“ЗЛАТНИЯТ ВЕК” НА ЕКАТЕРИНА II
МАСОНСТВОТО ПРИ ЦАРУВАНЕТО НА ЕКАТЕРИНА II

IX. СВЕТИЯТ СИНОД СЕ УПРАВЛЯВА ОТ МАСОНИ-АТЕИСТИ

Нещата дошли до там, чe от 1763 до 1774 г. обер-прокурори на Синода били масоните Чебишев и Мелисино. И единият и другият, разбира се, се постарали да се възползуват от тази рядка възможност.

“По примера на западните политици, на привържениците на Волтер и на другите френски философи, руските политически деятели, обкръжаващи “Императорката-философ” страшно се бояли от усилването на духовната власт и представяли Синода, по израза на княз Щербатов, като “корпус, непрестанно борещ се за добиването за себе си на голяма сила”, която по този случай трябвало здраво да се държи в задължителни граници, затова и над нея бил поставен обер-прокурор. Забележително е, че за обер-прокурори избирали хора с най-новите понятия за религията и църквата, каквито били споменатите по-горе Мелисин и Чебишев (1768-1774), открито проповядващи атеизъм.”

“Назначеният на пост обер-прокурор бивш директор на Московския университет, действуващия масон Иван Иванович Мелисино, предложил на Синода да приеме реформа за църковния живот и състави доклад:

- за отслабване и съкращение на постовете, които, заради тяхната тежест, “рядко някой правилно изпълнявал”;

- за унищожение на суеверията “относно иконите и мощите”;

- за забраната да се носи образа по домовете;

- за съкращение на църковните служби;

- за “избягването в молитвите на езическото многословие”;

- за отмяна на съставените в по-късни времена стихове, канони и тропари;

- за назначение на вечерни и нощни кратки моления с поучение за народа;

- за прекратяване издръжката на монасите;

- за разрешение да се избират епископи от свещениците без постригване в монашество;

- за разрешение епископите да водят брачен живот;

- за разрешение на духовенството да носи и “най-прости” одежди;

- за отмяна на помените за умрелите, които само давали на простолюдието излишен повод към вяра в митарства, а на поповете към домогвания;

- за разрешаването на повече от три брака;

- за забрана да се причистяват младенци до 10 години, докато не се научат на вяра.”

Сменилият масона Мелисино на поста обер-прокурор на светия Синод масон Л. Л. Чебишев открито проповядвал безбожие.

В мемоарите на Д. Фонвизин “Чистосърдечно признание на моите дела и помисли” срещаме следния разговор на Фонвизин с Н. Теплов. Н. Теплов казал на Фонвизин:

“През ония дни ми се случи да отида у един приятел, където видях двама унтер-офицери. Те имаха помежду си голям спор: единият утверждаваше, другият отричаше съществуванието на Бога. Отричащият викаше: “Нека да си говорят глупаците; Бог няма”. Аз се намесих и го попитах: “На теб кой ти каза, че Бог няма?”

“Петр Петрович Чебишев вчера в двора на Гостин”, — отговорил той.

“Намерил място!”, — казах аз.

Фонвизин с удивление отбелязал:

“Странно ми се вижда, че Чебишев на стари години е намислил на Гостин двор да проповядова безбожие”.

На това Теплов възразил: “О, както виждам, вие не го познавате”.

Когато прочитайки, по съвета на Теплов книгата на С. Кларк “Доказателства за съществуването на Бог и истината за христианската вяра” Фонвизин решил да я преведе, Н. Теплов му казал:

“Намерението Ви е похвално, но вие не знаете с какви неприятности е съпроводено изпълнението на това намерение”.

Теплов обяснил на Фонвизин, че безбожникът Чебишев, служещ като обер-прокурор в светия Синод, ще му причинява всякакви препятствия.

“Не подражавайте на Чебишев, — казал епископ Павел Ярославски на бившия след него обер-прокурор Яковлев — ние го проклинаме.”

X. ПУГАЧОВЩИНАТА И НЕЙНИЯТ ИДЕЕН СМИСЪЛ

Лев Тихомиров писал в “Монархическа държавност”, че пълното безправие на селяните, от първия до последния момент, се осъзнавало от народа като временно явление, обусловено от потребностите на държавата.

