Гоце, Иванчо, Марийка и съгласните

Учителка в едно училище имала с първолаци урок за съгласните букви в българския език.

-  А сега деца, кой ще каже три съгласни?

Всички първокласници вдигат ръка. Но един от тях първи вдигнал.

-  Я Гоце, ти кажи три съгласни.

-  А, Бъ и Въ, госпожо.

-  Седни си, Гоце. Как можа да сбъркаш А, която миналия път научихме, че е гласна буква! Ако беше на дъската - двойка щях да ти пиша.

-  Кой друг деца, ще даде пример?     

Децата малко смутени от неудачния пример, но все пак повечето вдигнали ръце.

-  Добре Иванчо, кажи ти.

-  Дъ, Тъ и Бъ, госпожо.

-  Х-м-м, добре..., добре Иванчо, но малко не са ти подредени съгласните, трябваше да ги подредиш така: Б, Д, Т. ... Кой деца, ще даде друг пример за три съгласни? Но тоя път да са подредени.

Първолаците още по-смутени не вдигали ръце.

Само Иванчо напирал, почти излязъл от чина.

-  Хайде Иванчо, кажи пак ти.

-  Въ, Гъ, Зъ, госпожо.

-  Е-е-е-е,  Иванчо....

-  Еми те са продредени госпожо!

За да има успешен завършек на урока, госпожата се обърнала към деца, които вообще не вдигали досега ръка.

- Я Марийке, кажи ти?

- Ем-и-и... и аз съм съгласна , госпожо.

В това време бил звънеца .