И до днес се смята, че статията на най-богатия българин Илия Павлов във вестник „Дума” е историческа и че Зъбчето прави най-добрия, пък макар и бегъл анализ на формирането на гангстерските групировки в България след 1989 г.
Само месец и половина по-късно , обявяваният за враг на Илия Павлов, борец Васил Илиев ще бъде застрелян. Една от хаотичните и първи версии за това кой може да е поръчал смъртта на основателя на „ВИС-2” сочи, че кюстендилският борец си е заминал по поръчка от държавата именно защото не е пожелал да „отреже опашката си”.
Всъщност, статията на Илия Павлов във вестник „Дума” е поръчана от… тогавашния премиер на България Жан Виденов. В края на февруари 1995 г. най-успешният министър-председател на България вече е съставил екипа си, с който планира да даде нов икономически тласък на държавата. Зад борда е останал Андрей Луканов.
Жан Виденов назначава Любомир Начев за министър на вътрешните работи, прави изказване пред медиите, че държавата няма да толерира бандитските групировки и „разни групи на борците, каратистите и нинджите”. В друго свое интервю Виденов обяснява, че ще скъса с порочната практика МВР да преговаря със силовите групировки, както било по време на управлението на Любен Беров и бившия вътрешен министър Виктор Михайлов.
Амбициозният пловдивчанин Жан Виденов добре осъзнава, че „правителството на спасението”, както сам бе кръстил кабинета си, ще си вдигне репутацията само ако уличната гангстерска война между борците бъде овладяна.
Чрез Николай Добрев (по-късно Добрев заменя Любомир Начев като министър на вътрешните работи, подава оставка след щурма на парламента през януари 1997 г.) Жан Виденов моли най-авторитетния бизнесмен в България Илия Павлов да помогне за овладяването на гангстерската война.
„Статията „Време е гущерът да отреже опашката си” я написах аз. Илия Павлов беше в Америка, а мен Кольо Добрев ме помоли да ги обуздая. Обадих се на Илия, казах му за какво иде реч, той даде съгласието си и написах текста. Пуснах материала във вестник „Дума” от негово име”, признава Димитър Иванов. Бивш шеф на Шести отдел в митичната Държавна сигурност, постъпил на работа като вицепрезидент на „Мултигруп” в първите години на демокрацията, Димитър Иванов е една от най-страховитите фигури за борците, превърнали се в бизнесмени след настъпването на демокрацията.
Разправят, че ДС служителят Иванов е в основата на бързото развитие на „Мултигруп” и Илия Павлов. Бивш борец с прякор Зъбчето, Павлов „дърпа” най-бързо от бившите спортисти. Успехът на Илия Павлов някои свързват с покровителската роля на Андрей Луканов, други са категорични, че Зъбчето става факт в държавата именно, защото се е обградил с добри специалисти от системата на МВР и държавния апарат.
За създаването на борческите групировки „вина” носи и „Олимпийски надежди”. Едно спонсорирано от държавата и обгрижвано с милиони левове планови инвестиции училище захрани с кадри все още неорганизираната престъпност в смутната 1989 г. Тогава десетки борци, каратисти, джудисти, щангисти и гребци от „Олимпийски надежди” използваха физическата си сила и дисциплина не в полза на държавата, а за лично облагодетелстване.
Думата „мутра” става нарицателна за българските лоши момчета. Приживе писателят Христо Калчев обичаше да разказва, че той е измислил въпросното обръщение, което за отрицателно време влиза в речника на осем милиона българи. „Така се обръщах към всички – Къде си бе, мутро!?”, след това вкарах фразата в романите си и така…”, твърдеше писателят, автор на много „вулгарни романа”, превърнали се до един в абсолютни бестселъри.