Властта на дворянството била създадена от царете и можела да си задържи само от тях. Това бил явен и очевиден факт. Мужикът, подложен на безправие, говорел за себе си: “Душата е на Бога, тялото на царя, а гърбът - на господаря”. Мужикът служел на господаря си затова, защото господарят му служел на царя. Наистина, манифестът за свободите на дворянството, унищожил задължителната служба на дворяните, логически изисква унищожаването също и на крепостното право. Тази логика на нещата не осталанала чужда на Пугачовщината, която била заявление за нравственната незаконност на крепостното право след манифеста от 1762 г.

Никога селяните не са изгубвали увереността, че царят е и техен цар, общ, всенароден, а не само дворянски.

Уродливата страница от руската история, започнала след смърта на Петър I, честите дворцови преврати, замяната за понятната за народа крепостна зависимост с крепостното право, приела при “Великата Екатерина” изключително груб характер, били преценени от народните маси като проявя на произвол от страна на дворянството. Селяните никак не могли да повярват, че тези действия били одобрени от носителите на царската власт. Те си ги обяснявали с това, че дворяните са излъгали царете и цариците, управляващи след това и по измамен път са ги завладели.

“Разцвета на дворянските привилегии в XVIII век е необходимо да се причислят към разцвета на крепостното право — посочва Платонов. Затова времето на Екатерина II било този исторически момент, когато крепостното право достигнало пълното си и най-голямо свое развитие”.

Прославената от Волтер и Дидро като най-свободолюбива от монарсите на своето време Екатерина разпространила крепостното право навсякъде, най-напред в свободния юг на Русия — Малорусия и в Свободна Украйна. Повече от милион свободни селяни били раздадени от “Северната Минерва” на нейните любовници и представители на висшите кръгове. Синът на казака Разумовски получил за награда... 100 000 селяни. Потемкин в края на живота си имал 200 000. Потомците на известния авантюрист Меншиков — 100 000 селяни. При Екатерина II крепостните селяни изгубили последните останки от своята лична свобода и се превърнали в “кръстна собственост”. Последната точка била поставена, когато “Северната Минерва” забранила на селяните да се оплакват на представителите на държавата от противозаконните действия на своите помещици.

Философствувайки за просвещение, Екатерина II на практика всячески се старала да задържи просвещението на крепостното селячество. Тя писала на губернатора на Москва: “Аз не правя училища, но пред Европа трябва да се съхрани за общественото мнение нашето отношение (към народното просвещение. — Б. Б.). В този ден, когато нашите селяни пожелаят да се учат, нито Вие, нито аз ще останем на своя пост”. И това е написано със същата ръка, която писала за лицемерието на мъжествения борец за правата на Православната Църква, Ростовския Митрополит Арсений, когото пак тя заповядва да нарекат Андрей Врал, защото той не бил “нищо друго освен един голям мошеник и лицемер”.

Тя свикала комисия за обсъжденето на нейния “Наказ”, изпълнен с либерална фразиология и в същата година издала указ за забрана на селяните да се оплакват от противозаконните действия на помещиците. Ако Елисавета е дала на помещиците правото да изпращат селяни в Сибир без съд, то Екатерина им разрешила да изпращат селяни за “дръзки постъпки направо на каторга”.

Отношението на селячеството към усилването на крепостничеството в епохата на Екатерина ярко е показано в написаното от неизвестен крепостен селянин в “Плачът на крепостните”.

О, горко ни, крепостни, за господата да живеем!
Не знаем, как при тяхните свирепости да служим и да не жалеем!
Виж по цялата вселена, има ли живот по-недостоен!
Нима на помощта на Александър Невски ний ще се надеем?.

В “Плачът на крепостните “ е отбелязано безсмисленото съществование на крепостното право след освобождаването на дворяните от задължителната служба към държавата.

На цар да служи ни един не иска,
За своя полза те законите изменят:
Крепостни за депутати обаче не избират.

Народът считал, че ако са освободили помещиците, са длъжни да освободят и селяните. На много места започват въстания на крепостните селяни. От 1762 до 1772 г. в Русия имало около 40 големи въстания на крепостните селяни.

Пугачов ги вдигнал на въстание, разпространявайки плъзналия сред народа слух, че Петър III бил убит от жена си - немкинята и дворяните за това, че искал да даде свобода и на крепостните.

