Секретно
Екз. единствен
До държавния секретар Хилъри Клинтън
На вниманието на Института за стратегически анализи към ЦРУ

Доклад
относно защитеността на нашите интереси на територията на България

Предоставям на Вашето внимание заключенията и впечатленията, които получих по време на изпълнението на мисията ми в България, която бяхте така добри да ми възложите, относно защитеността и бъдещето развитие на нашите интереси в този регион с нарастващо геостратегическо значение. Още в началото искам да ви уверя, че нашите краткосрочни и дългосрочни интереси по никакъв начин не са накърнени в момента или заплашени в бъдеще. Смея да твърдя, че наскорошните протести, които доведоха до обезпокоителни последствия относно някои наши намерения, са по-скоро изключение и имат епизодичен характер, а последиците от тях скоро ще бъдат преодолени. Станалото по-скоро можем да приемем като временно тактическо отстъпление по пътя към постигането на стратегическите ни цели. Основните положения, върху които градя своите заключения, са следните:

Българите са застаряваща нация, като най-застаряващ е основният етнос. Единствено ромският етнос, като съставна част на българската нация, е с преобладаващо младежки характер, но поради ниската му образованост неговите действия са сведени до рамките на физическото оцеляване и поради това той не оказва никакво влияние върху вземаните политически решения в страната. Уверих се, че това положение няма да претърпи скорошна промяна, тъй като всички пари, които се дават за подобряването начина им на живот, отиват за материални блага, а не за образование, което е успокояващо. Благодарение на тази политика на преимуществено материално стимулиране, между българският и ромският етнос се натрупва нетърпимост, която ние в случай на нужда бихме могли да използваме.

Както знаете, бъдещето на една държава е в ръцете на младите, тъй като те са по-склонни към идеализъм, себеотрицание и жертвоготовност. Възможността една държава да се отклони от пътя, който сме й предначертали и да застраши нашите интереси, се крие в следните изходни условия: образованост на населението, ясна ценностна система, основаваща се на нематериални положения, и преобладаващо младежки характер на обществото. Едно от тези условия да не е изпълнено, е достатъчно да предотврати каквито и да било опити за въздействие от страна на народа върху политиците за промяна на водената политика. Що се отнася до България, мога да ви уверя, че нито едно от посочените условия не е изпълнено.

Въпреки че българите се смятат за образовани, то аз се убедих, че тяхната образованост се свежда предиимно до технически умения и познания. Основната цел на тяхното образование е придобиване на умения и навици, които биха им помогнали да се реализират на трудовия пазар и да бъдат конкурентноспособни. Тяхното образование е подчинено на нуждите на корпорациите, като основната цел е да придобият умения, за които да им се заплаща, тоест основният мотив за тяхното образование са и ще си останат парите. Тази подчиненост на образователната политика на интересите на бизнеса чрез издигането на парите в култ ще се задълбочава и занапред, както се уверих от разговорите си с българския министър на образованието.

Българите са обречени никога да не осъзнаят, че ако искат да бъдат свободни, образованието трябва да бъде подчинено на интересите на държавата и обществото. Че то трябва да стимулира мисленето, а не знанието като самоцел. Че от изключителна важност са социалните умения, познаването на различните идейно-философски течения относно строежа на обществото и функциите на държавата и изграждането на ценности извън парите и материалните придобивки като такива.

В България са изключителна рядкост хората, които биха могли да отговорят какви са идейните постановки на различните идеологии и обществени строеве като комунизъм, социализъм, капитализъм, демокрация, либерализъм и т.н., какви са техните предимства и недостатъци. Това се наблюдава не само сред редовите граждани, но и сред самите членове и симпатизанти на партии, които са вплели въпросните понятия в своите абревиатури. Именно тази идейна неграмотност и съсредоточаването на образованието върху придобиването на – както споменах – технически познания и умения, са успокоителни за нашите стратегически интереси.

Приемането на парите като основна ценност за младото поколение – и не само за него -спомага за по-лесно моделиране на начина им на мислене и реагиране на случващото се, както в страната, така и по света. Емигрирането зад граница в търсене на по-добра реализация и заплащане се възприема като нещо нормално и спомага за източването на мозъците от страната. Изповядването на даден идеал е по-скоро обект на подигравки, а национализмът като идея е опорочен и сведен до фашизъм, което е в унисон с нашите интереси.

Чрез тази засилена емиграция, комбинирана със застаряването на нацията и насоките в образованието, които по-горе споменах, бъдещето на България все повече ще се изплъзва от ръцете на обществото, а оттам и политиците им (доколкото могат да се нарекат такива) ще са по-податливи на външно влияние. И сега политиците им са изключително корумпирани, както и почти целият държавен апарат, което също спомага за налагането на нашите интереси чрез раздаването на материални стимули.