В началото момчетата от силовите групировки не са организирани. В първите години след 10 ноември десетки служители на МВР и Министерството на отбраната остават на улицата. Повечето момчета са професионалисти, платени спортисти с офицерски звания в МВР и в МО, водили се на ведомост към държавата.
„Получаваха заплати, имаха ведомствени жилища, семейства, деца, всичко си им беше наред. Трябваше да си гледат спорта, да печелят медали и да трупат слава за България! Един тъжен ден останаха на улицата. Бяха парников тип хора, живели по общежития, лагери, училища. И като останаха на улицата, по линията на най-малкото съпротивление влязоха в престъпния свят, който тогава изобщо не беше развит в България. Известно е, че всяка тоталитарна държава държи престъпността на минимално равнище, а нашите служби имаха много добри професионалисти и силни структури. И… попадайки в свободната престъпна среда на лесните печалби, спортистите за няколко месеца я овладяха. За месеци избутаха циганите, безделниците и сутеньорите, използвайки дисциплината си от спорта, физическата сила и своята задружност”, твърди бившият началник на Шести отдел в ДС Димитър Иванов.
Илия Павлов, Васил Илиев, Иво Карамански, Васил Божков, Младен Михалев-Маджо, Красимир Маринов-Маргина, Дмитрий Минев-Руснака, Димитър Джамов, Димитър Тодоров-Бретона, Стефан Мирославов-Крушата, Димитър Димитров-Маймуняка, Поли Пантев и още неколцина са „пионерите” в бързото натрупване на капитал след 10 ноември 1989 г. Днес мнозина от тези герои вече не са между живите, други са се превърнали в солидни бизнесмени с мащабен и проспериращ бизнес.
Според много изследователи на престъпния свят окрупняването на борческите бригади в единна структура не е идея на босовете им. Тя им е подсказана от влиятелни хора в сянка. Според най-разпространяваната версия структури от бившата Държавна сигурност замислят идеята да организират останалите без работа и средства за препитание спортисти, които с рекет, измами и силово влияние да малтретират и смачкат прохождащия дребен и среден частен бизнес. „За едрия бе запазено мястото на техните шефове и на някои велики режисьори в живота, пред които и Фелини бледнее” – към тази версия се придържаше Христо Калчев.
„Спецслужбите са изграждали дълги години версията, че създаването на силовите групировки е замислено и контролирано от „Мултигруп”, заявява в парламента през 1998 г. тогавашният МВР шеф Богомил Бонев.
Историята на заформянето на гангстерските групировки и постепенното им срастване с държавата и узаконяването на капиталите е история за предателства, интриги, корумпирани политици, „режисьори” от структурите на Държавна сигурност, реки от безсмислено пролята кръв, поръчкови убийства…
Истината за всички детайли и аспекти от и на криминалния процес едва ли някога ще излезе наяве. В този случай историята не се пише от победителите, тъй като победител няма. „Оцеляват само най-приспособимите, но рано или късно и тяхното време свършва и мястото им се заема от следващия”, обича да казва на репортерите Бойко Борисов.
Поръчковите убийства и конфликтите на високо ниво няма да секнат никога в България. Макар и член на Европейския съюз и привличаща солидни капитали от Европа, страната ни безспорно ще стане по-спокойно за живеене място и уличната престъпност ще бъде овладяна. Мафиотските структури обаче няма как да бъдат посочени. Те са част от пейзажа навсякъде по света, а единственото пожелание, което хората си отправят при вестта за всеки следващ „опаткан”, е в техните войни да не загиват невинни.

