«„ТЕ си го заслужават, бе, не разбираш ли, в смисъл, че си го просят?” – чуди ми се Н.

Навремето, разправя Н., правели жертвоприношения с християни. През 1144 г. в Норуич, Англия, едно момче било убито и ТЕ източили кръвта му, за да си замесят мацата, в смисъл – да си опекат хляб.

„Нищо не знаеш, в смисъл, за Кръвната клетва, нали?“

Не знам, отговарям.

Клетвата била ужасяваща:

ТЕ се били наговорили всяка година да утрепят поне един християнин някъде по света. Така, повтаря Н., си правели безквасните питки. Лапали ги, докато още са топли, въпреки че много ни презирали и ни наричали „гои“, в смисъл – по-долни от тях.

„Сигурно не си, в смисъл, чела и „Протоколите на сионските мъдреци“? – угрижено клати глава Н.

Ей там вече всичко било описано, в смисъл, от игла до конец. Барабар с това, че ТЕ щели да си измислят някакъв Холокост, за да натопят гоите за геноцид. ТЕ управлявали и управляват света, бе, и това бил, в смисъл, най-гадният заговор за всички времена!

Н. е на 28 години, но изглежда поне на 40. Безработен е и от девет сутринта започва да се налива с бира пред кварталната бакалия „Рай“. Сяда на прашния перваз на витрината и до дванайсет пресушава двулитровата бутилка.

После се мести в съседното барче и продължава на водка. До вечерта там гърми телевизорът – пръв другар на местните безделници, които обсъждат новините и теориите на Н. с прякор „В смисъла“. Сред тях той е на почит, нещо като селския, в смисъл, апостол.

Него ден Н. пак нещо се пеняви, но е някак по-превъзбуден от обичайното. Гласът му заглушава звука от телевизора, а в познатото „в смисъл“ се усеща триумф.

Датата е 18 юли 2012.

Имало е атентат срещу израелски туристи на летището в Бургас, разбирам, докато се прибирам към къщи. Заковавам на място и изпускам торбите. Доматите, сорт биволско сърце, се разпиляват по тротоара, с което привличам помътнелия му поглед.

„Какво толкова, бе, в смисъл?“ – провиква се Н., едва пазейки равновесие.

Оттам нататък следва монологът за еврейската конспирация. „Още през 1821 г. французинът Морис Жоли написал трактата „Диалог в ада“, в който предупредил, че евреите, в смисъл, ще изпият цялата енергия на гоите, като се преродят в масони. Те ще управляват делата на целия свят чрез специално, в смисъл, отглеждани деца!“ – казва, но пада.

Толкова е пил, че не може да продължи…

Никога не е следвал, никога не е работил.

Пропива инвалидната пенсия на баща си, бивш работник в „Кремиковци“, но не изпитва никакви съмнения колко е способен. Човекът си има ясна теория: готин съм, само дето срещу мен организирано действат зли сили. ТЕ ми подливат вода и ме спъват, иначе да съм станал голямата работа. Няма защо да уча, да се боря, да работя и въобще да се хабя – коварните заговорници са по-могъщи от мен. Не, не аз съм виновният за това, че едва се крепя на краката си. Виновни, в смисъл, са ТЕ.

Теорията на Н. е простичка, макар че той не може да я обясни и с тези прости изречения. Затова пък на помощ винаги му се притичва важното „в смисъл“ и пияниците в барчето го смятат за мъдър човек.

Като им разкаже за конспирацията, само един-двама се наемат да го оборят, при това доста вяло. Другите спорят, колкото да му направят кефа. Даже когато Н. си загуби чехъла, бай Илия от горната улица каза напълно сериозно: „Все така ще се случи на изпреварилите своето време!“

В интерес на истината, изпреварилият своето време не само много пие, но и много чете.

Количеството антисемитска литература, която е погълнал, вече се равнява на броя „железни анцузи“ във вид на животозастрашаващи коктейли от бира и водка. Пресушил е „Моята борба“ на Адолф Хитлер, попил е от фалшификатите на Головински и Соловьов, яко се е наквасил и с книгите на Волен Сидеров. В резултат махмурлукът му е не по-малко тежък от алкохолния, заради който се налага да надига пластмасовата бутилка още в 9 сутринта…

Означава ли това, че Н. е антисемит, пита се обаче в задачата?

„В основата на антисемитизма лежи бездарието. Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността”, пише Николай Бердяев.

През този обяснителен ключ отговорът на въпроса е по-скоро отрицателен.

