• Невероятно, но факт: Още през август 1943 Сталин посочва Кимон Георгиев за бъдещ премиер
• За целта Кремъл проектира създаване на правителство на ОФ в Трънския Балкан още през пролетта на 1944 г. с премиер Кимон Георгиев.
  
• Британската операция "Малигатони".
  
  

Бюрото за специални операции в Кайро на английската "Сикрет сървиз", изпраща осем агенти при българските партизани в края на 1943 г. За наш"те комунисти мисията е загадка. Даже за Цола Драгойчева. Тя пише по-късно: 

"В ръководството на Партията само гадаехме за истинската цел на мисията".

Официално знаели за оказване на помощ с дрехи и оръжие.

Специалният агент Джон Маккълън Уокър - кавалер на няколко английски военни ордени и на един съветски – се оказва, че не е момче за увеселителни разходки.

Английски историци пишат по-късно за план на правителството за разгръщане на партизанско движение в България под английско ръководство, който е изоставен по-късно.

Британското правителство на Уинстън Чърчил не обича да говори за тайни агенти и тайни мисии, което означавало задкулисни машинации.

А мисията в Трънския Балкан и на Балканите е точно такава.

Истинската й същност няма да се намери дори в професионално написаната книга на близкия до тайните служби на Острова Струърс Джонсън "Необикновени разузнавачи", излязла скоро след войната и посветена на мисията.

Тя никога не е превеждана на български.

Защо ли?
На въпрос на Стоуърс Джонсън към Славчо Трънски каква е причината, отговорът е, че в последната глава поставил под съмнение честността и чистотата на някои от българите, участници в събитията.

Наш"те казионни историци от 9.9.1944 и до сега си мълчат, - но я я чели, я не, но мълчат... И знаят Защо.

Стоуърс Джонсън е добросъвестен автор, но мисията е от особена секретност. Любопитно е, че тук той популяризира, в англоезично-четящия свят, знаменития полицай Никола Гешев. Сетън Уатсън, шеф на Бюрото за специални операции е изумен, като казва:

"Не може да бъде! Такъв човек не е съществувал! Невъзможен е! Измислен!" –

това е неговата реакция.

На 15 септември 1943 година в Албанските планини са хвърлени с парашути шестима агенти: майор Мостин Дейвис, канадецът Ник Монро – преводач, Шейн, Джек Уот и Джон Уокър. След двумесечен преход те пристигат в Църна трава, където, освен югославски, действа и българският Трънски отряд на Денчо Знеполски и Славчо Трънски.

 Славчо Трънски

Мисията е посрещната радушно. В пряк контакт с англичаните влизат Владо Тричков от щаба на НОВА, който говори английски, и Боян Българанов от Политбюро. Агентите са настанени в удобни къщи. Майор Дейвис говори за благородната цел на мисията, но от Кайро не идва ни оръжие, ни дрехи. Лошо време, оправдава се майорът. Той е потомствен аристократ, суров воин и не търпи възражения. Другите оправдания са: проблеми в Африка, липсва подходящо оръжие и т. н. 

Докато един ден Славчо и Денчо притискат благородника, с калъчката, както те си знаят, до стената: Или още другата нощ да пристигне транспорт с оръжие и дрехи, или действаме по военновременните закони – смятаме ви за провокатори и ще бъдете разстреляни.

Сам майор Дейвис застава до радиостанцията и още през другата нощ на голяма поляна в 22 часа са запалени огньове във формата на буквата П за ориентир на транспортите, които хвърлят десетки сандъци с дрехи и оръжие.
Гафът е загладен. Временно. Защото Дейвис и другарите му продължават да се държат съмнително: разпитват за броя на партизаните, за това колко отряда има в България и пр.

За да сме коректни в твърденията си, че благородната мисия е камуфлаж, ще цитираме политика и историк Джордж Ерман. В „Голямата стратегия" той обнародва меморандум на британското правителство от август 1943 година, в който се планира

„да се усили снабдяването на партизаните в Гърция, Югославия, Румъния и Албания”,

при това с настояване да се ограничи изпращането на оръжие, и се препоръчва партизаните да преминат към действия на малки отряди от командоси. В търсене на тайната мисия, не можем да пренебрегнем нейното наименование.

Хората от специалните служби винаги са се отличавали с хитроумни кодирания на тайни замисли в наименованията на операциите – в нашия случай: операция "Малигатони".

