От "Преселение в Русия..." - цитат:

"Послушайте, братя Българе, а ообено вие от Видинската област!
Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.
Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние!
(...)
До времето на Великаго Симеона, Царя Български, ЮЖНИТЕ СТРАНИ на Русия, които днес назовават Малорусия [Украйна], са БИЛИ НАСЕЛЕНИ, СЕ ОТ БЪЛГАРИ, съставяли са част от Българското обширно царство.

(...)
Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира(1673 – 1723), Молдавского княза. Той злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отгдето намалко остана да го предадат неприятелите му на туците.
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите почнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е притърпяло нашето бедно Отечество.

(...)

"

Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите

от Уикипедия, свободната (ви) енциклопедия

 Заглавна страница, издание 1886 г.

Оригинален език - Български

Автор - Георги Раковски (под псевдонима Един българин)

Първо издание 1861 г.

Влашко

"Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите"е политически памфлет на Георги Раковски, издаден през 1861 г.

"Преселение в Русия... " е написан през 1860 година в контекста на последното значително преселване на българи в Украйна. Руските дипломатически представителства в България започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове.

По това време Раковски живее в Белград и получава материална подкрепа от правителството на Сърбия, но решава да издаде брошурата анонимно в Букурещ, използвайки псевдонима Един българин. Той изпраща там своя сътрудник Теодосий Икономов, който я отпечатва в тираж 3 хиляди броя. Научавайки за остро критичното към Русия съдържание на брошурата, руският генерален консул Хенрих Офенберг подтиква местната проруска българска организация Добродетелна дружина да изкупи и унищожи целия тираж. Въпреки това Икономов успява да отпечата още 3 хиляди копия, които при голяма секретност са прехвърлени в България.

В текста на брошурата Раковски остро критикува лъжливите обещания на руските агенти, опитващи се да привлекат български заселници. Той прави исторически обзор на българо-руските отношения от времето на Светослав Игоревич и заключава, че заробването на българите и завладяването на България е трайна руска цел, която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти.

„Преселение в Русия...“ предизвиква широк отзвук сред българската общественост и през следващите години редица публицисти, като Васил Попович, Любен Каравелов, Христо Ботев, пишат по тази тема и критикуват, макар и по-умерено, руската политика.

[----http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F_%D0%B8%D0%BB%D0%B8_%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%B7%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5

---]