Разликата:

тогава бяха БСП + СДС,

а на 23 със среднощния юруш с автобуса и на 24 след полунощ:  БСП + ДПС

!!!

Хронология: 11 ЯНУАРИ 1997  ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ

Около 2,30-3,00 часа на 11 януари, 5 часа след писменото разрешение на премиера до вътрешния му министър за "използването на сила" и само два часа след изтичането на “днес” - обещанието Добрево бе изпълнено - Силата беше използвана. В най-безсилния за Човека час от денонощието, изневиделица отзад, тихо и зверски.

Около началото на новия ден 11-ти януари на площада пред Парламента останаха само искрено вярващите на демократичното си право да избират сами. До един Незнаещи какво е наредено на биячите на Партията да им направят. Изказах две съждения, ще се обоснова и за двете. Безпристрастно, но и съвсем страстно.

След края на митинга в 22 часа пред “Ал.Невски” повечето протестиращи си разотидоха. Тези, които трошиха коли, прозорци и врати, които хвърляха камъни, павета и замръзнали буци кал, със сигурност си заминаха.

Желязното доказателство: през тези няколко часа от 12 в полунощ докъм 2.30 сутринта нямаше никакви викове, буйства и погроми. Макар, че останалите в Парламента червени депутати продължаваха да пеят патриотични песни и полицаите с каските и щитовете си стояха разставени на определените места. Пристрастното доказателство: Онзи, който е пратен пред парламента предишния ден да чупи, троши и разбужда ниските страсти на събралите се, той знае, че това го прави, за да имат оправдание специалните части след това да се развихрят и всеят необходимия страх.

Останалите след митинга хора напуснаха площада пред църквата и се скупчиха в пространството между паметника на Цар Освободител и сградата на хотел “София”. Това е естествено – те вече не са толкова много, за да се чувстват защитени на такъв голям и отвсякъде открит площад, какъвто е площад “Ал.Невски”. Така северният вход на Парламента остана свободен за отстъпление. Само че не той беше използван за спасителния Изход. Естествено! Нали баретите ще бият хората, а те не са на северния вход, а пред Парадния – срещу царя-освободител.

При това от свидетелствата на очевидци се знае, че ударът е дошъл откъм улица “Аксаков”, т.е. в гръб на хората пред Народното събрание.

Типично за комунисти, пардон – социалисти. Те винаги нападат в гръб! Специалните части, осъществили боя, са били от провинцията – от Казанлък впрочем, където шеф на частите е бил братът на Красимир Петров, според осведомени.

И последни доказателства за мръсния номер: Никой вестник от 12 януари не разказва подробности за среднощния побой на властта срещу мирните граждани, несподелящи възгледите й! Срещу иначе преливащите страници от кореспонденции и снимков материал за Деня 10-ти.

След години сините партийни водачи, които станаха такива и благодарение на събитията: Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Надежда Михайлова…- ще говорят словоохотливо и възторжено за Деня 10 януари 1997, свенливо премълчавайки отговор на въпроса  къде са били в Нощта на Побоя от  11 януари 1997. Нямаше ги!

Оставиха само Филип Димитров да го "бит". Ами, да!

А Историята на България ще възложи на преобутите комунисти да осъществят неизбежните иначе демократични действия.

Те не остават в Нея добър спомен. Изборните резултати на тогавашния Иван Костов доказват това!

Един редакционен коментар на в.“Труд” на 13 януари, подписан от Анна Заркова:

"Полицаят не е жертвен агнец. От всички действащи лица в погрома над Народното събрание излизат най-виновни онези, които влязоха в него,  за да го защитават."

Заркова говори за Погрома, а не за Побоя СЛЕД него. И се прави на невиждаща, неразбираща, че Побоят, който направиха нейните приятели-полицаи, не е над онези, които влязоха да рушат НС през деня, а над тези, които изчакваха новия ден на площада, защото не виждаха смисъл да се приберат в къщи да отмарят при заплахата, надвиснала отгоре им. И живеещите наблизо хора, които също не можеха да мигнат от притеснения, им носеха чай.

Да се подкрепят взаимно и да не заспиват!

На 11-ти следобед Живка Гичева, по-късно прессекретарка на Симеон Кобургота, ни развличаше с Вариант-а си по държавната телевизия. Нейни събеседници бяха хора от артистичните среди - Иван Балсамаджиев, Яна Добрева, Киран Коларов, Петър Маринков, Йорданка Христова, Таня Масалитинова, Недялко Йорданов. Каква подборка, а – няма грешка! Та тези хора си говориха за това “колко е лошо, каква апатия у хората, какво безсмислие, с всички сили се борихме и докъде стигнахме, кой е виновен…” Специално отбелязвам думите на сърдечната приятелка на Фидел Кастро Й. Христова: “Добре, че има често избори, та да изкараме някой лев.” Предаването завърши с песента “Молитва за България”!

Преписвам от "Труд" тогава:

"Ранен пред Народното събрание около 2,30 часа в нощта срещу 11-и, столичанинът Борис Иванов ще лежи в “Пирогов” с леко сътресение на мозъка. Той си спомня, че страшното меле станало, когато от сградата излезли униформени в камуфлажни облекла. В “Пирогов” вчера (вестника е от 13-ти) бяха останали още четирима от пострадалите пред НС в нощта на протестите. Пациентите ще бъдат изписани най-късно утре, съобщи дежурният невролог. Депутатите Филип Димитров и Георги Панев си тръгнали за в къщи още в събота привечер.”

 

Окървавен, но щастлив - Филип Димитров с костюм, вратовръзка и бяла риза... без капка кръв

Пак от "Труд", но след няколко дена – Тодор Живков (Тато) на въпрос какъв е неговия коментар за побоя над Филип Димитров, отговорил:

"При такава вандалщина всичко е възможно. "

   Националната телевизия (новините в 19.30) ни показа интервюта с битите депутати - Филип Димитров едното око беше покрито от кървав бинт (пак) и Георги Панев беше също с превързана глава.

На 12 януари заседание в Народното събрание нямаше. Имаше митинг-шествие на ОДС от НДК по бул.”Витоша, през ларгото до “Ал.Невски”. По средата върви Надежда Михайлова (сега Нейнска), хванала под ръка Иван Костов и Стефан Савов. Отдясно Стефан Савов е подкрепян от Ахмед Доган. Нататък след турчина вървят Васил Гоцев, Йордан Соколов – нататък не се виждат другите. Отляво на Иван Костов крачи Екатерина Михайлова.

Снимки: 24 ЮЛИ 2013  ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ



24 юли след полунощ - Окървавени, но щастливи! Окървавената Елисавета. Снимка: Facebook 

 
... Снимка: БТА

 
И т.н....

И нещо много важно днес:    


Бойко Борисов от парламентарната трибуна с едно блестящо-обобщаващо тиквено умозаключение на ноща на 24 юли ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ :

"През февруари вие ни призовавахте да си отидем. И ние си отидохме, подадохме оставка и върнахме властта на народа. Сега вие окървавихте столицата!"