Н. е представително произведение на специфичния български националконсерватизъм, който вирее върху чувството за малоценност и тъкмо заради това е склонен да оправдава несполуките си с широк кръг от виновници и конспиративни теории за Големия заговор срещу малките хора. В случая неговият „антисемитизъм” служи за смокинов лист на усещането му за лична непригодност – изключително удобен за носене, доколкото е едновременно алиби и успокоително хапче. „Даскале, кажи и ти нещо, бе, нека им покажем кои сме, сега му е времето, кажи нещо я за Филип Тотю, я за Крума Страшния или изпей някоя песен…”, викаше един герой на Алеко на изложението в Прага…

Подготвяйки се за ролята на националист, Волен Сидеров  много добре напипа пулса на бъдещите си гласоподаватели и точно заради това приши към „каузите” на „Атака” антисемитското копче. Книгите му „Властта на мамона“ и „Бумерангът на злото“, в които бяха компилирани всички щуротии за еврейските заговори, идеха да подготвят не толкова вот на протеста или отчаянието, колкото вот на посредствеността и бездарието.

През май тази година Комисията по дискриминация се сети да сезира прокуратурата за насаждане на етническа омраза чрез преиздаването на книгите (което впрочем се случи още през 2010-та), но с това единствено поизтупа праха от черната тужурка на Сидеров и отново захрани конспиративните фантазми на Н. и компания. И ако днес отворите който и да е националистически форум, ще забележите, че „антисемитизмът” се сдоби с допълнителен аргумент, вдъхвайки сериозна глътка живот на напоследък измършавялата теза, че живеем така, както живеем, защото ни мразят и пречат могъщите сионски мъдреци…

Ликуването на Н. след атентата на бургаското летище, „в смисъл”, не е някакъв прецедент, за да преодолее човек смайването си пред кварталното барче, още повече да подмине с пренебрежение забележката „ТЕ си го заслужават”. Изригването на подобни мнения в социалните мрежи и електронните форуми е стряскащ симптом, че авторите на неграмотни и налудничави разсъждения не се плашат от публичност, нито от санкция. Не просто не им пука да излязат с имената и лицата си, включително хора, които определят т.нар. обществено мнение, но го правят с ясното съзнание, че нелепиците им ще срещнат съгласие.

Тези хора, нека повторя, не са маргинали, не са и радикални на думи политически аутсайдери, а нахални и придобили самочувствие лица с публични позиции. Подобни на Н., но и далеч по-опасни от кварталия пияндурник, защото са получили достъп до „телевизора”…

Аз обаче продължавам да мисля, че това не се дължи на нетолерантност или омраза към евреите, а на неспособност да чертаем живи перспективи, чрез които да достигнем до колективно удовлетворение. За комплекс, че ни липсва талант да намерим спойката между самите нас, така че да се наречем общество със смисъл за всекидневно съществуване и бъдещи хоризонти. „Ние всички живеем тук като чужди един на друг. Ако бяхме чужденци в една друга страна, щяхме да бъдем по-близки, щеше да ни свързва съзнанието, че сме на чужбина и че някъде далеч имаме своя родина”, пише Боян Пенев преди повече от век, но и до днес „лепилото” липсва. Баналната констатация, че нямаме инстинкт за взаимопомощ, е банална, защото е вярна.

Впрочем съвсем наскоро научих, че „антисемитизмът” на Н. бил задвижен от една съвсем обикновена случка:

Преди години момчето звъни на вратата на съседката от еврейски произход, която живее на третия етаж, и я моли за заем от пет лева. В този момент тя няма и стотинка, но понеже й е неудобно да сподели, че мизерства, просто казва „Нямам!” и му затръшва вратата.

Колко време му трябва на младия и глупав Н. да се озлоби срещу бабичката, как мислите?

Само няколко секунди, в които вратата се затваря под носа му. Само толкова.

Оттам нататък Н. е повече от убеден, че евреите са гадни пресметливци; в гърлото му засяда буца от отказаната помощ; той вече мрази не бабичката, а различната кръв, която тече във вените на нейното спаружено тяло.

Въпрос на случайност, но случайност фатална, необратима. А ей такива нелепости най-често обръщат колата…

Онова, което би сторило едно лабилно общество на мястото на едно лабилно момче, не е по-различно.

