Ще започна отзад напред. 

Покрай нагрелия се до червено скандал около разговорите на Рамазан Байрам на българския президент Росен Плевнелиев с турския вицепремиер Бекир Боздаг на Рамазан ифтар-нечерята за "османските културни паметници" в България в сянка остана един друг, не по-малък скандал.

Или:

Как турския вицепремиер Бекир Боздаг оскверни паметта ни и в Плевен

Турският вицепремиер бе на посещение в България от 6 до 8 август 2013 и визитата му е по повод празника Рамазан Байрам. Боздаг е в България в качеството си на ресорен вицепремиер по проблемите на турските общности в чужбина.

Но вицепремиерът Бекир Боздаг изненадващо пристигна вПлевен. Извън протокола. Той бе  придружаван от депутати от Бурса и Истанбул. С делегацията бе и и председателя на Народна партия „Свобода и достойнство” Корман Исмаилов, Касим Дал, представители на турската дипломатическа мисия у нас и журналисти от поне 10 турски медии. 

Цялата обиколка бе подробно документирана от турските медии.

У нас обаче, официална информация за посещението не бе огласена нито предварително, нито в официалните мидии и ТиВи-та след това.

Единствено в сряда, на 7 август 2013, PLEVENLIVE.BG и plevenzapleven.bg отразиха накратко:

"Вицепремиерът на Турция Бекир Боздаг беше на кратко неофициално посещение в Плевен, по време на което посети Панорамата. Той беше придружаван от депутати от Република Турция .  Турският вицeпремиер и придружаващите го лица, между които Касим Дал и Корман Исмаилов от Националната партия “Свобода и достойнство”, разгледаха Панорамата, след което с особен интерес изслушаха екскурзовода, който им представи колекция от руско и турско огнестрелно и хладно оръжие, било на въоръжение по време на Руско-турската война от 1877-1878 г."

 
Панорамата

 
На път към Панорамата

В Плевен турските гости разгледаха само Панорама "Плевенска епопея", където бяха  посрещнати от директора й Милко Аспарухов.

Според съобщение от пресслужбата на Бекир Боздаг визитата е в качеството му на ресорен вицепремиер по проблемите на турските общности в чужбина, пише Медиапул.

В Панорамата

Директорът на дирекция „Военноисторически музеи” – Плевен доц. Милко Аспарухов придружаваше през цялото време гостите. В края на посещението си вицепремиерът Боздаг подари на Аспарухов богато изрисувана ваза, а от своя страна директорът на Панорамата му връчи сувенири – патрони, открити на мястото на сраженията по време на Плевенската епопея и каталог с икони.

В Панорамата

В Панорамата

Преди да отпътуват гостите поднесоха цветя и пред паметната плоча, обозначаваща мястото на редута Кованлък, където са се водили едни от най-кръвопролитните сражения при превземането на Плевен. Тук на редута Кованлък той отправи и кратка молитва.

На Кованлъка

След като разгледа уникалния архитектурен комплекс, Бекир Боздаг положи цветя пред паметната плоча на редута Кованлък и отправи кратка молитва. Турският вицепремиер бе придружаван от турските консули в България и от бившият депутат и основател на партията „Свобода и достойнство” – Касим Дал.

Молитвата...на Кованлъка

Веднага след визитата си в Плевен, Бекир Боздаг отпътува за София, където ще се срещне днес с вицепремиера на България Зинаида Златанова.

Евгений Еков с право в news.ibox.bg пише: 

«Това „изненадващо посещение" на турския вицепремиер, което погледнато отвсякъде е недопустим дипломатически скандал, предизвиква поне някоилко въпроса, на които компетентните български власти просто са длъжни да отговорят.

Първият от тях е: „Как е възможно гост от такъв висок ранг - вицепремиер - да прави самоволни промени в програмата си?" И тук Външно министерство, по всички канони на дипломацията, е длъжно да отговори на обществото. Защото, ако и МВнР е било, както и плевенската общественост, „изненадано" от визитата на Боздаг в Плевен, то това си е демонстрация на пълно незачитане на страната ни. Нещо, което никоя уважаваща себе си държава не може и не бива да позволява! Ако уважава себе си, разбира се... Което за нашата е доста съмнително напоследък.

Вторият въпрос, който бе зададен и от присъстващите журналисти на директора на ВИМ-Плевен доц. Милко Аспарухов, е: „Защо посещението на вицепремиера на Турция в Плевен не е огласено?" Доц.Аспарухов обясни, че доколкото и той самият разполага с информация, визитата е неофициална. „За визитата разбрах от длъжностни лица от Генералното консулство в Пловдив. По надлежния ред, като длъжностно лице на Община Плевен, съм информирал за това Протокола на Община Плевен", каза доц.Аспарухов. Но на Панорамата на 7 август нямаше нито представител на Община Плевен, нито на Областна администрация.

И тук неизбежно възниква един друг въпрос: „В качеството на какъв доц. Аспарухов поддържа връзки с турското Генерално консулство в Пловдив?" Постът, който заема, не предполага такова задължение. Плевен не попада в обхвата на консулския окръг на Генералното консулство. Остава обяснението да е в доста честите му пътувания до югоизточната ни съседка. Засега въпросът остава без отговор, но шефът на ВИМ-Плевен е длъжен да го даде публично, поне на плевенчани. Защото изнасянето на информацията за посещението в местните медии предизвика буря от коментари както във форумите им, така и в социалната мрежа.

Освен около „неофициалното посещение" разгорещената дискусия във Фейсбук се завъртя и около въпроса: „Знаят ли плевенчани на чий паметник поднесе цветя по време на посещението си турският вицепремиер?" В голяма степен отговор дава надписът на плочата, която е прикрепена на паметника. На нея е изписано: „Турски редут „Баш Табия" Команден пункт на главнокомандващия турската армия при Плевен 1877 г." Тоест паметния знак обозначава мястото, откъдето Осман паша е командвал по-успешното избиване на руските войници.

Чудно ли е тогава, че според споменатия вече неколкократно доц. Аспарухов: „В последно време туристите от Турция са значително повече в сравнение с предходните години. Те проявяват интерес не само към Панорама „Плевенска епопея", но и към всички паметници на ВИМ-Плевен и събитията, случили се през онези години. Историческите факти се предават такива, каквито са. Всички гости, включително и турските, приемат тази информация като исторически случили се неща, а не като нещо, от което днес може да се прави политика."

Само че турският вицепремиер, поднасяйки цветя на фамозния паметник, не само, че направи политика, но и направи нещо много повече - оскверни паметта ни като нация. И съвсем естествено това негово деяние разлюти страстите и умножи въпросите, които се задаваха в дебата във връзка с паметника.

„Кога и от кого е построен, кой го е проектирал и на коя сесия на Общинския съвет (ОбС) - Плевен е утвърден този паметник?" пита една от най-активните участнички в дискусията Евгения Иванова - областен председател на Политическа партия „Нова зора".

Нейният гняв е многократно усилен и от факта, че само преди няколко месеца от партията поискаха от ОбС да монтират в град Плевен там, където разреши общината, мемориална плоча и пръст от гроба на кан Кубрат. Но това не им бе разрешено, защото според написаното от Иванова за плевенските съветници изразът "представителна група на ПП "Нова зора" е „мръсна дума".

Излиза, че словосъчетанието „Команден пункт на главнокомандващия турската армия" е далеч по-приемливо за ОбС-Плевен! Това кара Иванова да пита: „Какво се предвижда за в бъдеще на територията, на която се намира паметника? Нима там ще се издигне мемориален комплекс на нашите поробители?"

Според друго мнение - на Веселин Попов, „кампаниите за отричане на Руските борби за нашето освобождение ще са пагубни. Да не говорим, че са грешни пред Бог и жертвите, които са се отдали изцяло, за да ни има нас." За него: „На този камък не му е мястото там... Турчинът трябва да е сочен като победен ...и да не се поменава с камъни било то и указателни," заключава плевенчанинът.

