Путин често е сниман да пали свещ в църква

Какво съвпадение? Моя среща с “добър католически” приятел прераства в словесен дуел с баща му, който клейми нападките на “декадентския Запад” срещу Русия. Дни по-късно моя благочестива приятелка ми изпраща възторжени “поздрави от Москва, където съм на няколкодневна конференция в Кремъл, посветена на големите фамилии, просто е неверятно!”.

От Германия там е говорила католичката публицистка Габриеле Куби. Пристигнал и мейл на католик. Редом с Пруското общество Берлин-Бранденбург той се бори срещу “упадъка на ценностите и безпътицата на обществото”. Разпространява и карикатура. Сред море от кръв (надпис: Куба, Виетнам, Гренада, Никарагуа, Босна, Косово, Афганистан, Ирак, Либия) се мъдри страховит череп с цилиндър със звезди и с косата на смъртта. Сочи към руски войник на полуостров Крим: “Вижте го оня там! Той иска да наложи интересите си със сила! Пфу!”

Същата вечер новините показват Путин в църква, палейки свещи за “онези, които са страдали, когато са защитавали хората в Новорусия”. Значи свещи за родни националисти, които подпалиха гражданска война в Украйна и според наличието на смазващи индикации погубиха почти 300 души на борда на малайзийски пътнически самолет.

Така дори един красив християнски жест на палене на свещ може да предизвика морална погнуса. Още по-стъписваща е наивността на онези благочестиви люде, които в надигащата се европейска кулртурна битка за справедливост и свобода позволяват да ги използват като “полезни идиоти” (по думите на Ленин)  пред каляската на един брутален властови човек с империалистическа визия.

Путиновата корумпирана КГБ-държава тъпче с нозе гражданските права и кара манипулирани медии да подстрекават срещу западните демокрации. Това обаче не пречи на възмутителния съюз с Кремъл на католици с дефицити относно християнски човешки образ. Примамката, с която Путин замъглява чувството на ориентация на явно немалко консервативни християни на Запад, е идеологически фамилизъм, затъващ в теорията на сексуален порядък, вместо да се погледне сериозно на реалните проблеми на днешните семейства: стабилен брак, съвместимост между семейство и заетост, професионална мобилност, наемите в големите градове. От християнска гледна точка повече си струвало да се говори за стотиците хиляди проститутки в Германия, отколкото за 67 000-те еднополови съжителства.

Точно обратното е вярно: от години религиозните права ирационално зациклиха между някакво “опедерастяване на обществото” и “необходимост от спасяване на семейството”. Ето защо тази тема, както никоя друга, е подходяща за мост към руските “сторонници на ценностите” под ръководството на  Путин, който по отношение на семейството изобщо не е за пример.
Представител на християнското детско и младежко сдружение “Свеж въздух” докладва за международна среща, на която по тази тема руски участници с часове са поставяли под натиск гости от Германия. На това му се казва постоянство.

В този монотематичен фурор сред западните вярващи избледняват хилядите жертви на войната на Путин, произволно арестуваните, тормозът на правозащитници и убитите, изчезналите или “само” подложените на физически насилия журналисти и адвокати.

Новите приятели на Путин се оставят да бъдат заслепени от някакво си християнско пробуждане на Русия, където две трети от населението е православно. Три четвърти се определят като вярващи. Всеки пети обаче не вярва в своя Бог, още по-малко ходят на богослужения.

Принадлежността към християнството се е изродила в национална политическа коректност. Откакто Франциск е папа, блуждаещи пазители на морала от католическата субкултура с по-голяма охота гледат към Москва, отколкото към Рим. Така предупрежденията на папата относно Сатаната, най-големия изкусител, изглежда са така нужни, както молитвата да ни се даде дарба да различаваме духовете.

Вестникът е издаван от Хелмут Шмидт, бивш дългогодишен канцлер на ФРГ. Изданието се чете предимно от интелектуалци.