През септември 2012 се изяви по реда си пак Еми Барух - спасили ли сме или не сме спасили българските евреи, и ако сме спасили, защо не сме спасили егейските евреи... и так далее.

Представям ви тет-а-тет гнусната й статия от "Дойче веле":

Начало / България

Зловеща и абсурдна е тази аритметика, според която животът на 50 000 български евреи е "платен" с живота на онези 11 343-ма души, избити по особено жесток начин с участието и на България - пише в коментара си Еми Барух.

Години наред спасението на 50 000 български евреи беше (и продължава да бъде) най-експлоатираното клише в опитите да се гради външнополитическия имидж на страната: както по време на комунистическия режим, така и при всички правителства, които се смениха след 1989-та.

Претенцията за безусловна толерантност на народа (на целия народ!) прозвуча за пореден път и от устата на настоящия български премиер по време на посещението му в Ерусалим в началото на седмицата. В страна като Израел, в която паметта за жертвите е неразделна част от националната идентичност, демонстрацията на хладна нечувствителност и безразличие към трагедията на другите 12 000, чийто последен жизнен път е минал под ескорта на българската армия и полиция, издава особена морална несъстоятелност и нездрава склонност към търговия с избрани пасажи от миналото.

Кой преиначава българската история?

Официално приетата версия за спасението на българските евреи има още един смущаващ ефект. България се държи като алчен концесионер на онази част от историята, чиито “нравствени котировки” винаги ще бъдат високи.

Ако говорейки за миналото, се отъждествяваме само с позитивните фигури, ние директно се самоизтъкваме и си приписваме единствено положителната роля, пише Цветан Тодоров. Това колкото ритуално, толкова и приятно описание не носи никакво морално предимство за неговия автор. Защото моралът е или безкористен, или не съществува.

В сложната тъкан на истинския живот се преплитат и величието, и мерзостта; и сакралното, и баналното; и героичното, и циничното. Няма никакъв морал в зловещата аритметика, според която животът на 50 000 е “платен” с живота на 11 343.

Известни са имената на всичките 11 343-ма души, натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка. Известен е и начинът, по който български войници и офицери са се отнасяли с тях. Нима можем да извръщаме очи от поведението на онези мъже, действали от името на България и под български флаг, които са се отличили с удивителна жестокост, които са грабили, изнасилвали и пребивали мъже, жени и деца в последните дни на техния живот? Нима днес потомците на “спасителите” не трябва да се интересуват от сенките на миналото? Защо България никога не поиска прошка за стореното?

Периодичното повдигане на тази тема по повод разни годишнини никога не успя да привлече вниманието на българското общество. Смущава и санитарната дистанция на еврейските организации, които - толкова години вече - не се наемат да спорят с плакатното представяне на българското изключение, не успяват да напуснат пределите на “политическата коректност” и не настояват по един категоричен начин за искрен поклон пред погубените човешки родове.

Неродените деца на избитите

При посещението си в Израел Бойко Борисов отиде една стъпка по-напред от своите предшественици. Освен заканителните интонации към “онези кръгове в света, които преиначават, тълкуват и коментират историята”, Борисов не се посвени да украси същата тази история, позовавайки се на някакъв коефициент за “годишния прираст” на спасените български евреи. Според логиката на тази абсурдна математика “сметката” за евреите от Беломорието и Тракия става още по-страховита. Според зловещото уравнение за “годишния прираст” не трябва ли да броим и неродените деца на онези 12 хиляди, които - нека повторя - бяха избити през 1943 година с печалното участие и на България?

Подобна селективна политическа амнезия и отсъствието на какъвто и да е импулс за състрадание хвърлят сянка върху величието на стореното от немалко българи. И колкото и патетично да звучи “каноничният разказ”, както написа Румен Аврамов в книгата си “Спасение” и Падение”, той ще продължава да наподобява едноизмерен плакат, положен в плоскостта на пропагандата.

Автор: Еми Барух; Редактор: Д. Попова-Витцел

А другата българска еврейка, Татяна Ваксберг, също от "Дойче веле", в подобни антибългарски писания (забележете еврейската злоба към България) плюе както намери за добре, например публикацията й:

"ГНУС българска"... Коментар в дойче веле

 

/за плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

Коментар:
1

Поне да беше забелязала, че на първата снимка, която е публикувала има само униформени от Вермахта и от SS, а не жлъчно да пише

"... са натоварени от българската полиция и армия в запечатани вагони и депортирани в Треблинка."

И то с:

 "Българските вагони на смъртта".

А фалшификацията е явна - Показания знак БДЖ на втората снимка се поставя едва през 1947 г. - 4-5 години по-късно.

"Защо България никога не поиска прошка за стореното?" - 

пише еврейката, в злобата си към България.

Прошка от духът на Хитлер ли за "стореното" спасение ли?
Прошка от православния великодушен български народ, за 50 000 евреи, че не сме ги оставили, ако не на Хитлер, то на Химлер ли???

И накрая, вместо благодарност,  внушава за "санитарната дистанция" от "българското изключение" в типичен еврейски стил за "благодарност":

"Смущава и санитарната дистанция на еврейските организации, които - толкова години вече - не се наемат да спорят с плакатното представяне на българското изключение..."

Все пак да не забравяме какво са казали трима велики умове на човечеството Артур Шопенхауер, Еманюел Кант и Йохан Гьоте за евреите – не да омаловажаваме, разбира се, или оправдаваме, недай Боже, еврейката Барух.

Шопенхауер наричал евреите "отпадък на човечеството", "отродие" и "велико мошеничество".

Шопенхауер твърди още, че:

"Евреинът е голям майстор на лъжата. Той владее до гениалност способността да извърти истината, да изопачи и най-ясното и очевидно нещо, и при това да се държи съвършено свободно. Това той върши с такова безсрамно нахалство, че онзи, който го слуша, почва да губи сигурността си и с това евреинът вече печели положението."

Кант заявява:

"Евреите са мошеническа нация." (Immanuel Kant "Antropologie in pragmatischer Hinsicht", Konigsberg, 1798)

"Ние не понасяме евреите сред нас. Тяхната религия ги стимулира да ограбват неевреите. За тази изтънчена (мошеническа) раса има един принцип: където има ред – за тях няма далавера " –

пише пък Гьоте (Goete “ Das Jahrmarkt zu Plundersweiler”).

И още:

"Аз се отказвам от всякакво сътрудничество с евреите и техните помагачи" (Goete "Tag- und Jahresfeste").

И друго трябва да знае еврейката и сигурно го знае, но не им отърва на нея и на шефа на "Шалом" в София - Максим Бенвенисти: През март 1945 Адолф-Хайнц Бекерле - последният наместник на Хитлер в София - разказва в една килия на зловещия московски затвор Лубянка, че българският цар Борис ІІІ е бил принуден да се включи във войната на Хитлер срещу Югославия и Гърция.

"Бях инструктиран от Хитлер да настоявам за безостатъчно изпълнение на всички германски искания, без да засягам чувството за чест на цар Борис... Направих всичко възможно за изостряне на отношенията между България и Русия, с цел да предизвикам военен сблъсък между двете страни.", "По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна."

Съдбата на тези хора не интересува и руснаците, офицерът не пита Бекерле защо е пратил хиляди хора на смърт - преследването на евреите не е тема за Сталин...

2

А това, което казал Бойко Борисов е вмъкната интерпретация - какво може са каже един глупак, интерпретиращо забравил, в шменти-капели стил, какво са му казали да каже...