Главният лозунг на Пугачов бил: “свобода за православната вяра”. Пугачов в своите манифести обещавал, че в неговото царство всички ще “държат старата вяра, ще бъде забранено да се бръснат бради и да се носят немски дрехи”.

“Тези църкви”, гласила мълвата, “ще бъдат разрушени, ще бъдат построени седемглави, ще се кръстят не с три пръста, а с два”.

Иргизския старей Филарет благословил Пугачов за царството и взел думата му, че той ще го направи Патриарх. В манифестите Пугачов благославял всички с двупръстен кръстен знак.

Пугачовщината е отговор на народа за чуждата нему форма на западноевропейско робство, заменяща я с предишната мека форма на крепостна зависимост. Пугачовщината - това е отговор на народа на манифеста за свободите на дворянството, освобождаващо дворянството от всички задължения към държавата, но оставящ селяните в пълна зависимост от дворяните.

“Свободата на вярата и легитимния монархически принцип са главните мотиви за това продължило народно движение. Половината от империята била обзета от дух на метеж и въстания и широките народни маси не дали друго име на Пугачов, както Петър III. Измъченият Петър Фьодорович сякаш излязъл от гроба за свое отмъщение и заставил да трепят дворянството, което даже в Москва очаквало Пугачов и считало себе си за обречено.

Пугачовщината е стихийно антимасонско движение за вярата и закона, за елементарната човешка справедливост, коята цинично ограбвали велможните “братя - свободните зидари.”

Уплашено от убийствата на свещениците, останали верни на наказа, издаден от Екатерина, и в същото време, частично съчувствувайки на идеите, провъзгласени от Пугачов (слуховете за въстановяването на патриаршеството и възвръщането към порядките от времето преди Петър Първи), духовенството започнало да преминава на страната на въстаналото селячество.

“В това време, — пише авторът на “Ръководство по руска църковна история” , П. Знаменски, — особено зачестили и примерите на отстъпничество на духовенството от верността към престола. Св. Синод издал указ, обявяваш всяка проявена невярност на свещенослужителя с лишаване от сан от момента на измяната; но когато се открило цялото множество от отстъпници и станало известно, че в Саранск, Нижни Ломов, Пенза отстъпниците тържествено били посрещани от цялото градско духовенство, че в страната подобни случаи имало навсякъде, св. Синод сам бил длъжен да смегчи строгостта на своите мерки, ограничавайки неговото действие само за такива свещенослужители, които ставали метежници по убеждение и позволил служене на всички, които ставали изменници единствено от страх. Все пак и след това от духовно звание се наложило да изключат 129 човека, в това число двама архимандрита”.

Мощният размах на въстанието на Пугачов се обяснява с това, че народът повярвал в него, че той е спасителният православен цар, който ще върне Русия на пътя на предците.

XI. В ТЪРСЕНЕ НА “ИСТИНСКОТО МАСОНСТО”

“Отрицателното отношение на значителната част от масоните към Екатерина и симпатиите им към Павел Петрович, — посочва Вернадски, — се изяснява напълно определено в края на 1770-а година. На 3 септември 1776 г., при съединението на Елагин с Райхел, велик местен майстор направили граф Н. И. Панин. Не минали и два месеца, когато племенникът на Панин (и близък приятел на Павел) княз А. В. Куракин бил изпратен в любимата на Панин Швеция за съставянето на истинска масонска партия”.

“Елагин цяла година мислел дали да ги привлече към новата система или не, съставил даже примерен списък на своите масони, които да преминат към новата система, но в края на краищата се отказал. Тогава шведската система окончателно поели в свои ръце привържениците и приятелите на цезаревича: княз Г. П. Гагарин, княз А. В. Куракин, княз Н. В. Репнин, О. А. Поздеев (преди това служещ при граф П. И. Панин); самият Н. И. Панин не излязал на първи план”.

В Швеция се намира центърът на Йоановското или Символическо масонство. Затова масоните трябвало да поддържат връзка с главата на шведските масони херцог Зюдерманландски. Екатерина II с времето започнала да се отнася към тези връзки с голямо неодобрение. В 1779 год. полицай-майстерът на Санкт Петербург Лопухин получил заповед да посети ложата на Йоановото масонство с цел да “узнае и донесе” на Нейно Величество за преписките с херцог Зюдерманландски”. В края на 1779 год. херцог Зюдерманландски обявил Швеция за девета масонска провинция на “Строго наблюдение”. В състава на тази провинция той включил и руските ложи на Йоановото масонство.

