Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2014 15:55 - Световните империи и Древно-българските държави-империи Част2
Автор: fascindoo Категория: Политика   
Прочетен: 3184 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 01.05.2014 16:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Продължение от Част1... Неслучайно в уикипедиите за История на империите, в раздела Древни империи е поставена Акадската империя на първо място. Акадско царство

Акадското царство (Акадски URUАккад, A.GA.DИ.KI "Страната Акад"; Иврит אַכַּד Аккад) е държава, просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия. Най-голям разцвет достига при Саргон I, който подчинява градовете на Шумер и завладява по-голямата част от Плодородния полумесец от Елам до Средиземно море. Акадците постепенно заменили Шумерския като говорим език някъде между третото и второто хилядолетие преди новата ера (и до днес се спори за точната дата). През 2334 г.пр.Хр цар на Акад станал Саргон. Той поставил началото на могъща династия, която управлявала 150 г. Саргон надделял в двубой с владетеля на град Ур и разширил териториите на държавата си по долното течение на Тигър и Ефрат. По време на Акадското царство в Месопотамия се разпространява семитския акадски език, като ролята на шумерския значително намалява. Последвали успешни походи към Сирия. Създадена била първата в историята постоянна армия, която наброявала 5400 войници и била изградена мрежа от напоителни съоръжения, така необходими за успеха на земеделската работа. При наследника на Саргон- Нарам-Син, Акад достигнал своето могъщество. Държавата била унищожена от нашествие на амореите.

Град Акад

Точното археологическо место на града все още не е намерено.[източник?] Формата Агад се появява е шумерския, например в списъка с владетелите на Шумер; Асиро-Вавилонската форма "Акааду" ("на или принадлежащ на Акад") явно произлиза от това. Етимологията и значението на "Акад" са неизвестни. Векове по-късно, вавилонският крал, Набонид посочил в своите археологически записи[1] че поклонничеството към Ищар в Акад, по късно било заменено с това към Анунит, чието светилище било в Сипар - предполага се приблизително в Сипар и Акад. Въпреки многобройните проучвания, градът никога не бил намерен. Според една теория гласи че Акад бил разположен срещу Сипар от левия край на р. Ефрат, и бил може би най-старата част от град Сипар. Друга теория гласи, че руйните на Акад са под съвременен Багдад. Предполага се, че бил разрушен от нахлуването на Готите, които разрушили Акадската империя.

Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.
Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.
Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България
През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (
XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).
Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.
Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.
 Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.

Първата българска държава
Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.
Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.
  През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.
Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.
Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Създаването на Шумер
Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.
След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.
  В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).
През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на
III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Страната Балхара
Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (
VIIX в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.
 През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.
С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до
XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IVIII век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.
В Памир обаче, до
X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Стара Велика България
В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.
Арменският историк Мовсес Хоренаци (
V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.
В “География на Птоломей” (
II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.
Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (
V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).
Баварският историк Авентиус (
XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между VI в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.
В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.
Още през
IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.
  В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).
Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Хуните

Хуните са група номадски племена, появили се в Европа през 4 век. В средата на 5 век, под водачеството на Атила, те създават голяма държава, чиито армии достигат до Галия и Италия. Част от тези племена са и предшествениците на прабългарите.[1]

В по-общ смисъл хуни се използва за всички конни номадски и полуномадски народи, обитавали Централна Азия от края на 1 век до средата на 5 век (вижте Хуни (пояснение)). Връзката между тези групи не е точно установена. image

През 5 век влиянието на хуните се простира от степите на Средна Азия до Германия и от Дунав до Балтийско море

 

I-ва и II-ра хунска династия.

През 1 век властта в Идел минава в ръцете на династията АЛАН. По нейно време се усилва влиянието на масгутските роднини на жената на Царя. Това предизвикало недоволството на старата иделска булгарска аристокрация. Те влезли във връзка с хоните на юг и успели да доведат нещата до личен двубой за трона между Ер-Таш и хунският военачалник Агарджа Дуло. Агарджа победил и се оженил за сестрата на на Ер-Таш. Така се поставило началото на 1 хунска династия в Европа.