Отново ще се спра върху ролята на ромския етнос в страната като генериращ основната част от бъдещето младо поколение. За да бъдем спокойни и да можем да управляваме този нарастващ фактор, ние трябва да стимулираме засилването на материалните помощи за този слой от населението, като същевременно ограничаваме до възможния минимум придобиването на каквото и да е образование. За да бъде възможно това, ние трябва да сме тези, които чрез различни фондации да контролираме образоваността на ромите, като под формата на стимулиране чрез отпускане на стипендии откриваме тези от тях, които желаят да се образоват и ги изтегляме зад граница, а в същото време оказваме натиск върху българското правителство за увеличаване на материалното подпомагане на въпросния етнос, и по този начин подпомагаме насаждането и задълбочаването на етническата омраза в държавата. Благодарение на тази политика, при необходимост в бъдеще в България би било възможно да се разиграят сценарии от рода на Косово или така наречените “арабски революции”, в които ромският етнос би имал водещо значение.

Относно опасенията Ви, че случващото се в Гърция би могло да повлияе върху мисленето и действията на българското общество, то бързам да Ви успокоя, че това е изключено. Независимо от непосредствената близост на двете държави, българите възприемат случващото се в Гърция предимно през очите на масмедиите, които са контролирани и направлявани в желаната от нас насока. В българското медийно пространство информацията за гръцките протести е оскъдна, а доколкото все пак я има, се представя изцяло едностранчиво, като се набляга на кадри с насилие и безредици и се втълпява, че гърците протестират, понеже не искат да работят.

Българите не подозират, че на улицата в Гърция протестира целият гръцки народ, от ученици до пенсионери, включително и инвалиди. По никакъв начин не се забелязват признаци на пренасяне на гръцките протести в България, въпреки че българите са в много по-тежко икономическо положение, отколкото редовият грък. Докато в България минималната заплата е 135 евро, в Гърция тя дори и след орязването й е 586 евро, но това някак си не стига до умовете на българите. Те дори изпитват злорадство и едва ли не щастие от случващото се в Гърция. Българите са убедени, че редовите гърци са виновни за натрупването на въпросния неизплатим дълг и ще трябва да си понесат последствията. Те не виждат в случващото се опит за заробване на цяла една нация, а просто получаване на заслуженото. Българите никога не биха проумели, че протестите в Гърция са адекватна обществена реакция на едно общество образовано в ценностите на истинската демокрация, защото, както споменах по-горе, българите са идейно неграмотни.

Освен, че са идейно неграмотни, българите не биха могли да се противопоставят на осъществяването на нашите интереси и поради своята бедност, дезориентираност и стрес. Въпреки, че са най-бедните в Европа, голяма част от тях попаднаха под властта на банките чрез тегленето на кредити за щяло и нещяло. Веднъж взели кредит, те се превърнаха в тотални роби на системата. Неспособността и затрудненията, които срещат да погасяват кредитите си, им се втълпяват като собствени грешки и им се насажда чувство за вина и малоценност, а оттам те губят и малкото вяра в собствените си сили и възможности. Те не могат да осъзнаят, че са станали жертва на измама от страна на финансовите институции, които едностранно определят и могат да изменят както си искат условията по отпуснатите заеми. Вместо да въстанат и да се противопоставят бурно, като общество, на въпросната въпиюща несправедливост, те се затварят в собственото си нещастие и чувство за вина.

Българите не осъзнават, че те самите са част от държавата и като такива биха могли да я принудят да действа в защита на собствените си интереси, а не срещу тях. За неспособността им да се организират като общество спомага и абсолютната им дезориентация относно случващото се в държавата – едно поради хаотичността в политиката на управляващите, и второ, поради тоталната медийна бомбардировка с различни проблеми, отвличащи вниманието им от цялостната картина на ставащото. Активните българи, доколкото ги има, са отдадени на различни каузи, и тъкмо когато решат, че са спечелили някоя, се оказва, че тя е заменена от друга, или че уж отстранената заплаха се е върнала, но под друга форма. Това, разбира се, е политика, която ние водим по целия свят, но която с особен успех се провежда в България. Така, докато разпиляват усилията си върху различните проявления на едно и също нещо, българите губят увереност, че някога ще успеят да контролират живота си. Те не могат да проумеят, че всяка една битка, която водят, е битка между интересите на парите и интересите на човека като разумно същество. Че за да спечелят, трябва да променят ценностната си система и да ограничат ролята на парите в управлението на държавата и обществото.

И последно, българите не представляват проблем за осъществяването на нашите интереси докато са готови да предоставят бъдещето си и управлението на държавата в ръцете на лидери, а не на идеи. Българите търсят лидер, на когото да поверят отговорността за собственият си живот, като го избират по обещанията, които им дава. Те никога не си задават въпроса какви идеи този лидер изповядва и въобще има ли такива. Те не осъзнават, че не им трябват лидери, а учители. Че трябва да търсят не лидери, които сляпо да следват, а учители, от които да се учат, и чрез наученото и осмисленото да променят и ръководят живота си и бъдещето на държавата.

Един от малкото образи, който ги обединява, е на Васил Левски, или както те го наричат Апостола на Свободата, но те и него не познават достатъчно. За наше щастие те са съсредоточили вниманието си върху въпроси от рода кой е виновен за залавянето му и къде е погребан, а не върху идеите и ценностите, които е изповядвал, и пътя, който е извървял. Дори и посланието му – “Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи само от нашите собствени задружни сили” – не успява да отвори очите им.

В този смисъл, въз основа на гореизложеното, искам още веднъж да ви уверя, че българите не представляват проблем пред осъществяването на интересите, които имаме в тази част на света.