Така преди три-четири века са наричали на Острова една особено люта супа. Никакви асоциации не свързват чорбата "Малигатони" с пращането на дрехи и оръжия.

И като сме в кухнята, нека сложим край на един любим на българските демократи мит, в който в ролята на официален документ влиза една салфетка, която Чърчил и Сталин уж си разменили под масата по време на вечерята след известното Московско съвещание. И с това си поделили парчетата баница, наречена сфери на влияние. Тази трапезна историйка е добре позната и няма да въртим изтърканата плоча. Само ще ударим по масата: Измишльотина! Един от неизброимите мръсни номера на любителя на уискито.

И тук наш"те казионни - мълчат.

Прочее Нобеловият лауреат за литература (и такъв е бил Чърчил - бел. Н.Т.) непрекъснато измисля и плагиатства. „Желязната завеса" например – фраза, приписвана на Чърчил, си има истински автор и това е Гьобелс, който я употребява за първи път в „Дас Райх" през 1942 година. Никаква подялба на Балканите на сфери на влияние не е имало на Московското съвещание. Чърчил предлага нещо от този род, но като официално предложение, което още по-официално рязко е отхвърлено от съветската делегация. Всичко е документирано.

Иначе опит за това четири години по-рано прави посланикът на Великобритания в Москва сър Стафорд Крипс. Той предлага през юли 1940 година СССР да влезе във война с Германия, като на Сталин се гарантира бъдещото господство на Балканите и Източна Европа. Сталин не намира за необходимо да отговори на джентълмена дипломат.
Сега ще разрушим още един мит за добрия чичко Чърчил. Ако трябва да му дадем някаква нашенска титла, тя би следвало да е „Пръв гробокопач на България".

„Правителството на Негово Величество никак не се счита за ангажирано за запазване на България като независима държава" -

пише той в меморандум от 13 август 1943 година до Рузвелт.

В края на август 1943 година агенти на „Сикрет сървиз”, пуснали паяжините си в самия Кремъл, съобщават в Лондон:

"Според Сталин в България, някъде в Балкана, трябва да се оформи свободна зона и в нея – Отечественофронтовско правителство. Избран е и бъдещият премиер – Кимон Георгиев."

 Уинстън Чърчил

Това се превръща в един от най-големите кошмари за Уинстън Чърчил. Такова правителство, признато веднага от СССР, обезмисля всичките му борби и зачерква мечтите му по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната.
И най-сетне разпарчетосване на "конюшнята",
както той нарича България между победителите:
Гърция, Турция и Югославия.
Едно такова правителство по силата на международните споразумения може да поиска военна помощ от Червената армия, а стъпването на съветския ботуш в България означава запазване на нейната цялост, преустановяване положението на война между България и Англия и Щатите и какво ли още не...

А тук наш"те казионни - съвсем мълчат.

Именно предотвратяване на създаването на Отечественофронтовско правителство в Балкана е лютата чорба, която забърква в кухнята си Чърчил. Вероятно в свръхтайната са посветени единствено суровият благородник Мостин Дейвис и суперменът Джон Уокър.

Мисия с най-високо ниво на секретност, за която не се съставят документи – нито официални, нито каквито и да било

Че единствената възможна свободна зона може да бъде отвоювана единствено в района на Трънския отряд на Славчо Трънски и Денчо Знеполски е повече от ясно.

Остава да се научи повече за масона-евреин Кимон Георгиев.

 Кимон Георгиев

...продължение ч2

Пояснения:

* СЮМЗ - Световното Юдео-Масонско Задкулисие

 

/За Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, дацент

 

 

Че на вонящия търбух и вечно пиян наркоман чърчил нищо гнусно не му е било чуждо,в това вече се убедихме. А че ким.георгиев е бил отракан подлец и коварен нехранимайко- това ще да е ясно на цяла България!

Достигна до слуха на Чърчил
а той нали е педераст
в любовна мъка се загърчи
гъзът му пламна в дива страст

Ядосан Кънчо напопърджа:
- Английска марка, ех боклук.
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?

Изхвръкна той като подгонен
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!

Усмихна му се премиерът
направи му дълбок поклон:
-Здравейте Кънчо Путкодеров
елате в малкия салон.

Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.

-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?

Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.

Но цял обвзет от ревност тъпа -
удари Чърчил на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!

Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.

Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.

А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.

Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд.