днес в огромните територии на Русия, Украйна и Молдова, и заселили се на чужда за тях територия, отнета от Византия, т.е. земите, които по право биха иначе принадлежали днес на южната ни съседка – Гърция. Съвсем ясно е тогава защо териториите на България днес не са тези, които е определил първоначално Сан Стефанският мирен договор при освобождението ни от Османско иго, а страната ни е свита насилствено до умалените й, и безмилостно орязани от Великите сили размери до сегашния й териториален вид.

Малцина българи, обаче, знаят още по-злокобния факт, че почти веднага след горе-споменатия мирен договор, именно Гърция прави официална петиция пред Великите Сили, на България да бъдат не само отнети повечето земи, дадени й по Договора, но да се ограничи територията й изключително само между р. Дунав и Стара планина, тъй като Тракия била, според тях, първоначално не българска, но тракийска, и следователно гръцка територия (защото, видите ли, траките били всъщност гърци!!!). Именно по горните съображения, на Княжество България били отдадени впоследствие само териториите между Дунава и Стара планина, а всички български земи на юг били наречени Източна Ромелия, т.е. Източна Ромейска Област, с автономно управление, която се очаквало в последствие да се присъедини, забележете - НЕ към България, но към Гърция! Но уви!

Очевидно чрез стечението на редица извънредно уникални обстоятелства, граничещи буквално с чудеса, Господ не позволил това, но върнал земите на българския народ, на когото те по право принадлежали от незапомнени (праисторически!) времена.

...»

Съставители: д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски.

  /плевен онлайн портал
д-р инж. Никола Тодоров, доцент