 

КАК СЕ РОДИХА МУТРИТЕ!...

(http://mishenabg.blogspot.bg/2010_09_19_archive.html)

„Престъпността безспорно е сред най-големите проблеми за България днес. Тя засяга всеки от нас. Под заплаха са собствеността, честта и достойнството на българина. Разви се най-опасната форма на престъпността – организираната престъпност. Макар и млада, тя вече се е намесила в най-печелившите дейности „отвъд закона” – наркобизнеса, контрабандата на оръжие, трансфера на исторически ценности и произведения на изкуството и аферите в стопанската област.
До 10 ноември престъпността в България бе под контрол: няколко добре известни на МВР проститутки и сутеньори, неколцина комарджии и чейнчаджии и 20-30 рецидивисти, постоянно държани под око. Положението коренно се промени след тази дата. В настъпилия хаос престъпниците рецидивисти се почувстваха в свои води, тъй като никой не им търсеше отговорност. Цели социални групи от населението бяха косвено подтикнати към престъпността вследствие на икономическата разруха и масовата безработица. С времето престъпниците еволюираха и преминаха към по-висш сценарий в развитието си. Те натрупаха значителни суми пари. Това им позволи да корумпират почти всичко по пътя си. Пуснаха пипалата си сред силните на деня, включително и на правителствено равнище. По моя информация сега те опитват пробив и на новия кабинет.
Има реална опасност съмнителни икономически формирования, натрупали капитали във времето на беззаконие и безвластие, да се опитат да поставят под свой контрол икономиката, политиката, властта, целия живот на обществото. Те стават заплаха за демократичния преход в България. В резултат на това българинът вече не иска такава демокрация. Той я вижда като бандит с бухалка, дошъл да заграби неговата собственост, да пребие него и да изнасили жена му. Демокрацията се превърна в синоним на хаос, беззаконие и беззащитност. Битува обществена нагласа, че полиция, следствие, съд и прокуратура работят заедно с престъпниците. Така обикновеният гражданин все повече и повече става вътрешен емигрант. Живее отчужден в собствената си държава. И стои в България само защото няма къде да отиде.
За съжаление през всички тия години в общественото съзнание системно се налагаше тезата, че „Мултигруп” има отношение към организираната престъпност, че е нейният „гръб”. В „подкрепа” на това се изтъкваха фактите, че аз съм бивш национален състезател по борба, а вицепрезидентът на холдинга Димитър Иванов е бивш висш служител на Държавна сигурност. Мога най-отговорно да заявя, че „Мултигруп” никога не е стояла зад организираната престъпност. Обвиненията бяха тиражирани в пресата, тъй като бяха удобни на наши конкуренти в бизнеса. Всяко престъпление се приписваше на „борците”, а оттам автоматично на „Мултигруп”.
Това бе възможно отчасти и поради факта, че от големите частни групировки „Мултигруп” е единствената, която не разполага със свои вестници, електронни масмедии и дори свестен пресцентър, което отчитаме за наша грешка.
Ние сме сериозна групировка с голям финансов и кадрови потенциал в основните области на икономиката, а не се занимаваме с улични побойници и с рекет. Оборотът на „Мултигруп” за миналата година е 65 милиарда лева. Платили сме 52 милиона данъци. В състава на групировката работят почти осем хиляди работници и служители. Изразходвали сме около 500 000 щатски долара стипендианти, които след обучението си ще работят при нас.
Аз наистина съм бивш борец, добре познавам борците и няма да крия, че изпитвам симпатия към тях. Мнозина от тях са изключително почтени момчета, изоставени от държавата на улицата, след като години наред разнасяха славата на родината по целия свят. Те успяха да се справят с трудностите и да намерят място за себе си в икономическия живот на обществото, за което съм им помагал и аз. За жалост някои от тях освен с почтен бизнес се захванаха и с открита престъпна дейност – рекет, сутеньорство, грабежи. Това стана възможно и благодарение бездействието на държавата и корумпираността на нейните служители. Това не може да продължава така. Обществото е докрай напрегнато от криминогенната обстановка в страната. Новото правителство на социалистите декларира решимост да се справи с престъпността, защото това бе основната поръчка на неговите избиратели.
Струва ми се, че големите частни групировки също искат ограничаване на престъпността. Тя пречи на бизнеса. Беззаконието и хаосът водят след себе си липса на ясни правила на поведение, без които истински бизнес не може да се прави.
Моята преценка е, че правителството има сили и настройка да се справи с тези структури. То има два пътя за това. Първият е да тръгне на война. С полиция, ако се наложи, и с армия. Смятам това за по-лошия вариант. Крайният резултат при него е предсказуем, но не и развоят на събитията. Ще се лее кръв, и то вероятно и на невинни граждани.
Вторият и по-лек вариант е като структурите сами се откажат от незаконната част на своите деяния. И отрежат от себе си тази ненужна част от бизнеса си, както гущерът къса опашката си, за да спаси живота си. Защото е по-добре да имаш по-малко пари, но да си жив и на свобода, отколкото по-богат, но заровен в земята или зад решетките. България днес се нуждае от нов морал, ясно чувство за добро и зло, за закон и беззаконие. Иначе ще се превърнем в бананова държава, където бароните на организираната престъпност ръководят всички и всичко.
Престъпността у нас за съжаление е силна и борбата с нея ще бъде тежка. И за да има успех, в нея трябва да се включат не само държавните структури, но и корпоративният капитал и цялата общественост. Затова като президент на „Мултигруп” изразявам отговорността на холдинга, според силите си, да подпомогне държавата в преодолявани.ето на престъпността в България.”