На мен лично, май не ми остава нищо друго освен да се присъединя към мненията на Евгения Иванова и Веселин Попов, както и на многото техни поддръжници. Надявам се, че и проф. Стойков ще намери за нужно да подкрепи тези свои поддръжници във Фейсбук, които смятат, че: „не е в играта този път, може би го насилват, но той за сега не е..." и не ще остави някакво съмнение.

Колкото до странната роля, която изпълнява в целия този сценарий шефът на ВИМ-Плевен доц. Милко Аспарухов, нужно е да му припомним собствените му думи казани пред плевенските и турските медии: „Функцията на Военноисторическите музеи е именно тази - да съхрани за поколенията историческата памет и всичко онова, което се е случило в Плевенския регион през паметната 1877 г., войната, която ни върна на картата на Европа и свободния свят."

Забрави ли тази своя мисия, ще се нареди до тези, които усилено работят да изчезнем от картата на Европа и свободния свят!»

(вж.: Боздаг оскверни паметта ни и в Плевен)

 А Николай Флоров пише в  Кой лъже българите за Осман паша:

"Отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви

На плевенска почва обичат да разиграват сцената с пленяването на ранения Осман Паша, който предава сабята си на руския генерал Едуард Тотлебен, без да уточняваме, че Тотлебен е чист немец, както и многото други генерали, водещи войната на страната на Русия. Комунистическата история избягваше старателно тия немски генерали и обичаше да ни пробутва само генерали с руски имена. http://www.faktor.bg/images/resized/images/na_vseki_kilometar/osmanpasa_190_200.jpg

Сценката допада умилително и на така наречените «братя-освободители», и на вярващите им освободени българи. А сега да видим кой кого лъже!

В румънската история Освободителната война в 1877-78 си има свое име – Войната за Независимост от Отоманската империя. И е удивително как две държави като България и Румъния, с толкова много общо в историята си, описват това голямо събитие по толкова различен начин!

На 16 април 1877 Румъния подписва в Букурещ договор с Руската империя, който позволява на руски войски да преминават през румънска територия като уважават нейната териториална цялост. Един месец по-късно румънският парламент обявява независимостта на страната , а след два дена румънското правителство престава да плаща данък на Турция.

До преди 1877 Русия не е искала Румъния да участва във войната, за да избегне участието й в следвоенните преговори и да подбие международния й статут, явно с намерението да разиграва свободно териториалните си аспирации към нея и към Балканите. При обсадата на Плевен обаче Русия среща една отлично въоръжена и обучена турска армия от 50,000 (по румънски данни), водена от Осман Паша. По руски данни обаче тя е 80,000!

Тук историята става малко по-различна, отколкото я представят българските историци с предписаното им от ЦК на БКП русофилство. Те заобикалят факта,  че при обсадата на града след три атаки руснаците понасят огромни жертви – толкова огромни, че Великият Княз на Русия Николай Константинович е принуден да търси помощта на румънската армия за съвместни операции. Заедно с това той предлага на румънския

принц Карол Първи да стане Маршал на обединените сили на Румъния и Русия,

тоест фактическия главнокомандващ. Известно е, че некадърното руско командване, чийто девиз и тогава, и през Втората Световна война е бил «Солдат не жалеть!» е довело до такива жертви и такава принудителна промяна в командването.

Комунистическата история не казва и други подробности, а именно,  че с  динамичната си и добре организирана защита на Плевен Осман Нури Паша печели голяма международна репутация и вниманието на военните наблюдатели, сред които са и Маркс и Енгелс, за сметка на руснаците. Той (Осман Паша) печели не само репутация, но и вниманието на военните академии към водените от него операции.