“Шведското масонство предизвикало остри опасения у Екатерина. За това свидетелствува и комедията на Императорката, първата от цяла серия, насочена против масонството “Тайната на противонелепото общество”, появила се в 1780 г. Едновременно с литературните мерки Екатерина приела и административни. В Националната Ложа два пъти бил петербургския полицай-майстер П. В. Лопухин.”

Узнал за включването на руската ложа на Йоановското масонство в деветата Шведска провинция, Екатерина разпоредила на Елагин да затвори ложата на братя Гагарини, работещи по тази система.

Братя Гагарини тогава заминават за Москва, учредяват там нови ложи, които тайно отново се водели в своята работа по шведско-пруската система.

Заради усиления надзор върху дейността на масонските ложи в Петербург, център на руското масонство станала Москва.

Периодът от 1781 г. до 1792 г. е характерен със стремежа на руските масони да добият право да работят в по-високите степени. Оттук възниква стремежът им към Розенкройцерството.

А. В. Семека в своите изследвания “Руското масонство в XVIII век” така определя този период от развитието на руското масонство:

“Самите странствувания на братята от страна в страна, неочакваните преходи от една система към друга от “Строгото Наблюдение” към английското масонство, от Елагин към Цинендорф, после от шведско-берлинската система към розенкройцерството — всичко това свидетелствува за това, че в руското масонство започнали да се проявяват някакви нови изисквания и жадно да се търсят в тях отговори на възникналите въпроси.”

Фон Райхел дава указание, масоните желаещи да се “упражняват в истинско масонство” да се задължат “да имат ложа съвсем скрита, състояща се от съвсем малко число членове, скромни и постоянни, и да се упражняват в тишина”.

На основата на тези указания в Москва възникава ложа “Хармония”. В състава й, освен другите, влизат такива видни масони като Новиков и Шварц, станал по-късно глава на новата масонска система Розенкройц. Членовете й поръчват на Шварц да отиде в Прибалтика и в Берлин и узнае следите на “истинското масонство”. Нито английската, нито шведско-пруската система удовлетворявали вече членовете на ложа “Хармония”. В Берлин Шварц се запознал с членовете на масонския орден Розенкройц и видял в него “истинското масонство” за Московския орден.

На 1 октомври 1781 г. Шварц бил приет в Берлин в ордена на Розенкройцерите и бил посветен в тайните на “истинското масонство”. Шварц получил от ордена Розенкройц пълномощия да бъде “Единствен Върховен представител на ордена в цялата Императорско-руска държава и нейните земи”. За “Главен надзирател” бил назначен Новиков.

Масоните проникват във всички главни учебни заведения: Московския университет, Шляхетския корпус, Академията на науките. По времето на Екатерина II те се превръщат в центрове за пропаганда на идеите на просветителската философия и специфичените идеи на масонството.

“Руското общество било подготовено за приемането на масонското учение в предшествуващите царувания преди Екатерина, започвайки с Петър I, и от тогава всичко се правело с натрупване. Професорите започнали борба за свобода на научните изследвания с духовния и светски деспотизъм, т. е. с църквата и държавата, вкарали и проповядвали новата религиа и морал по образеца на западно-европейския мистицизъм и накрая започнали да увличат своите питомци в царството на тъмата и мечтите за преустройството на целия живот на земята и превръщането й в цветуща градина, в царство на всеобща любов, в царството на Астра.“

Вернадски в изследванията си “Руското масонство във века на Екатерина II” казва, че в 1777 г. в Московския университет имало трима професора-масона, а в 1787 г. в университета в числото на професорите и кураторите масоните били вече 7. От 60-те члена в Академията на Науките в 1787 г. десет били масони и има подозрения за това, че, по отношението към четирите членове на Академията, всичките са били масони. Директорът на Художествената Академия в 1787 г. бил масонът барон П. Малтиц.

Особено голяма енергия и дейност проявили масоните, пренадлежащи към ордена на Розенкройц. Върховен представител на руското Розенкройцерство след починалия в 1784 г. Шварц, станал барон Шрьодер. Още докато Шварц  бил жив, на състоялия се в 1782 г. в Вилхелмсбад общ масонски конгрес, успехите на руските масони били признати, най-накрая, от ръководителите на европейското масонство. Руското масонство било признато за самостоятелна осма провинция  на “Строгото наблюдение”.