То няма да си направи равносметката защо е стигнало дотук, нито ще потъне в тежък размисъл как да излезе от тъпата ситуация. За подобно нещо се изискат усилия и просветеност, а пътят към огорчението и омразата е лек, без препятствия, взима се с няколко вдишвания и издишвания. По-лесно е да намразиш, отколкото да се опиташ да разбереш. По-удобно е да оправдаеш несгодите, вместо да се мобилизираш, за да ги преодолееш.

В това отношение българският антисемитизъм е много близък родственик с пешкирите, извезани с надписи „Международно положение” и „Крив Космос”. Той е мазохистично самопризнание за мързел и некадърност, защото единственото, което постига, е самонапъхването ни в „железен анцуг” и самонатравянето ни с измислени предразсъдъци. Н. е във всеки от нас, и ние сме в Н. – дребни човечета с голям махмурлук, които пропиляват дните си пред кварталното барче.

А той, в смисъл Н., онзи ден ми разправяше, че най-противното на евреите било да ти наврат в очите колко си бездарен.

„Даже, вика, и оня Бердяев, дето ми го цитира, и той ще се окаже евреин. ТЕ много обичат така – да се подиграват. В смисъл, разбираш, нали?”

Не разбирам, отговарям, но съм сигурна, че изходът, който предлага Бердяев, е правилният:

„Има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: прави сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един – собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите.“

Бях си изрязала тези думи от статията „Християнството и антисемитизмът”, в случай че срещна Н. пред бакалия „Рай”.

И когато – щастлива, че успях да му ги връча – се прибрах у дома, пред прозореца ми започнаха да летят много хартийки.

Много, наистина много.»

Сп. „Тема”

Все пак да не забравяме - най-вече авторката от  Сп. „Тема” да знае - какво са казали трима велики умове на човечеството - Артур Шопенхауер, Еманюел Кант и Йохан Гьоте за евреите.

Шопенхауер наричал евреите "отпадък на човечеството", "отродие" и "велико мошеничество".

Шопенхауер твърди още, че:

"Евреинът е голям майстор на лъжата. Той владее до гениалност способността да извърти истината, да изопачи и най-ясното и очевидно нещо, и при това да се държи съвършено свободно. Това той върши с такова безсрамно нахалство, че онзи, който го слуша, почва да губи сигурността си и с това евреинът вече печели положението."

Кант заявява:

"Ние не понасяме евреите сред нас. Тяхната религия ги стимулира да ограбват неевреите. За тази изтънчена (мошеническа) раса има един принцип: където има ред – за тях няма далавера " –

пише пък Гьоте (Goete "Das Jahrmarkt zu Plundersweiler").

И още:

"Аз се отказвам от всякакво сътрудничество с евреите и техните помагачи" (Goete "Tag- und Jahresfeste").

«В основата на антисемитизма лежи бездарието. Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: прави сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един - собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите.

Леон Блоа, един страстен католик, бе писал: "Представете си, че хората около вас говорят постоянно и с огромно презрение за баща ви и за майка ви и че отношението ви към тях се изразява с унизителни обиди и сарказми; как ще се чувствате? Тъкмо това правят по отношение на нашия Господ Иисус Христос. Забравят или не искат да знаят, че нашият Бог, който е станал човек, е евреин, преди всичко евреин по кръв, че майка му е еврейка, цвете на еврейската раса, че апостолите са били евреи, както и всички пророци, накрая ¬ че нашата свещена литургия е взета от еврейските книги. Как да изразим тогава чудовищността на оскърблението и кощунството, каквото всъщност представлява унизяването на еврейската раса?"

Тези думи са насочени главно към християните антисемити и те трябва да бъдат чути от тях. Наистина, поразително е лекомислието на християните, които смятат, че могат да бъдат антисемити. Като плод на човешкия дух християнството е религия от еврейски, т. е. месианско-пророчески тип. Именно еврейският народ внесе месианско-пророчески дух в световното религиозно съзнание, дух, който беше абсолютно чужд на гръко-римската духовна култура, както и на индийската култура. "Арийският" дух не е месиански и не е пророчески, той е чужд на еврейското напрегнато чувство за история, чужд е на очакването да се яви Месия в историята, чрез който метаисторията да направи пробив в историята.

Трябва да признаем за твърде знаменателен факта, че германският антисемитизъм се превръща в антихристиянство. Върху света се е стоварила вълната на антисемитизма, която заплашва да залее много страни и която разрушава всички хуманистични теории на ХIХ век. В Германия, Полша, Румъния, Унгария антисемитизмът тържествува. Но той се надига дори във Франция, една страна тъй силно просмукана от хуманистичните идеи, страна, в която той бе претърпял поражение след аферата Драйфус. Уместно е да посочим такъв тревожен симптом, какъвто е появата на книгата на Селин - истински призив за погром. Увеличава се броят на фрацузите, които не могат да се примирят с това, че Леон Блум е евреин, макар че Леон Блум е един от най-честните идеалистически и културни дейци на Франция.