Илия Павлов,
Президент на „Мултигруп”,
13 март 1995 г.

цитат:"За създаването на борческите групировки „вина” носи и „Олимпийски надежди”. Едно спонсорирано от държавата и обгрижвано с милиони левове планови инвестиции училище захрани с кадри все още неорганизираната престъпност в смутната 1989 г. Тогава десетки борци, каратисти, джудисти, щангисти и гребци от „Олимпийски надежди”"

Е тука нещо май имаш грешка. През комунизма спортовете, дето изобщо не се спонсорираха от държавата бяха карате и културизъм. Не бяха забранени, но не бяха и спонсорирани. И книги в книжарниците не се издаваха, въпреки че към края на комунизма издадоха по една книга от тях. Не знам чак да е имало и в спортно училище карате. И особено в Олимпийски надежди, дето обираше основно най-добрите деца от спортните училища. Т.е. отбираше от отбраното. И ако ти твърдиш, че в Олимпийски надежди е имало специалност карате, значи твърдиш, че това спортно училище не се е вписвало в системата.

А що се отнася до обгрижването и спонсорирането, да ти обърна внимание, че пак си в грешка. Защо ли и тоя път? Защото по онова време, думата "спонсориране" никаква я нямаше и не фигурираше при критиката към комунизма. Фигурираше израза "субсидиране от държавата на губещо производство". И именно това беше една от основните критики към комунизма. През времето на който нямаше не само организирана, но и неорганизирана престъпност. Не казвам, разбира се, че не е имало престъпления, но престъпниците много бързо ги вкарваха в затвора. Де факто престъпниците нямаха шанс. И обществото това го знаеше и беше убедено, че държавата пипа много здраво. Предполагам, че си съгласен.
Това важеше и за спортистите, които се случваше да извършат престъпления, така както се случваше и адвокати да извършат престъпления, счетоводители или директори на заводи. И тях ги вкарваха в затвора. Един такъв е братът на Наско Сираков, който по онова време, беше неизвестен, за разлика от именития си баща - Петко Сираков, първият български световен шампион. Друг такъв е Михо Дуков.

Та исках да кажа защо си в грешка и за спонсорирането. Защото българският спорт в комунистическа България не беше сред губещите отрасли, които се субсидираха от държавата. Защото България беше първа сила на глава от населението в световния спорт. Сега каква е точно приходно разходната част на тая дейност не зная, и дали е била печеливша, въпреки многото медали от световни, европейски и олимпиади - също не зная. Но печалбата от спорта е в изграждането на здрава нация. Международните постижения на България тогава идваха от масовия спорт отдолу, който захранваше с кадри големия спорт. А спортът не е ядене и пиене (въпреки изказването на един борец, че ранъта прави борбъта), а тежък физически труд. Особено тоя в спортните училища и националния отбор.
Освен това субсидирането и храненето на българския спорт и изявените спортисти на България беше доста семпло в сравнение с това на спортистите от запада.

цитат:"Бяха парников тип хора, живели по общежития, лагери, училища."

Специално борците, бяха много парников тип хора. Защото в седми клас, един петдесет килограмов борец от спортно училище сваляше за два часа по три кила от тренировка, като тренировка с такава интензивност правеше средно три пъти седмично. А общо в седмицата имаше единадесет тренировки, повечето от които почти толкова тежки. Същевременно, когато наближеше време за състезание, при тоя трудов режим, се намаляваше яденето и пиенето (не на алкохол а на течности) за около две седмици, като редовно се дотренирваше и в сауната, често при над сто градуса температура.
През това време, непарниковите хора си прекарваха времето по заведеинията, където беше по-хладно.