По свидетелството на самия Новиков, московските масони управлявали в 1782-86 г. тринайсетте ложи в Москва и шестте ложи, намиращи се в Могильов, Харков, Кременчуг, Казан, Вологд и Орл.

XII. МАСОНЪТ НОВИКОВ В РОЛЯТА НА “ПРОСВЕТИТЕЛ” НА РУСКИЯ НАРОД

Екатерина II не разбирала истинските политическх замисли на масонството. Редовите руски масони се увличали от показната мистическа страна на масонството, от неговите тайнствени обряди. Екатерина II взимала всичко това за смешна и нелепа игра.

Съобщавайки на Грим за пребиваването на известния “маг” Калиостро в Русия, Екатерина II пише:

“...Калиостро дойде все пак в благоприятна за него минута, когато много масонски ложи, опиянени от учението на Сведенборг, какво ли не биха дали да видят духове. Те се нахвърлили върху Калиостро, който се похвалил, че обладава всички тайни на доктор Фалк, задушевния приятел на херцог Ришельо, и го заставили да заколи някого пред всички в жертва на Черното Козле”.

“Франк-масонството, — пише тя на Грим, е едно от най-големите умопомрачения, появили се някога в хода на развитието от средата на човешкия род. Имах търпението да прочета всички техни печатни и ръкописни нелепости, с които се занимават, и с отвращение видях, че колкото и да се присмиват над хората, те не стават от това нито по-умни, нито по-просветени, нито по-внимателни. Цялото масонство е истинска простотия, как е възможно след всестранното осмивани от всички страни, едно разумно същество да не се разубеди! Така ми се иска да пратя по дяволите всички тези глупости! Ама възможни ли са подобни нелепости и нима масоните не се смеят на тях, когато се срещат един с друг?..“

Както и много от самите редови масони, Екатерина II не разбирала каква страшна зараза носят със себе си израсналите от един и същ корен масонство и френска просветителска философия, водещи настъпление срещу Бога и нормалната нравственост.

Изтъкнат масонски деятел от епохата на Екатерина II бил И. Новиков. Член на ордена Розенкройц, Новиков едновременно бил и член на френския орден на Мартинистите.

Реформаторът на мартинизма Клод дьо Сент-Мартен “очевидно никога не е бил в Русия: неговите прозелити били рекрутирвани зад граница от средата на руските пътешественици, които му се удавало да срещне. В Монбеляр той имал случай да се срещне с тъщата на Великия Княз Павел и тя по-късно направила от него оракул. В Лондон той подчинил на своето влияние княз Алексей Голицин и за известно време даже Семьон Воронцов. Полският дворянин Грабянко, руския адмирал Плещеев и бавареца Шварц били главните разпространители на неговото учение в Русия.”

Активен разпространител на мартинизма в Русии бил руският дипломат Куракин, който бил по едно време посланик във Франция. Куракин се сдружил със Сент-Мартен, бил посветен в тайните на ордена и станал негов представител в Русия. Върнал се в Русия, княз Куракин завербовал за член на ордена Новиков.

В 1773 г. Новиков заедно с други масони създава в Петербург “общество, стараещо се да печата книги”, а в следващата година организирало “типографска компания”. Когато центърът на масонството от Петербург се пренесъл в Москва, там се създава “Обществото на приятелите ”, целта на която е издаването в широки мащаби на масонска литература и съчинения на френските енциклопедисти. Кураторът на московския университет, масонът Херасков, дал на Новиков под аренда университетската типография. По-късно от паричните пожертвования на богати масони Новиков създава “типографското дружество”, което купува няколко типографии и организира книжарски лавки в много градаве.