Антисемитизмът твърде рязко се очертава на повърхността на политическия живот и днес ние постоянно четем за това във вестниците. Но еврейският въпрос не е просто политически, икономически и правов или културен въпрос. Той е фундаментален религиозен въпрос, който засяга съдбините на човечеството, той е оста, около която се върти религиозната история.

Тайнствената историческа съдба на евреите

Самото оцеляване на този народ е нещо учудващо и необяснимо по рационален път. От гледна точка на обикновените исторически обяснения еврейският народ би трябвало да е престанал да съществува. Нито един народ в света не е издържал на подобни исторически изпитания. Еврейският народ е народ с историческа мисия. Той внася в историята на човешкото съзнание самата категория историчност. А историята се оказва безпощадна към него. Тя винаги му е предлагала гонения и непризнаване на най-елементарни човешки права.

И след дългата история, която е изисквала от него небивало напрежение на силите, за да се самосъхрани, този народ е успял да запази своето неповторимо лице - където и сред останалите народи да са пръснати евреите, всички различават физиономията му, различават я, но често го проклинат и мразят. Нито един народ на света не би могъл да живее тъй продължително разпръснат и сигурно би изгубил физиономията си.

Но по неведомите пътища Господни този народ трябва да се запази до свършека на света.

Разбира се, историческата съдба на еврейството най-трудно би могла да се обясни от гледна точка за материалистичното разбиране на историята. Тук ние се сблъскваме с тайните на историята.
Еврейският въпрос може да се разгледа от различни позиции. Но той е особено важен като вътрешно-християнски въпрос.

В миналото антисемитизмът се зароди главно сред християните, за които той всъщност е най-недопустим. Християните имат огромен грях спрямо еврейския народ. Този грях се прояви особено силно през средните векове, когато феодалните рицари преследваха и унищожаваха евреите, за да не им изплащат дълговете си.

И днес именно християните дължат на евреите защита. В Германия това вече става. Тук е уместно да споменем името на Владимир Соловьов, който винаги е смятал защитата на евреите от християнска гледна точка за една от най-важните задачи на своя живот. За нас, християните, еврейският въпрос не е въпрос за това дали евреите са добри или лоши, а дали сме добри или лоши ние, християните. С голямо съжаление трябва да признаем, че по този въпрос християните са се оказали твърде лоши; погледнато от висотата на християнското съзнание, обикновено те са били много по-лоши от евреите.

А въпросът за това дали аз съм добър е много по-важен от въпроса за това дали е добър моят съсед, когото аз съм склонен да обвинявам в нещо.

Християните и християнските църкви до голяма степен трябва да се разкайват не само по еврейския въпрос, но и по социалния, по въпроса за войната, за конформизма по отношение на най-отвратителния обществен строй. Въпросът за недостатъците на евреите няма принципно значение. Не е нужно, разбира се, да се отричат тези недостатъци, те са много. На евреите е присъщо наистина едно самолюбие, което дразни. Но то е психологически обяснимо: този народ е бил унизяван от другите народи така, че той компенсира унижението със съзнанието за своята предопределеност, за своята висока мисия. По същия начин и германският народ, унизяван в продължение на редица години след войната, компенсира това унижение със съзнанието си, че е висша раса и че е призван да господства над света.

Така и пролетариатът, най-унизената класа в капиталистическото общество, търси компенсация в съзнанието за своето месианско призвание да бъде освободител на човечеството.

Еврейският народ е народ с полярно противоположни едно на други качества. Той носи едновременно и възвишени, и низки черти, жажда за социална справедливост и склонност към трупане на богатства и капитали. С биполярността на своя характер руският народ също показва черти, по които си прилича с еврейския. Той прилича на него и по месианското си съзнание. Антисемитите често обичат да казват, че Библията свидетелствала за себелюбие у еврейския народ.

Но кой народ не е бил себелюбив? Не са ли били себелюбиви вавилонците, асирийците, египтяните? Не са ли имали някои отвратителни черти също гърците, създателите на най-великата световна култура?

За един народ трябва да съдим по върховите му приноси, а не по недостатъците. За германския народ трябва да съдим по неговите велики философи, мистици, музиканти и поети, а не по пруските юнкери и бакали. 