Церемонията при предаването на града обаче е сюблимният момент, за който стана дума в началото: според руските историци пашата предава сабята си на руския генерал Иван Ганецки; според румънската история  генерал Тотлебен няма никакво участие в тоя случай – Осман Паша предава сабята си на румънския полковник Михаил Черкез. До тук не е трудно да се провери кой казва истината, но ако това е верно, историята става още по-интересна, тъй като и Осман Паша е черкез по произход. С други думи, типична картинка от една космополитна империя.

Да отворим скоба и да кажем, че черкезите са кавказко племе с  индо-европейски корени, една част от тях  ислямизирани , а друга покръстени. Ислямизираните, по подобие на нашите българо-мохамедани, са приели исляма доброволно. Подобна е съдбата и на други индевропейски племена от германски, сарматски и кумански произход, тюркизирани и ислямизирани.

Черкезите водят жестока стогодишна война срещу имперска Русия (1763-1864), докато накрая руският генерал Евдокимов в последните две години пристъпва към геноцидното им унищожение. Една част от тях бягат в Турция, други са разселени в Русия далече от родните си земи. Същата практика ще използва по-късно и Сталин срещу редица малки народи в болшевишка Русия.  Такава можеше да е и съдбата на българите в ръцете на имперска Русия, тоест едно русифицирано и разбишкано по целия свят племе без шанс да запази националната си идентичност.

Какво става по-нататък с Осман Паша? По пътя обратно към Плевен пашата се среща случайно с Великия Княз Николай Константинович, който го хвали със следните думи: «Поздравлявам ви с успехите при защитата на Плевен. Тази защита е една от най-блестящите събития в историята на военната отбрана.»  

След две седмици руснаците отвеждат Осман Паша в Харков, където той е държан като пленник до края на войната.

Руският цар му връща сабята

При завръщането му в Истамбул го посрещат огромни тълпи, а султанът го назначава за Маршал на Високата Порта. Той пише книга за обсадата на Плевен, която би била много любопитно четиво за българските читатели, чиито мозъци досега са свикнали да бъдат промивани само с руска и комунистическа информация: «Defense de Plevna, d’apres les documents reunis par Mousaffer Pasha et Taalet Bey” (Париж, 1889)

През следващите двадесет години Осман Паша служи четири пъти като министър на войната и води още няколко военни кампании. Умира в 1900 година. За заслугите му при защитата на Плевен турците композират и военен марш с името «Маршът на Плевен».

Съдбата на злополучния Сюлейман паша обаче е съвсем друга. През юли 1877 той поема командването на турската армия на Балканите от Мехмед Али Паша, колоритна фигура на прусашки немец приел исляма , чието име е Карл Дитрих. Един от неговите братовчеди е женен за полската графиня Боржецка. Един правнук от тоя брак е известният турски поет Назъм Хикмет.

Карл Дитрих, известен още като Шарл д,Отри, е известен и със слабостта си към ракийката, за която допринася неговия кръг от български чорбаджии, както и за сантименталното му възхищение от толерантността между мохамедани и християни в Добруджа.

След поражението на Сюлейман при Пловдив Високата Порта го дава под съд «за неумели действия на Шипченския проход», след което е лишен от наградите си, разжалван и осъден на смърт.Султанът заменя присъдата със заточение в Багдад, където умира в 1892.

Като за капак, румънците дават и особено интересни статистически данни за жертвите във войната от румънска и руска страна.

По румънски данни: общо 4,302 убити и изчезнали,

                   3,316 ранени,

                   19,904 болни и негодни за бойни действия.

По руски данни: общо 151,750 убити, ранени и пленени за цялата война, а 46,000 са починали от болести.

Любопитни са турските данни:

Руска армия – 410,000,

Сърбистан – 81,500, (по руски данни – 40,000),

Румъния – 60,000,

Булгаристан – 40,000

Турци и руснаци явно имат нужда с пропагандна цел да раздуват истинските цифри. Румънците дават цифрата 120,000 за руската армия, а българите определят турската на 281,000.

Огромната цифра на жертви отделно от бойните действия е лесно обяснима с неизбежните за онова време епидемии, студ и главно зъбобол – най-голямата причина за смърт след тази на загиналите в бойните действия.