Ползувайки масонските си връзки и форми на масонската организация, Новиков организира изданието на масонска и мистическа литература. Масонски характер носят и издаваните от него списания “Утринна светлина”, “Покаяният трудолюбец” и други. “Типографското общество” наред с произведенията на Яков Бем, Арндт и Шпенер печатало оригинални и преводни съчинения, излагащи моралната религия на сектата. Скоро цялата литература била пропита с това учение, а руското общество се оказало много възприемчиво към него. Книгата на Сан-Мартен “Грешките на добродетелта”, преведена от Страхов и “Небесните тайни” на Свендберг намерили в Петербург и Москва ревностни читатели. Новиков бил душата на това движение... “

Заедно с масонската литература се издавали и антирелигиозни и антимонархически произведения от френските “просветители” Волтер, Монтескьо и други, а за хвърляне на прах в очите - и различни обикновени книги, учебници, романи и т. н.

Новиков успял широко да развие книгоиздаването благодарение на щедрите пожертвования на масоните княз Трубецки, княз Черкаски и другите масони. Цялата работа по издаването и разпространението се извършвало, разбира се, под прикритието на това, че масоните се явявали сеячи на “разумното, вечното, доброто”. И много масони успели наистина да излъжат обществото. Представителите на руската върхушка дълго време, както и Екатерина II, гледали на увлеченито по масонските учения като на безобидно увлечение по мистически учения, не преследващи политически цели.

Екатерина II дълги години се отнасяла благосклонно към дейността на Новиков, виждайки в него домороден “философ-просветител”, още повече затова, че той бил участник в преврата, доставил й руската корона. А и какво особено престъпление могло да бъде вменено на Новиков, когато той издавал “волтериянски” книги. Нима не била самата Екатерина, която дала тласък за развитието на волтериянството? Та нали съчиненият от нея “Наказ” бил оценен от монарсите на Европа като явно революционно произведение и за разпространението му била наложена забрана!

И нима само Новиков развивал в своите статии мисълта, че “да бъдеш около царя е все едно да бъдеш около смъртта”?. Само той ли в своите произведения и издавани книги явно или иносказателно се обявявал против религията и монархията, против духовенството? С това в “златния век на Екатерина” се занимавали всички руски “мислители“ и писатели, и масони, и не масони.

В този дух писал масонът Херасков, куратор в Московския университет, надминавайки Новиков и Шварц. Херасков съчинил известния масонски химн, “Колко славен е нашият Господ в Сион”, който пеели масоните на своите събрания, и който после по едно време се смятал... за руски национален химн.

Моят бог е вселенският бог; законът — мойта свобода.

Други закони не ще познавам во веки веков, —

възкликва Н. Л. Николаев, автор на трагедията “Сорена и Замир”.

А в списанието “Вечерна заря” (1782 г. IX) било поместено следното поетическо произведение:

Всички знания и всичките науки приеми.
...Прави от всичко тленно!
Това тело понякога душа наричай,
...Кажи, че няма Бог,
...Всяка вяра е лъжа.

При всеки удобен случай “мислителите”, писателите и поетите от Екатерининската епоха излизат против самодържавието.

В трагедията “Троян и Лида” някой си В. Л. пише:

“Че цар е той над нас,
надява се на власт?
Твар самият той
не е ли, като нас?”.

Ето какво пише Николаев в трагедията “Сорена и Замир”:

"Изчезни за винаги, сей пагубния устав,
който е заключен в една монархска воля.
Да търсим ли блаженство там, гдето гордост
стои си на престола,
където на един властта сковава ни сърдцата.

Той направо зове към цареубийство:

"Тиранът да изтребиш е дълг, а не злодейство,
И ако към Единия внимавали сме винаги
Тирани не би имало в света ни никога.

В такъв дух “просвещавали” читателите си всички: и Княжнин, и Херасков, Сумароков, Чулков, Попов, Лвов и другите.

Не, за Екатерина не е било така просто да пипне Новиков. Та нали тя самата посяла отровните цветя на френската философия на руска почва!

В 1769 г. била напечатана дисертацията на магистъра от Московския университет Дмитрий Аничков, посветена на произхода на религията, в която доказвал “натуралния” произход на религията. Я. П. Козелски издал работата във “Философски предложения”, в които се обявявал против монархическата власт, духовното иго на църквата, социалното неравенство и др. Един от героите в трагедията “Вадим Новгородски”, Княжнин, заявява:

“Кой герой с венец от пътя би се върнал,
от коварството на свойта власт опиянен?
Кой не бил е от царете
от пурпура на свойта тога развратен?
Самодържавието е на мъката навред радетел.
Вреди дори на чиста добродетел.
Открива пътища небродени към злото и страстта,
царе предава на тиранство чрез властта”.