Има няколко вида антисемитизъм, които са различни, но могат да се съчетават и взаимно да се допълват. Аз няма да се спирам на онзи емоционално-примитивен антисемитизъм, който играе огромна роля в антиеврейските движения, но не е принципно интересен. Той се изразява в подигравки към евреите, в представянето им в комична светлина, в пренебрежение и погнуса към евреите, на които не се признават еднакви с другите хора човешки качества. Този антисемитизъм не е свързан с никаква идеология.

Истинската идеология на антисемитизма е расовият антисемитизъм. Това е най-разпространената форма на омраза към еврействата. Германия е класическата страна на тази идеология. Тя може да бъде открита и във възгледите на велики немци, например на Лутер, Фихте и Вагнер. Евреите биват обявявани за нисша раса, отритната и враждебна на цялото останало човечество. А тази нисша раса се оказа най-силна, винаги побеждаваща останалите раси в условията на свободна конкуренция.

Но расизмът е несъстоятелен и от чисто научна гледна точка. Съвременната антропология разглежда като твърде съмнително самото понятие раса. Расизмът спада към областта на митологията, а не на науката. Съвременната наука не признава изобщо съществуването на "арийска" раса. Не съществуват никакви чисти раси. Като научна категория расата се отнася до зоологията, а не до антропологията; до предисторията, а не до историята. Историята познава само националности, които са сложна смесица от наследствени качества. Така наречената "избрана арийска раса" е мит, създаден от Гобино*, който беше забележителен художник и тънък мислител, човек, който обосноваваше не антисемитизма, а аристократизма; но като учен антрополог нямаше особена цена. Избраната раса е също такъв мит, какъвто е и избраната класа.

Но митът може да бъде много ефикасен, може да съдържа взривна, динамична енергия и да движи масите, които не се интересуват твърде от научната истина и изобщо от истината. Днес ние живеем в епоха, която ражда митове. Но характерът на митовете е нещо твърде примитивно. Единственият сериозен расизъм, който е съществувал някога в историята, е еврейският.

Обвързването на религията с родовите белези и с националността, вярата в предопрелеността на един народ, загрижеността за чистотата на расата ¬ всичко това са неща, които имат староеврейски произход, еврейско наследство. Не знам дали германските расисти забелязват, че всъщност подражават на евреите. Именно в расизма няма нищо "арийско", на "арийците" ¬ индийски и гръцки, е бил по-присъщ индивидуализмът.

Но между еврейския и германския расизъм има разлика. Еврейският расизъм е универсално-месиански, той носи универсална религиозна истина. А германският расизъм е агресивен, завоевателен партикуларизъм. Расизмът означава дехристиянизация, дехуманизация, връщане на човечеството към варварството и езичеството.

Съществуват и други видове антисемитизъм като икономическия и политическия. Политиката в тоя случай е оръдие на икономиката. Този вид антисемитизъм носи доста примитивен характер и е свързан с конкуренцията и борбата за икономическо надмощие. Евреите биват обвинявани в това, че спекулират твърде успешно и трупат печалби, като побеждават останалите народи в икономическата конкуренция. Но еснафът изпитва желание той да е по-силен в бизнеса от евреите.

Омразата към евреите често е всъщност търсене на изкупителна жертва. Когато хората се чувстват притеснени и нещастни и свързват личните си притеснения със социални причини, те търсят и виновника, върху когото би могло да стоварят вината за своето нещастие. Това не прави чест на човешката природа, но човекът се чувства успокоен и някак удовлетворен, когато виновникът бъде намерен и може да му се отмъсти.

И няма нищо по-лесно от това да се убеди простият и примитивен човек, че за всичко са виновни евреите. Почвата на емоциите винаги е готова да подхрани мита за някакъв световен еврейски заговор, за някакви тайни сили на "чифуто-масонството" и т. н.

Аз смятам, че би било под достойнството ми да опровергавам "Протоколите на Сионските мъдреци". Всеки, който прочете това долнопробно съчинение и не е загубил елементарния си психологически усет за нещата, не може да не види, че този документ е нагла фалшификация на хора, които мразят евреите. Освен това може да се смята за доказано, че той е подготвен в съответния департамент на полицията и е предназначен за хора от равнището на такива отрепки от руския народ, каквито са посетителите на чайните на Съюза на руския народ. За наш срам трябва да кажем, че в емиграцията, която се смята за културна прослойка, Съюзът на руския народ надига глава и си позволява да разсъждава и да изказва авторитетни мнения по какви ли не световни въпроси.