Дошлите с Агарджа хуни били потомци на северокитайските булгари -сянбийците. През времето на живота им там техния език претърпял незначително влияние от съседите/особенно манджурите/. Хуните

наричали Идел - „Итил” или „Атил”, иделските булгари - „буляри” или „биляри”. А пък иделските булгари наричали своите азиатски родственници – „сербийци” или „сюрбийци”/от „сянби”/. В Идел болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език, но няколко десетки думи били съхранени от

булгарските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста от всичко простонародно и светско/в това число и от народната реч/. Част от сербийците по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа, която в 16 век получила названието „чуваш”.

След смъртта на най-силния иделски Цар от 1-ва хунска династия Кама-Батир в Идел избухнала война между синовете му за трона. От това се възползвал друг хунски военачалник Булюмар/Баламбер/.Той се оженил за дъщерята на Кама Батир –Туран Бика и завзел царския трон, основавайки династията АТИЛ/ние условно я наричаме 2 хунска династия/. Потомците им продължили да се причисляват към рода Дуло. Интересното е, че братята на Туран Бика, стремейки се да не допуснат сестра им да се омъжи за Булюмара/понеже така ставал роднина, а значи и претендент за трона/поставили условие: Булюмар ще се ожени само ако познае гатанките на всичките и братя. Само че, Булюмар познал всички гатанки.../бел. на преводача: това е съхранено в старинния капански сватбен ритуал/.

Царят на Сасанидския Иран Шапур
II склонил Булюмара за съвместна война срещу Византия в замяна на ежегодната иранска дан на Идел. В 370 г. българската войска развърнала широкомащабно настъпление на запад. Съюзниците на Византия-кавказко-донското Аланско княжество, основано от избягалите от Идел представители на Аланската династия и Готското княжество в Приднепровието а също и византийските градове в Причерноморието били покорени и включени в състава на Идел.

В 378 г. българската войска разгромила византийците под Адрианопол.

Войната след това прерастнала в завоевание на Европа. /бел.на преводача: поводът за настъпление бил, че германският крал отровил жена си, която била сестра на Атила/. Този потомък на Булюмар най-много се прославил в походите си на запад. Атила/434-453/. В том 3 на сборника „Джагфар Тарихи” се съдържа списъка на иделските и булгарски царе от всички династиии с годините им на управление. /бел. преводача: Посланиците Маркар Каратун и Арслан Тертер са отнесли там пък списъка с генеалогията на Царете от нашата Дунавска България/. Атила подчинил на Идел цяла Европа от Франция до Карпатите. Византия и Западно-Римската империя плащали данък на иделските царе, а много германски, влашки и славянски племена служели в хуно-българските войски.

Столицата на
II-ра хунска династия отначало бил основания от Булюмар аул/селище/ Хон-Балин/на мястото на днешния Киев/, после в Унгария и накрая в Германия. Но след смърта на Атила в 453 г. в Идел се разгоряла война между булгарите и част от подвластните им племена, а после и между синовете му. Синът на Атила, Кермек/бел. на преводача: Ирник по славянски, от когото водят потеклото си Куртбат и Аспарух и затова са с права върху Царската власт/, който станал Цар на Идел, се опитал да съхрани владенията на баща си в Европа , но напразно: българската държава загубила Западна и Средна Европа, съхранявайки под своята власт само източната и част.

Идел в периода на разпокъсаност.

Потомъкът на Кермек – иделският Цар Буляк/Болох/, се опитал, в съюз с Иран, да отвоюва от Византия част от завладените от нея причерноморски земи. В 516 г. Иделската войска водена от най- големият му син Ас-Терек, състояща се предимно от долноволжски булгари-сувар/савир/, завзела Армения и почти цяла Мала Азия. Местното население от тюрко-булгари оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат/образуван от средноазиатските булгар-тюрки/т.нар. ”ерми-гермихони”/ и булгарският отряд на другия син на Буляк. Средноазиатските тюрко-булгари е прието да се наричат в науката –тюркути, за разграничение от иделските тюрко-булгари.