Н. П. Николаев, родственик на Дашкова, приятелка на Екатерина II, в една от сатирите си пише:

"Приживе статуя народът на царя си поставил, —
А царят на народа какво ли е оставил?...
Веселие, под него тирана да положат
И без тиран живот да си наложат..."

И. В. Майков с възторг пише в стиховете:

"В свобода, равенство и братство
щастлив живот ти потърси."

Херасков бил син на молдавски бояр, преселил се в Русия при Петър I. Той бил един от видните масонски деятели от епохата на Екатерина. Помагал на Новиков да развие масово издаването на масонски книги. Херасков написал масонската поема “Владимир възродени”, масонския роман “Полидор” и други произведения.

“Екатерина, — посочва К. Валишевски, — в началото благосклонно гледала на развитието на това движение, от което чакала вода за своята мелница: класическото франкмасонство, с което започнали Новиков и неговите приятели, се държало напълно благонамерено според възгледите си в областта на държавните въпроси и Екатерина на свой ред била още под влиянието на хуманитарните идеи и под впечатлението от своите собствени либерални изказвания. Поддържали се добри отношения както с националните сектанти, така и със западните философи. Ложата, основана в 1784 г. в Петербург със средства на Господарката присвоила за себе си названието Императорска. В това време полските масони се организирали във Варшава и дали на националната група названието “Екатерина под Северната Звезда”.

В Москва масоните дълго време могли безпрепятствено да работят за разпространението на масонските си идеи. Главнокомандващият Москва, княз 3. Чернишев, встъпил в масонство още при Елисавета. В масонските ложи членували главнокомандващият Москва, началникът на неговата канцелария, и много знатни представители. Масоните покровителствувал и московският митрополит Платон, смятайки проповядващите “истинската религия”, по-малко вредни, отколкото атеистите-волтериянци.

Условията за работа на масоните в Москва се влошили едва когато Главнокомандващ на Москва станал граф Брюс, който подозирал, че “просветителската дейност” е само маскировка за тайните политически цели на масоните.

До това убеждение граф Брюс стигнал на основание на сведенията, получени за революционните замисли на европейското масонство. В 1785 г., по заповед на Курфюрст Баденски, бил арестуван като глава на новия масонски орден на Илюминатите Адам Вайсхаупт. Намерените при ареста у Вайсхаупт документи показали, че орденът на Илюминатите възпитавал членовете на ордена в идеи на борба за унищожение на всички монархии в Европа.

В секретната програма на ордена А. Вайсхаупт писал:

“Всички членове на нашето общество, заветната цел на които е революцията, са длъжни незабелязано и без видима настойчивост да разпространяват своето влияние върху хората от всички класи, всички националности и всички религии, длъжни са да възпитават умовете си в едно направление, но всичко това трябва да правят в най-дълбока тишина и с всевъзможна енергия. Работещите по този начин над разрушението на обществото и държавата са длъжни да имат вид на хора, странящи от работа и търсещи само спокойствието: необходимо е също, да се доведат до привързаност горещи глави, горещо проповядващи всеобщите интереси на човечеството. Тази работа не може да бъде безплодна; тайните общества, ако не могат да достигнат нашите цели, охлаждат интереса към държавната полза, отвличат от църквата и държавата най-добрите и прилежни умове.

...Всички усилия на монарсите и монархистите да попречат на нашите планове ще бъдат безплодни. Искрата дълго може да тлее под пепелта, но настава ден, когато избухва пожар.

...Когато влиянието на нашите многочислени последователи започне да господствува, нека тогава силата й да се яви и да смени невидимата власт. Тогава вържете ръцете на всички съпротивяващи се, душете злото в корена, удавете всичко, което не сте успели да убедите”.

Едва в 1785 г., вероятно узнавайки за замислите на Илюминатите, Екатерина се е решила да даде заповед на граф Брюс и на Московския Митрополит Платон за проверка на всички книги, издадени от Новиков.

Но първата проверка привършила благополучно за Новиков. Митрополит Платон, когото някои историци на руското масонство считат за масон, дал положителен отзив за болшинството от изданията на Новиков. Била забранена продажбата само на 6 книги.

Новиков и другите масони продължили да издават развращаващите книги.

XIII. СЪЗДАВАНЕТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ОТ МАСОНИТЕ

След организирането на революцията в Англия от средата на XVII-то столетие, малко преди френската революция, масоните започват борба против английската монархия в английските колонии в Северна Америка и създават в Америка първата масонска държава — Съединените Щати. Ето какво съобщава за ролята на масоните в създаването на Съединените Щати известното американско списание “Лайф” във февруарския си брой за 1957 г.:

“В 1717 г. 4 Лондонски ложи, съставени от масони (зидари), образували Великата Ложа на Англия. След религиозните неуредици на онова време много англичани намерили за себе си утеха под емблемата на пергела, триъгълника, нивелира, под управлението на самия Бог, Великият Архитект на Вселената. И където й да отидели, англичаните навсякъде основавали масонски ложи, в които влизали още тогава в Европа Фридрих Велики, Волтер, Моцарт.

Екзотическите облекла и известния аристократизъм на франкмасонството обаче извиквал недоверие в низшите класи и нерядко заради това в Лондон масонските процесии бивали замервани с камъни.

Антиклерикалността на масоните възбудила противодействие от страна на Римския Папа Климент XII, който в 1739 г. предал масонството на АНАТЕМА, като казал: “Ако те не искаха да правят зло, не биха се бояли от светлината”.

В доста католически страни много ложи били закрити често от самия народ. Сега малко масони са католици, а всеки католик, който се подлага на масонския ритуал или дава клетва да пази в тайна всичко онова, което е в разрез с католическата религия, автоматически се изключва от нея.

В Америка масонството дошло с английските колонизатори. Преследването им в Европа им дало в Америка взаимна спойка, принципите за свобода и равенство. Там масонството се превърнало в патриотическо движение, повличащо след себе си войната за независимост. Вашингтон утвърдил създаването на полевата ложа в Долината Форж със сътрудничеството на френския генерал Лафайет. “След обявяването от масоните на английските колонии за независима държава английският крал се обърнал към Екатерина II с молба да прати войници, за да се подави въстанието. Но не знаеща истинските замисли на английските масони, Екатерина отговорила: “...Недостойно е за две велики държави да обединяват своите сили, за да сподавят народ, лишен от всякакви съюзници, в неговата справедлива борба за независимост”.

Създаването на първата масонска държава в Америка (после, в епохата на френската революция, няколко масонски държави били създадени и в Южна Америка) предизвикало възторг в средите на руските масони. Новиков в своето списание “Притурка към московските ведомости“ напечатал редица статии за събитията в Америка. За масона Вашингтон той писал: “Почти всички нации са имали своите патриотически освободители... но нито един славен герой не може да се равнява на Вашингтон: той основал република, която вероятно ще бъде прибежище на свободата, изгонена от Европа от разкоша и разврата.” Масонът Радищев в одата “Волност” написал:

Ликуваш ти, а ний тук плачем!
Това, това и ний желаем;
Примерът ти даде ни надежда.

“Единствената политическа криза в ордена, — пише “Лайф”, — става в 1826 г., когато екс-масонът Уилям Морган изчезва, публикувайки тайните на Ложата. Масонството в това време било обвинено в похищението на Морган, и в резултат на това се родила антимасонска партия, нямаща голямо значение”.

“Това древно братство процъфтява в Съединените Щати. Франкмасонството заема там изключително положение. На всеки 12-ти възрастен мъж ЕДИН обезателно е масон (всичко около 4 милиона).

Количеството им се увеличило през последните 10 години на 1 милион, затова тук числото им е два пъти по-голямо, от колкото във всичкия останал свят. Масонството се разширява още и с включването в него на цели семейства и организации.

Франкмасоните (франк — свободнен, масон — зидар) имат в своята основа действително зидари, строивли катедрали в средните векове в Европа. Приемат в свята среда всени, който вярва във — ВИСШОТО СЪЩЕСТВО, затова има масони мохамедани, будисти, но католици — не! Тази църква се противяла на масонството и даже се е борила против него: например в Испания да бъдеш масон се е считало да бъдеш престъпник, и се е наказвало с няколко години затвор.

В Северна Америка масонството дошло в 1730 г. Имало е 13 масона-президента на Съединените Щати, като се започне с Вашингтон и се свърши (за сега) с Труман”. (Списъкът се продължава с Картър, Никсън, Буш баща и син - б.м.)