През 2010 се било появило без аз да знам - макар и инженер, но следящ поезията - нещо уникално в поетичната диаспора на България - стихосбирката "Разклати след употреба. ПИСОАРНА ЛИРИКА" на Андрей Слабаков.

Бисер № 1 в стихосбирката

Лайно и поет
Вървях нехайно по шосето
Вървях и нижех стих след стих
Но ето, че в лайно проклето
Се спънах и се строполих
Във упор гледахме се двама
Във упор – с ледена омраза
И както в стара, гръцка драма
Лайното патетично каза:
„Защо ме гледаш с укор и насмешка?
Защо от мене се гнусиш?
Къде е твойта топлота човешка?
И ти сереш! И ти пърдиш!”
„Лайно! – отвърнах му веднага –
Клозет търси – не дума блага!”
ИЗВОД: Съдбата на лайната днес е тежка!

Силно бях впечатлен...
Даже ПРОПИСАХ !

Моето вдъхновение от Бисер № 1:

Лайно без поет
Защо не срещна Андрей Слабаков,
с толкоз дарба, с такава муза!
Лайното - що току изаках
да не оставям тъй бездомно...
А с бард-поети да общува.

Къде ли да го пратя? Аз не знам...
До тука музата ми стига!
Май няма стихосбирка да издам ...
Но..., стига! Идват дни по-прости!
Простак един - вече ми намига.

Ех, защо лайно, защо така?
Защо стоиш така бездомно?
Защо лайно не чакб...?
Да срещнеш ти Клоаков скромно!