Тюркутите от името на своя каган поискали от иделския Цар да им плаща данък „заради тяхното ненападение”... Заедно с това възстанали подвластните на Идел казахстански киргизи - те били подмамени с по-ниски данъци от тюркутите. При това положение Буляк предпочел да сключи съюз с кагана и да му плаща данък, а своите главни войски извел от Мала Азия и Армения в Казахстан за потушаване на възстанието. Доволните тюркути не попречили на иделците да потушат метежа.

В 520 г. Буляк умрял и трона заел Ас-Терек - най-големият му син. Две години по-късно тюркутите сключили антиирански съюз с Византия и поискали от иделските булгари да прекратят нападенията над византийците. Ас-Терек не се подчинил на това искане и тогава тюркутите помогнали на най-младата му жена, суварката Бояркъз, да вземе власта през 527 г. Тя била привърженичка на тесния съюз с Тюркския каганат и основателка на Суварската династия/бел. на преводача: суварите това бяха долноволжските българи/. Бояркъз организирала физическото премахване на синовете на Буляк от другите му жени. Сред тях загинал и Ас-Терек.

След това Идел се разпаднал на два бейлика/княжества/ - Булгарско тарханство и Суварски бейлик/източната Волго-Сибирска част на Идел/.

Българското тарханство било основано от сина на старшата жена на Буляк-Джанбек/бел. на преводача: т.е. династичното право на трона било негово/. Отначало той избягал в Крим, където служил при византийците, а после отишъл при хуно-българите в Приазовието и основал Българското тарханство с център в Бунгар или наричан още Ечке-Булгар/Фанагория/.

Други големи градове на тарханството били Банджа-Кепе/или наричан още Агарджа/Керч/, Тамья-Тархан/Тмутаракан/ - от него в по-късни времена тръгва началото на донското казачество... и др. Много скоро границите на тарханството обхванали другите области на Причерноморието, Средното Приднестровие и Предкавказието. Населението се състояло от булгари, алани и анти/славяни/.

В 558 г. Българското тарханство било принудено да признае зависимостта си от аварите и подчинените им угри/старите унгарци/. Но след това гермихонската аристокрация се разделила на две групировки – ермийци и узи. Узите взели властта в Тюркския каганат и значителна част от булгарите-ермийци, начело със своя баил Аскал, напуснали в 563 г. Туркестан и се присъединили към Българското тарханство. Наследника на Джанбек по това време - Тама-Тархан, приел съплемениците-ермийци на служба и разрешил да се заселят в областа Хон-Балин, след което главното им селище получило името на Аскал. Самият той се оженил за дъщерята на Тамья- Тархан и техният син Алвар Аскал/577-602г./, обявил пълната независимост на своето тарханство от Аварския каганат. Административния център на тархансвото вече било селището Аскал. Брат му Апсих, с част от трансилванските българи, обаче останал верен на аварите. През същата година Апсих поканил Алвара на преговори при р. Бурат/Прут/ и вероломно го убил. Само че, новият бег/управител, княз/ - по-младият брат на Алвар-Бу Юрган/т.нар. Органа/, съхранил независимостта на Българското Тарханство при подръжката на Византия. Съюз с нея бил сключил още Алвар.

През 619г., за укрепване на този съюз, Бу-Юрган, с част от булгарите, приел християството от гърците във византийския град Кряшен/Корсун,Херсонес/. От тогава кръстените българи почнали да ги наричат „крешени”. Тази постъпка на Бу-Юрган предизвикала недоволството на болшинството българи - тенгрианци и на него му се наложило да отстъпи властта в тарханството на най –възрастният син на Алвар - тенгрианеца Куртбат/Кубрат/. В 620 г. по-малкият брат на Курбат –Шамбат, по негово нареждане построил в Аскал крепоста Бащу, която превърнала това селище в град.

