Карта-Анекс към договора от Сан-Стефано определя Територията на България, съгласно
Цариградската конференция (границите с виолетов цвят)

Последният член, Чл. 19 от оригинала на договора гласи:

«

• Военните обезщетения и загуби, причинени на Русия, които Н. В. руският император рекламира и които Високата порта се задължава да му заплати, се състоят от:

• а) 900 милиона рубли военни разходи (поддържане на войската, доставка на материали, военни  поръчки),
• в) 400 милиона рубли загуби, нанесени на южните брегове на страната, на износната търговия, на индустрията и на железните пътища;
• с) 100 милиона рубли вреди, причинени в Кавказ вследствие нашествието;
• d) 10 милиона рубли вреди и загуби на руските поданици и институти в Турция.
• Всичко: 1410 милиона рубли.
• Като взема в съображение финансовите мъчнотии на Турция и в съгласие с желанието на Н. В. султана, руският император се съгласява да замени плащането на най-голямата част от изброените суми в предшествуващия параграф със следните териториални отстъпки:
• а) Тулчанския санджак, т.е. окръзите (кази):
• -Килийска, Сулинска, Махмудийска, Исакчанска, Тулчанска, Мачинска, Бабадажка, Хърсовска, Кюстенджанска и Меджидийска,
• - както и островите на Делтата и Змийския остров.
• Не желаейки да си присъедини тая територия и островите на делтата, Русия си запазва правото да ги размени срещу частта от Бесарабия, откъсната по Парижкия договор от 1856 г. и ограничена на юг от талвега на Килийския ръкав и устието на Стари Стамбул. Въпросът за разделната водна линия и за риболовството ще бъде уреден от една руско-румънска комисия в течение на една година след ратифициране на мирния договор.
• в) Ардахан, Карс, Батум, Баязид и територията до Зоганлуг (следва описание на границата).
• с) Териториите, упоменати в параграфи а и в, се отстъпват на Русия като равностойност за сумата 1 100 милиона рубли. Колкото се отнася до остатъка от обезщетението без десетте милиона рубли, дължими на руските интереси и институции в Турция, или 300 милиона рубли, начинът за изплащането на тази сума и гаранцията, която ще се даде за нея, ще бъдат уредени по съгласие между руското императорско правителство и това на Н. С. султана.
   

• Сан Стефано, 19 февруари (3 март) 1878 г.
  (п) Граф Н. Игнатиев
  (п) Нелидов
  (п) Сафвет
  (п) Саадулах
  Ратификациите на този договор бяха разменени в Санкт Петерсбург през м. март 1878 г.
  »

Територията на България е определена, съгласно Карта-Анекс към договора от Сан-Стефано.

Видно е от горната карта, че 3 големи български области, очертани с виолетов цвят, остават отвън даже и на Посланическата конференция в Цариград 1876-77 г.:

• 1) От член 19 се вижда, че Българска Северна Добруджа (Тулчански санджак) се дава на Русия + малко земя в Кавказ, срещу 1 милиард и 100 милиона рубли, които Турция дължи на Русия по силата на същия този член 19. След това Русия отстъпва Северна Добруджа на Румъния, срещу Бесарабия, която и е била отнета в резултат на Кримската война през 1856 година. Така Русия си връща излаза на река Дунав. От бившата турска територия Тулчански санджак, Русия си запазва само най-северния ръкав на Дунав и Змийския остров.

В сиво са териториите, от Северна Добруджа, които Русия запазва за себе си.

• 2) От горната карта се вижда, че в Турция остава долината на Долна Марица и Арда, населени предимно с българи.
• 3) От същата карта се вижда, че и долината на Българска Морава, Нишава и Тимок остават в Сърбия.

За малка компенсация, в Сан-Стефанска България са включени и не-български области:

• - Района на Корча и района северно от Дебър, населени с албанци,
• - районите на Лагадина, Орфано, Кавала и други, населени предимно с гърци.

И още нещо:

Руско-турската война от 1877/78 е само една еманация на ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА -  геополитически задкулисен акт на Ротшилдови за овладяване на нефтените полета на Кавказ - като единствената причина за поредната руско-османска война.

/плевен онлайн портал
Автор: д-р инж. Никола Тодоров, доцент