Някой би трябвало да сравни тези несъразмерни данни, с които са

промивани мозъците на поколения българи

по време на комунистическия режим. Така българите биха могли да видят много по-ясно имперския характер на тази война, без да приписват извънземни подвизи на руската армия и без да изпадат в заблуда за нейните истински цели в този конфликт. С други думи – истината преди всичко.

За българите остава горчивия факт, че само 7,000 доброволци пазят честта им, оставяйки впечатлението за една неузряла за свободата си страна, или по-скоро добре срасната с отоманския начин на живот – седем хиляди луди глави  с  истинско чувство за нация и отечество, готови на всичко, но доста забравени след Освобождението.

Добре запозната с негативния ефект на тая малка цифра, от известен момент нататък комунистическите историци правят съответните корекции и цифрата става 40,000. Тази нереално раздута доброволческа армия може лесно да бъде проверена в националния архив. Тя означава, че буквално от всяко градче и село в България са излезли по десетина-дванадесет опълченци. Изобщо отношението към войната изобилства с лигаво раболепие към руснаците и доста слабо внимание към останалите участници – финландци, румънци, черногорци и сърби, дали също така огромни жертви не само в името на собствената си свобода, но и в чисто балкански дух на етническа близост и съдба.

Една свободна и демократична страна като България би трябвало да покани и турски представители на годишните чествания от обсадата на Плевен или Шипченските боеве не само като уважение към противника си, но и като добросъседско отношение към Турция, от която де-факто зависи и ще зависи до голяма степен развитието на България."

И ето, отново:

Калин Сърменов ще е Осман паша, пленен при Плевен преди 135 година,

съобщава плевенската журналистка Буряна Божинова:

 Калин Сърменов 

“Калин Сърменов ще се преобрази в Осман паша и ще предаде сабята си на руския генерал Ганецки на моста над река Вит до Плевен в историческа възстановка. Събитията отпреди 135 г. ще оживеят на 7 септември. Известният актьор ше изиграе ранения Осман паша, който минава на бял кон моста над Вит. Влиза в караулката и обявява капитулацията на 40-хилядната турска армия. По-късно Сърменов-Осман паша ще се появи в двора на старата Вацова къща, превърната в музей, където ще получи сабята си от император Александър II. Разиграването на съдбовните срещи ще продължи 3 часа. За руските пълководци, войници и турския аскер са ангажирани над 400 души.

Историческа възстановка при Моста на победата на река Вит при село Ясен ще представи събитията от деня на Освобождението на Плевен. Тогава армията на Осман паша е разбита и той предава сабята си. В атрактивната възстановка ще участват близо 400 души - от България, Румъния и Русия, обявиха от фирмата, избрана за изпълнител на проекта - Студио "Златен век". В ролята на Осман паша ще влезе популярният български актьор Калин Сърменов, познат от ролята на Милото от филма «Седем часа разлика», съобщиха в аванс организаторите.

Всичко това ще се случи край Плевен на 7 септември, събота, от 10 часа. От Общината в Плевен са подсигурили за деня автобуси, които ще извозват желаещите да наблюдават събитията край р.Вит. Възстановката е финална дейност по комплексния проект за развитие на устойчив туризъм в регион Плевен, който Община Плевен изпълнява в партньорство с Областна администрация.

Историческата възстановка ще продължи около 2 часа и ще бъде в две части - първата част ще е на каменния мост на река Вит, а втората в къщата-музей "Цар Освободител Александър ІІ" в Плевен.”  

След като не можем като румънците Освободителната война в 1877-78 да си има свое име – Войната за Независимост от Отоманската империя, поне да не величаем "Маршала на Високата Порта" и да му поднасяме букети.
И дано само не наемат консултантите на някое Босфор ТиВи за новия  филм!

Вж. още:

3-ти март - ДА, но НЕ и национален празник! Руско-турската война от 1877/78 е ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА

/за Плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

tempis@operamail.com