Когато на мене ми се случи понякога да срещна хора, които търсят виновния за всички нещастия на руснаците и виждат виновника в евреите, масоните и т. н., на въпроса "кой е виновен" аз отговарям много просто: как кой, ясно, че ти и аз, ние сме главните виновници. Такъв начин на търсене на виновника ми се струва най-християнски. Защото има нещо унизително в това, че поради страх и омраза към евреите те са считани за твърде силни, докато останалите са уж слаби, неспособни да издържат на свободно единоборство с евреите.

Когато някой изразява недоволство от това, че Айнщайн, открил закона за относителността, е евреин, че евреин е Фарадей, че евреин е Бергсон, това е претенция на посредствеността. В нея има нещо жалко. Защото има само един начин да се бориш против факта, че евреите играят по-голяма роля в науката или философията: правє сам велики открития, бъди велик учен и философ. Ако искаш да се бориш срещу това, че евреите доминират в културата, начинът е само един ¬ собствено творчество в културата. Културата е област на свободата. А свободата е изпитание на способностите и силите. Унизително е да се мисли, че свободата винаги се е оказвала благоприятна за евреите и неблагодарна за неевреите.

Ще се спра на въпроса за това, че евреите били създали капитализма и социализма. Преди всичко, ако това е обвинение, то не може да се повдига от името на едно лице. За привържениците на капитализма създаването на капитализма от евреите е заслуга, също както за привържениците на социализма създаването на социализма ¬ пак тяхна заслуга. Трябва да се избере едното обвинение. Това, че евреите някога са играли доминираща роля в създаването на капитализма, е теза, засегната в известната книга на Зомбарт*.

Безспорно е, че евреите са играли значителна роля в този процес, безспорно е също, че в техни ръце са се съсредоточавали големи капитали. За това са допринесли някои исторически формирали се качества на евреите. През средните векове евреите са се занимавали с лихварство ¬ единственото занятие, което им е било позволено. Еврейският народ създава типа на лихваря и банкера, но пак той създава и типа на идеалиста, беззаветно предан на своята идея, на бедняка, който живее изключително с най-висши идеали. Но и "арийците" също имат принос за създаването на капитализма и на капиталистическата експлоатация. Еврейският капитализъм се заражда сред търговското съсловие на Флоренция.

Онези, които обвиняват евреите, че били създали капитализма, обикновено не са противници на капитализма, те просто биха желали да бъдат по-силните в капиталистическата конкуренция и да имат повече капитали от евреите. Заслужава внимание положителният факт, че Карл Маркс, евреин и социалист, е бил в известен смисъл антисемит. В своята статия по еврейския въпрос, която смущава мнозина, той нарича евреите носители на световната капиталистическа експлоатация.

Революционният антисемитизъм на Маркс, между другото, опровергава легендата за някакъв световен еврейски заговор. Маркс и Ротшилд, и двамата евреи, са непримирими врагове, така че не е възможно да са участници в един заговор. Маркс се бореше против властта на капитала, включително и на еврейския капитал.

Другото обвинение срещу евреите ¬ че били създали социализма и били главни участници в революционните социалистически движения ¬ очевидно може да произлиза единствено от хора, които не се гнусят от капитализма и биха предпочели запазването на капиталистическия строй. За руските антисемити това обвинение се свежда до твърдението, че руската комунистическа революция била дело на евреите. Фактически това не е вярно. Ленин не е евреин, не са евреи и много други лидери на революцията, не бяха евреи и огромните работническо-селски маси, които осигуриха победата на революцията, както и в подготовката за нея. В революциите винаги ще играят голяма роля потиснатите, угнетени националности, както и потиснатите класи.

Пролетариатът винаги е участвал активно в революциите. А евреите имат заслугата, че са вземали участие в борбата за един по-справедлив социален строй.

Но обвиненията срещу евреите в последна сметка опират до главното ¬ че се стремят към световно господство, световно царство. Това обвинение би имало морален смисъл в устата на онези, които от своя страна не се стремят към световно господство и не се борят за свое могъщо царство. "Арийците" обаче, включително арийците християни, които изповядват религия, призоваваща хората да се обединяват в името на Царството Божие, винаги са се стремили всъщност към създаването на земни царства. Евреите не са имали свое царство, не само световно, но дори най-обикновено земно, а християните са имали могъщи царства и са се стремили към експанзия и владичество.»

Николай Бердяев - Християнството и антисемитизмът