В Аскал-Бащу живеели българи, анчийци/славяни/, гърци/потомци на пленените при Адрианополската битка-378г. и заселени в Хон-Балин/, както и представители на други народности. През същата година, Шамбат, с войска от българи и анчийци, се отправил на поход срещу аварите. Походът се оказал успешен и той завоювал обширни територии от Прибалтика до Средния Дунав. Провъзгласил собсвена държава под името Дулоба/област на рода Дуло/. Славяните го почитали като светец за избавлението си от аварското иго и му помагали с всичко. Те наричали държавата-Дулеба. Курбат поискал от Шамбат да да присъедини Дулоба към Българското тарханство, но той отказал и получил от Курбат прякора ”Кий”/Отделения, Отрязания/. Само че, похода на Шамбат и образуването на Дулоба /съществуваща от 623 до 658г./, подкопало могъществото на аварите. Това позволило на Курбат да насочи вниманието си на изток, където Тюркският каганат се тресял от граждански войни и изживявал последните си дни.

През 629 г. той се разпаднал и разделил на две части - Баласагунска/средноазиатско-монголска/ и Хазарска/западноказахстанска/. Курбат веднага подчинил под своята власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените Иделски земи в единно българско Царство-Булгар, Булгария. А названието Идел се закрепило за Волго-Камската речна система. Към имената на седемте най-големи реки от тази система почнали да прибавят думата „Идел” - ”Кара Идел”/Волга/, ”Ак Идел/Белая/, ”Чулман Идел”/Кама/, ”Сура Идел”/Вятка/, ”Була Идел”/Черемшан/ и т.н. По причина на своята мощ/територията на Булгария се простирала от Дунав до Енисей/ българската държава от 7-9 век често била наричана Кара Булгар, т.е. „Велика България”. Тъй като главното значение на българската дума „кара” по това време било велик, могъщ. Друга дума синоним на „кара” била „урус” и българите от другите краища наричали булгарите от Украйна „кара-булгари” или „урус –булгари” т.е. „велики българи”. Понеже точно на тази територия през 7-9 век се намирали „великите” /т.е. политическите/ центрове на държавата. Главният от тях бил Бащу/Киев, по името на Шамбат Кий/. Именно украинските булгари изиграли решаваща роля при възстановяването на българската държавност под името Булгар!

Името на украинските българи - „кара” или „урус”, получило и Черно море. Отначало го наричали Кара/Урус/ дингез – означаващо Море на великите булгари или Великото/Могъщо/ море. Но след това, към края на 9 век, когато булгарската дума „кара” придобила приимущественното значение „черен”, то Кара дингез и Кара булгари почнали да ги превеждат като Черно море и черни българи. Както се вижда нищо черно няма в името на морето, нито на българите...!

Колкото до второто булгарско название на морето –„Урус дингез”, то от 10-ти век почнало да се възприема като „Море на руснаците”/Руско море/. Което си е чисто историческо недоразумение. И днес много старобулгарски думи и термини са непонятни за западните учени и се обявяват ту за монголски, ту за руски, ту за китайски и т.н. Така например, за руска е обявена думата „верблюд”/камила/, макар това да е исконна българска дума, означаваща гърбав/бере/ бивол/булут/.

/Бележка на преводача: тук се сетих за приказката за камилата и камиларя, но препоръчвам на читателя да се сети за нещо друго - за това, как българските марксистки учени и политици, по стар навик, и днес все търсят под бивола теле и все намират нещо друго.../.

В следващата
III-та и последна част ще се запознаем с истинската история на разделянето на Велика България и основаването на Улуг Българ/Дунавска България/ от Кан Аспарух.

