Какво нищожество щеше да бъде след Симеон І Велики!

Трябва да сме благодарни на Бога (и на евреина Джугашвили), че не допусна да имаме едно нищожество – евреина, потомък на Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота, принц Кохари - като "Симеон ІІ" на престола.

Това написах в блога си на 20 август по повод 1096 години от Битката при Ахелой и бляскавата победа на Симеон І Велики!!!

Битката при Ахело̀й се е състояла на на 20 август 917 г. край река Ахелой, между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и ромейските войски, водени от магистър Лъв Фока.

България печели решителна победа.

Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие.

Ход на битката [1]

В най-критичения момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българския център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето и река Ахелой, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива. Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.

Българската конница се врязва в живото тяло на византийската войска Отстъпващите също се нахвърлят срещу нея. Ромеите бързо се престрояват, за да окажат отпор. Конят на Симеон е ранен, но той не напуска полесражението. Уморени от тежкия продължителен бой, зашеметени от неочаквания съкрушителен удар, византийците нямат повече сили, за да устоят. Настъпва суматоха и те побягват към крепостта Месемврия. Там е единственото им спасение, защото пътят им към Анхиало вече е прекъснат.

Пред ужасената тълпа се изпречва малката, но тинеста река Ахелой, която тук е дълбока. Ромеите се струпват на брега и търсят брод. Българите ги застягат. Започва страшна сеч.

Българската победа при Ахелой, илюстрация към хрониката на Йоан Скилица - Рисунка от Х в., изобразяваща една от победите на Симеон. Над рисунката вляво е написано името “българи” с ударение върху първата сричка. (проф. Ат.Божков. Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица. С., 1972, рис.31)

 Цар Симео̀н I Велѝки, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава

А Нищожеството, титулуващо се в личния си сайт "Н.В.Цар Симеон II" (http://www.kingsimeon.bg) пише обръщение към българите относно протестие...

Ето и пълния текст на изявлението му, публикувано в личния му сайт:

"Ние, българите, винаги сме били задружен и сплотен народ. Обединявали са ни битките за освобождение, независимост и национална идентичност. Обединявал ни е стремежът към възход и просперитет на нацията. Историята показва, че когато сме обединени, сме силни.

Има ли в момента разединение, реално ли е то или е плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи и т.н.

Безвъзвратно отминаха времената, когато беше забранено да се критикуват управляващите, а за протести и дума не можеше да става. В демократичните общества гражданите могат свободно да изразяват своите желания включително и протестирайки.

Питам се, обаче, колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те.

В момента едва ли има демократична държава, в която управляващите да не са обект на критики и гражданите да са доволни от всичко, но в международните медии е необичайна практика ежедневно новините да започват с броене на поредния ден от началото на протестите и контра протестите.

Също така мисля, че не е редно, колкото и да изглежда невинно, да се водят деца на подобни събития. Надали е и възпитателно те да стават свидетели и участници в противопоставянето на наши и ваши, часове да бъдат подложени на въздействието на силните шумове, както и да възприемат използваните епитети, още повече, че има изрични европейски директиви, отнасящи се за закрилата на децата.

Следейки международните медии, рядко срещам опити, както напоследък се случва тук, вместо да информират обществото безпристрастно, да се превръщат във фактори, определящи политическите процеси, и да очертават разделителна линия с противоречивата си и дори тенденциозна статистика.

Гледайки новините често чувам упреци как полицията не си вършила работата. Показват се блокирани от демонстрантите улици и кръстовища и множество хора, които не могат да се придвижат до домовете или работата си. В същото време органите на реда са остро критикувани, заради това, че изпълняват задълженията си, опазвайки гражданския мир, и осигурявайки ред и спокойствие.

Чуваме призиви към депутатите да не “ваканцуват”, защото са избрани да работят, но същевременно са възпрепятствани да влязат на работното им място.

Когато правителството работи и парламентът приема закони, в ход влиза тезата за някаква “тройна коалиция” като нарицателно и то самоцелно, забравяйки, че в чужбина, това може да предизвика отрицателни и вредни за нас интерпретации. 

Не е тайна, че в някои влиятелни европейски държави с работеща икономика и висок жизнен стандарт се стига до  демократични споразумения по важни теми в името на постигането на национални цели. Тази практика се възприема като нещо нормално.

Все по-често забелязвам, и то със загриженост, в социалните мрежи и в медиите да се демонстрира липса на респект към институциите. Опасявам се, че с подобно отношение и взаимно изключващи се призиви не само се излагаме пред света, но  плашим и инвеститорите и туристите.

Ако в публичното пространство виждаме повече примери за намиране на допирни точки и диалог, а не за конфронтация и сензация, сигурно животът ни ще е по-спокоен и по-пълноценен. Мрачното настроение не е верният ни съюзник.

Историята ни е пълна с примери за далеч по тежки времена, в които не сме могли да разчитаме на външна помощ и подкрепа. Предприемчивият и силен български дух е действал съзидателно и не се е поддавал на провокации. Нека, въпреки различията си, и сега да се стараем да намерим това, което може да ни обедини , за да живеем по-добре, за да бъдем по-успели и щастливи." 

Липсваха само 800-те му дни.., но оскверни датата 20 август 917 г. на цар Симеон I Велики

Пак ще повторя: Трябва да сме благодарни на Бога, че не допусна да имаме едно нищожество като "Симеон ІІ" на престола.

Източници

[1] Борис Чолпанов, "Битката при р. Ахелой (20. VIII. 917) (с карта на разположението на войските) " - http://nauka.bg/a/битката-при-р-ахелой

*Йоан Скилица (гръцки:Ιωάννης Σκυλίτζης) е византийски летописец от края на 11 век. Във Византийската администрация той заемал високия пост kouropalates, а преди това бил megas droungarios tes viglas (вид старша юридическа длъжност).

Неговата главна творба е "Исторически обзор" (Σύνοψις Ἱστοριῶν, Synopsis Istorion), която обхваща периода 811 - 1057 г., т.е. от смъртта на император Никифор I до детронирането на Михаил VI.

Тя се явява продължение на хрониката на Теофан Изповедник.

Съществува и продължение на хрониката на Скилица вероятно от същия автор, обхващащо периода 1057-1079 г.; то е известно като "Skylitzes Continuatus" (Продължението на Скилица).

Резюме

/За Плевен Онлайн Портал:

д-р инж. Никола Тодоров, доцент