цитат:"Повечето момчета са професионалисти, платени спортисти с офицерски звания в МВР и в МО, водили се на ведомост към държавата.
„Получаваха заплати, имаха ведомствени жилища, семейства, деца, всичко си им беше наред. "

Всичко си беше наред в цялата държава, не само за спортистите. А спортистите не са само борците, боксьорите, и гребците, които се откроиха като най-кадърни сред мутрите, съвсем закономерно (мнозинството от мутрите бяха разни квартални бабаити и отворковци, треторазрядни спортисти, имаше и надебелели волейболисти, та даже и плувци, а пък към средата на деветдесетте за капак се откроиха културистите, ползващи много зоб, за разлика от борците които не ползват почти никак, и по тоя начин именно културизмът, който не бе продукт на комунизма, зае доста водеща позиция), ги зачисляваха към армията и полицията, наистина и имаха разни привилегии. Но и футболистите имаха привилегии в поселдните отбори на провинцията. И до ден днешен има бивши такива, които без да са имали нищо общо с мутрите взимат миньорски пенсии, защото са се водели като миньори. Но как е на запад? Май че е по-доходно.

цитат:" И като останаха на улицата, по линията на най-малкото съпротивление влязоха в престъпния свят, който тогава изобщо не беше развит в България. Известно е, че всяка тоталитарна държава държи престъпността на минимално равнище, а нашите служби имаха много добри професионалисти и силни структури. И… попадайки в свободната престъпна среда на лесните печалби, спортистите за няколко месеца я овладяха."

Може би беше уместно, първо да ти кажа "Добро утро!" Надявам се нямаш против, че те затрупах с коментари. Тая тема за мутрите, които бяха дисциплинирани спортисти и уж доста качествени трудови хора, пък изведнъж станаха бандити, предполагам че наистина ти е интересна и искаш да бъде избистрена.
Значи тука става въпрос за невероятно смесване на нещата и на неразграничаването им. Понеже имаше много спортисти, една част от тях имаха някакви криминални прояви. Примерно, случвало се е чат пат в съблекалнята на залата, някой спротист, да окраде другарчетата си също спортисти. Има ли разлика между тях?
След това полицията дърпа най-добрите спортисти, като направо ги прави офицери и ги зачислява. И именно това е една от причините, че нашите служби през комунизма имаха добри професионалисти и силни структури. А пък групировките де факто ги създаде държавата, като подотряд на полицията. Ако нямаше в България развит спорт, щеше да си намери все някакви типове.
Ама да ти кажа и най-интересното.До колкото си спомням си от Плевен.Е аз учих в спортното в Плевен три години.Бях борец.Ще ти разкажа един случай. Измами ме един турчин. Той не беше от спортното- непарниково тарикатче по центъра. После обаче, аз си взех парите от него, защото той беше измамил най-малко още десет човека, осъдиха го и си ми ги върна. Преди около десет години, случайно разбрах, че същия тоя (неборец) е бил прокурор в Плевен. Да си го чул случайно - Сунай се казва.
И да ти кажа, че теорията, дето тоталитарната държава държала престъпността ниска не е вярна. Защото организираната престъпност е институция.

цитат:"попадайки в свободната престъпна среда на лесните печалби, спортистите за няколко месеца я овладяха. За месеци избутаха циганите, безделниците и сутеньорите, използвайки дисциплината си от спорта, физическата сила и своята задружност”, твърди бившият началник на Шести отдел в ДС Димитър Иванов."

Казваш, че спортистите са парникови хора, дето са ги глезили с разни работи. А кво стана сега, та тия хора така бързо са разчистили непарниковите? Задружни били? Ми те и циганите са задружни. Използвали физическа сила. Като първо тая сила не им е подарък, а е резултат от пот кръв и сълзи.
Като второ, тоя от държавна сигурност си измива ръцете със спортистите. Защото държавата ги е организирала и стои зад тях, а въпросният шестак има пръст в тая работа.