Идел-Булгар в периода на разпокъсаност

Потомъкът на Кермек - иделският цар Буляк (Болох) се опитал в съюз с Иран да отвоюва от Византия част от завладените от нея Причерноморски земи.
В 516 г. иделската войска водена от най-големият му син Ас-Терек,състояща се предимно от долноволжски българи - сувари (савир) завладяла Армения и почти цяла Мала Азия. Местното тюрко-булгарско население оказвало повсеместна помощ на своите съплеменници. Но през същата година в Казахстан се срещнали войските на Тюркския каганат,образуван от средноазиатските булгари-тюрки(ерми-гермихиони). Тях в науката е прието да се наричат "тюркути" за разграничение от от иделските тюрко-булгари.
Тюркутите от името на своя "каган" поискали от иделския цар да сключи с тях съюз и да им плаща данък "заради тяхното ненападение"... Заедно с това възстанали подвластните на Идел казахстански киргизи(върху тях преминало булгарското име на на първите стопани на Казахстан - кипчаците-"скитите"). Те били подмамени с по-ниски данъци от тюркутите. При това положение Буляк предпочел да сключи съюз с кагана и да му плаща данък,а своите главни войски извел от Мала Азия и Армения в Казахстан за потушаване на възстанието. Доволните тюркути не попречили на иделците да потушат метежа.
В 520 г. Буляк умрял и
  трона заел Ас-Терек, най-големият му син. Две години по-късно тюркугиге сключили антиирански съюз с Византия и поискали от иделските булгари да прекратят нападенията си над византийците.Ас-Терек не се подчинил на това искане и тогава тюркутите помогнали на най-младата жена на баща му, суварката Бояркъз да вземе властта през 527 г. Тя била привърженичка на тесния съюз с Тюркския каганат и основателка на Суварската династия.Бояркъз организирала физическото премахване на синовете на Буляк от другите му жени,сред тях загинал и Ас-Терек.
След това Идел се разпаднал на два бейлика(княжества) - Булгарско Тарханство и Суварски бейлик (Източната Волго-Сибирска част на Идел).
Българското тарханство било основано от сина на старшата жена на Буляк,който се казвал-Джанбек. (Всъщност засега повечето историци броят това Тарханство за "Велика България", тъй като потомъка на Джанбек - кан Кубрат от там тръгва и обединява всички български племена и земи.Действителната територия на Велика България или Кара Булгар е обхващала огромни територии от Дунава до Енисей и от Черно море на юг до Бяло море на север...Затова и е била наречена Велика.В Приазовското и Причерноморско Тарханство няма нищо велико...).


image Българското тарханство основано от принц Джанбек.
Отначало Джанбек избягал в Крим където служил на византийците а после в Приазовието и основал там Българското тарханство с център в Бунгар или наричан още Ечке-Булгар (Фанагория). Други големи градове на тарханството били Банджа-Кепе или наричан още Агарджа (Керч), Тамья - Тархан (Тмутаракан) и др. Много скоро границите на Тарханството обхванали другите области на на Северното Причерноморие, Предкавказието и Средното Приднестровие. Населението се състояло от булгари,алани и анти-славяни.
В 558 г. Българското тарханство било принудено да признае зависимостта си от аварите и подчинените им угри(старите унгарци). Но след това гермихионската(средноазиатската) аристокрация се разделила на две групировки - ермийци и узи. Узите взели властта в Тюркския каганат и значителна част от булгарите-ермийци начело със своя баил Аскал напуснали в 563 г. Туркестан и се присъединили към Българското тарханство.
Тогавашния княз Тама-Тархан приел съплеменниците - ермийци на служба и разрешил да се заселят в областта Хон-Балин(южна Украйна), след което главното им селище получило името на Аскал. Самия той се оженил за дъщерята на Тама-Тархан и техния син Алвар Аскал(577-602),при когото административния център на Тарханството вече било селището Аскал(бъдещия Киев), обявил пълната независимост на своето Тарханство от Аварския каганат.
Но брат му Апсих с част от трансилванските българи останал верен на аварите. През същата година(602) Апсих поканил Алвара на преговори при река Бурат (Прут) и вероломно го убил.Само че новият бег - по-малкият брат на Алвар,Бу-Юрган(т.нар. Органа) съхранил независимостта на Българското тарханство при поддръжката на Византия. Съюз с нея бил сключил още Алвар.
През 619 г. Бу-Юрган за укрепване на този съюз приел заедно с част от булгарите християнството от гърците във византийския град Кряшен (Корсун, Херсонес). От тогава и до днес кръстените булгари (днес в Русия) ги наричат - "кряшени". Тази негова
постъпка обаче предизвикала недоволсвото на по-голямата част от аристокрацията и жреческата каста.Тогава му се наложило да отстъпи властта на големия син на Алвар - тенгрианеца Курбат (Кубрат).
През 620 г. по-малкия брат на Кубрат - Шамбат, по негово нареждане построил в Аскал крепостта Бащу, която превърнала това селище в град. През същата година от Бащу (Киев), Шамбат с войска от българи и анчийци(славяни) се отправил на поход срещу аварите.Походът се оказал успешен и той завоювал обширни територии от Прибалтика до Средния Дунав. Провъзгласил собственна държава под името Дулоба (област на рода Дуло).Славяните го почитали като светец за избавлението си от аварското иго и му помагали със всичко. Те наричали държавата - Дулеба. Кубрат поискал от Шамбата да присъедини Дулоба към Българското Тарханство, но той отказал и получил от Кубрат прякора Кий (Отделения, Отрязания). Само че похода на Шамбат и образуването на Дулоба(съществуваща от 623 до 658 г.) подкопало могъществото на аварите. Това позволило на Кубрат да насочи вниманието си на изток,където Тюркския каганат се тресял от граждански войни и изживявал последните си дни.
През 629 г. Тюркският каганат се разпаднал и разделил на две части - Баласагунска (средноазиатско-монголска) и Хазарска (западноказахстанска).  Кубрат веднага подчинил под своя власт българския суварски бейлик и през 630 г. провъзгласил отново обединените иделски земи за единно българско царство - БУЛГАР, БУЛГАРИЯ.

