На 08 Април 2013 сутринта, след получен инсулт почина на 87-годишна възраст бившият премиер на Великобритания Маргарет Тачър.

В нея говори за :

"... възможност на власт да дойде с наша помощ човек, чрез който да реализираме нашите намерения. Този човек беше М. Горбачов."

През ноември 1991 г. в Хюстън, САЩ, тя произнася чисто политическа реч:

“Съветският съюз е страна, която е сериозна заплаха за западния свят. Не говоря за военна заплаха, нея на практика я няма. Нашите страни са достатъчно добре въоръжени, включително и с ядрено оръжие.

Имам предвид икономическата заплаха. Благодарение на плановата  политика и своеобразното съчетание между морал и икономически стимули, Съветският съюз постигна високи икономически показатели. Прирастът на националния продукт е два пъти по-висок отколкото в нашите страни. Ако към това се добавят огромните природни ресурси на СССР, при рационално управление на стопанството страната има реални възможности да ни изтласка от световните пазари.

Затова ние винаги сме предприемали действия, насочени към отслабване икономиката на Съветския съюз и създаването на вътрешни трудности.

Основното беше надпреварата във въоръженията. Ние знаехме, че съветското правителство се придържа към доктрината за равенство между въоръженията на СССР и неговите опоненти в НАТО. В резултат Съветският съюз харчеше за въоръжения 15% от бюджета си, докато нашите страни харчеха само 5%. Това, разбира се, се отразяваше негативно на икономиката на страната; налагаше се да се правят икономии в сферата на т.нар. стоки за народно потребление. Ние искахме да предизвикаме масово недоволство сред населението. Един от нашите методи беше “изтичането” на информация, че нашите въоръжения са много по-големи, отколкото бяха в действителност; целта ни беше да принудим правителството да прави още вложения в тази неизгодна сфера.

Важно място в нашата политика заемаше въпросът за несъвършенството на конституцията на СССР. Формално тя допускаше всяка съюзна република да напусне съюза, чрез гласуването на болшинството от Върховния съвет. Но на практика това беше невъзможно да се случи заради циментиращата роля на компартията и силовите структури. И все пак в тази конституционна особеност имаше потенциални възможности за нашата политика.

За съжаление, въпреки нашите усилия, политическата обстановка в СССР дълго време оставаше много стабилна. Сериозно място във формирането на нашата политика, основно в политиката на САЩ, заемаше въпросът за създаването на система за противоракетна защита; повечето експерти бяха против създаването й, тъй като смятаха, че тя ще бъде много скъпа и недостатъчно надеждна. Но точно тази противоракетна защита можеше да принуди Съветския съюз да направи нови вложения в “настъпателните” въоръжения. Решението за развитието на противоракетната защита беше прието с надеждата, че Съветският съюз ще се заеме със създаването на аналогична скъпоструваща система. За наше голямо съжаление съветското правителство не взе такова решение и само протестира с декларация.

Създаде се много трудна за нас ситуация. Но скоро постъпи информация за близката смърт на съветския лидер и възможност на власт да дойде с наша помощ човек, чрез който да реализираме нашите намерения. Това беше оценката на моите експерти; аз винаги съм имала много квалифицирана група експерти по Съветския съюз и при необходимост тя подпомагаше емиграцията на нужните специалисти от СССР.

Този човек беше М. Горбачов, който експертите характеризираха като човек, който няма изострено внимание, внушаем и много честолюбив. Той имаше добри взаимоотношения с повечето представители на съветския политически елит и затова идването му на власт с наша помощ беше възможно.

Дейността на “Народния фронт” не изискваше големи средства: основно разходите бяха за размножителна техника и финансова поддръжка на функционерите. Много повече средства бяха нужни за поддържането на продължителните стачки на миньорите.

Повече спорове сред експертите предизвикваше въпросът за издигането на Б. Елцин като лидер на “Народния фронт”, с перспективата да бъде избран във Върховния съвет на Русия, а след това за президент. Повечето експерти бяха против кандидатурата на Елцин, като имаха предвид неговото минало и особености на личността му.

Но се проведоха съответните контакти и договорености и беше взето решението Елцин да бъде издигнат. Много трудно той беше избран за председател на Върховния съвет на Русия и веднага беше приета декларация за суверенитета на Русия.

Това беше началото на разпада на Съветския съюз.

Борис Елцин получи съществена помощ и по време на събитията през август 1991 г., когато управляващата върхушка на СССР, блокирайки Горбачов, се опита да възстанови системата, която осигуряваше целостта на Съветския съюз. Привържениците на Елцин победиха и той получи голяма, но непълна, реална власт над силовите структури.

Всички съюзни републики се възползваха от ситуацията и обявиха суверенитета си.

Така де факто се разпадна Съветският съюз, но де юре той още съществува. Аз ви уверянам, че в близкия месец вие ще чуете за юридически оформеното разпадане на Съветския съюз…”

Маргарет Тачър под аплодисменти слиза от трибуната и преминава през залата, стискайки протегнатите към нея ръце.

След две седмици са подписани Беловежските съглашения…

  Бел. ред.  - В нощта на 8 декември 1991 г. в Беловежката гора президентът на Русия Борис Елцин, президентът на Украйна Леонид Кравчук и председателят на Върховния съвет на Беларус Станислав Шушкевич подписаха т.н. Беловежско съглашение. Този акт фиксира разпадането на Съветския съюз. На 17 март същата година по време на проведения референдум с въпрос „да го бъде или не СССР” преобладаващото мнозинство от населението (повече от 80 %) гласува за запазването на Съветския Съюз. 

/плевен онлайн портал