(Част 3...)




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. aboychev - ЕТО ЗА ТОВА
01.05.2014 21:10
РУСИЯ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗТЛАСКАНА НА ОКОЛО 80-100км СЕВЕРНО ОТ МОСКВА,
А ТАМ ДА РЕШАВАТ УГРО-ФИНИТЕ
цитирай
2. raders - С една дума - бъркотията е на ниво. От ...
02.05.2014 10:53
С една дума - бъркотията е на ниво. От всичко това се подразбира, че съществуват безброй преселения на катунарски принцип, но кой какъв е бил хич не е ясно и няма как да бъде. Очевидно оформянето на различни народности и държави през вековете е плод на всевъзможни контакти на участващите племена и никой не може да претендира за достоверна информация. Така че споровете са излишни.
цитирай
3. fascindoo - 2. raders, като катунарин, знаеш ли си хаплогрупата?
24.07.2014 18:55
Изследвай я и ще видиш от кое или кои племена си (98 % достоверна информация(*)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: fascindoo
Категория: Политика
Прочетен: 5580468
Постинги: 4603
Коментари: 2877
Гласове: 2084
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.1)
2. Покушение. Показно. --- България. Свят. Медии. Отново. Ташак. Бойко. Барета. Дали. Баш. Ортак.
3. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.2)
4. Пеласги, Протобългари и Траките. Обетованата земя и еврейската омраза към днешните българи (ч.3)
5. Няма "Шменти-капели" или "Тука има-тука нема", има "Иди ми-доди ми": Б.Б.-Б. водач на две листи на ГЕРБ
6. Шоуто в НДК, или защо турците са идиоти
7. Мистериите около смъртта му или Березовски е инсценирал, съгласувано с Путин, смъртта си!
8. Истината за Sancta Sanctorum* на Дянков:: Глобализацията на бедността: Вътре в Новия Световен Ред
9. Търговия с органи, евгеника, ваксини и общия принос на ГЕРБ в тези престъпления
10. И това ли е "теория на канспирацията", от един "болен мозък", кандидат за поста президент на САЩ през 2000 година
11. Дебългаризирането на България: След юдеизацията защо не и циганизация? Част 1
12. 25 май 2014: Апогей на клиторно-аналното политическо чесане в ГЗ на МПК у нас, съчетано вкупом с медийно фелацио
13. Световните експерименти на 20 век: Източна Европа, Новия Световен Ред и Глобализма Част1
14. Световните империи и Древно-българските държави-империи
15. "Независимост 1908" ли? Един блестящ маньовър на Великите сили за бъдещите 2 нац. катасторофи на България и бастисването на Отоманската империя!
16. Ето го! Пепи Готиното! Или здравната ни еврейска гад!!!
17. Четиво за антибългари по Света и У нас
18. ПРОИЗХОДЪТ НА ТУРЦИТЕ (Част1)
19. Пак дрън-дрън, та пляс! За "вечния въпрос": Ние българите повече траки ли сме или повече славяни? Но хаплогрупите говорят!